Пламен Крумов е един от онези български производители, които, както се казва, обичат на инат земеделието, овощарството и животновъдството и никога не се предават. Заедно със своя бизнес партньор Милен Георгиев са пренесли своя хъс от футболните терени / и двамата са част от легендарния футболен от бор на „Нефтохимик“ Бургас/ и постоянно изпробват нови и нови възможности да намерят пазарни ниши за продукцията си.
Поради някои особености на изкупните цени, които определят фирмите, които изкупват млякото, двамата наскоро решиха да „затворят“ цикъла, запретнаха ръкави и започнаха сами да произвеждат сирене, кашкавал, кисело мляко, извара и прочие продукти под марката „Войвода“
И така, как един производител на месо, плодове, зеленчуци, млечни продукти и етерични масла би коментирал постановлението на правителството, което задължава големите търговски вериги да продават определено количество продукция на български производители в своите обекти.
Ето и коментарът на Пламен Крумов.
С какво точно производство се занимавате в момента?
С Милен направихме мандра, само с наше мляко от нашата кравеферма. Не изкупуваме мляко, а произвеждаме всичко с това, което е от нашите крави. Имаме истински продукт и смятам, че леко полеко се налагаме на пазара. Затворихме цикъла, имаме си наша марка, произвеждаме сирене, кашкавал, масло, кисело мляко, извара… Твърдя, че имаме топ продукт.
Това, което обаче се случва в момента, прави нещата по-трудни. Хората останаха без работа, а българинът не е научен да яде качествени храни, а търси евтини, което е проблем. Да се надяваме, че хората ще се преориентират.
А иначе имаме овощни градини, кравеферма, насаждения за етерични масла, имаме собствена лицензирана дестилерия, споменах и мандрата.
Ти, твоят бизнес партньор, семейството ти развивате толкова видове производства, свързани с животновъдство и земеделие. Мислите ли, че ще можете да стигнете до клиентите на големите вериги?
Бих искал да поздравя правителството и министър Танева затова, че се обръща внимание на хора като нас. Ние сме по селата и по някакъв начин се мъчим да доставяме храна на хората. А на тези големи търговски вериги, които ми приличат на чужденците в българския футбол, аз не съм им привърженик, защото там те обезкостяват. Ако трябва да работя с една верига, те ми поставят условие. Трябва да произведеш толкова продукция месечно за промоция. Как да дам промоция, като в моя продукт аз слагам само мляко. Да го продам за 5 лв. килограма?
Това под себестойност ли е?
Много под себестойност е.
Не знам дали се замисляте, но вие преди малко казахте една фраза ,която сякаш е като диагноза за българския производител на земеделска или животинска продукция. Вие казахте „Ние се мъчим“. Може ли тази мярка на земеделското министерство да облекчи мъките ви?
Ще ви кажа защо се мъчим. Ние вършим всичко от засаждане на нивите за фураж, до храненето и отглеждането на животните в кравефермата, до влизането на млякото в мандрата и до реализирането му на пазара. Всичко това е страшно трудно. Много труд има, а никой не иска да работи на село. 31 дни в месеца се работи. Няма празник. Няма почивен ден, Коледа, Нова Година, Великден…всеки ден се работи. Всеки божи ден сме в джаза. Не сме ли там, нищо не се получава.
Преди време ми споменахте, че ваш колега фермер в Германия със същия брой крави във фермата си от оборотите и печалбите плаща заплати на работниците си и живее добре, а вие постоянно вадите нови и нови пари от джоба си, за да доплащате, защото работите на загуба. Продължава ли да е така в българското дребно животновъдство?
Продължава да е същото.Затова се принудихме да затворим цикъла. Защото само с крави и мляко не се получаваше никак даже. Първо, защото условията в България е трудно. На селата никой не обръща внимание. Всички искат да са в големите градове и да развиват бизнес. А това, нашето е много трудоемко.
Футболистът, който вложи парите си в животновъдство
Но не само с животните. Аз имам градини с праскови около 40 дка. Една слана и целият труд за цялата година отива на кино. Само от една слана, всичко е попарено и унищожено.
А вашите праскови стигат ли до големите вериги?
Не, нищо от нашата продукция не стига до тях, защото те поставят такива условия, че…Например, плащанията. 45 дни отложено плащане. Дори чувам, че има и срок до три месеца. Какъв ресурс трябва да имаш като производител, за да работиш честно и да се издържаш, докато ти платят. Нали през това време трябва да плащаш заплати, осигуровки торове, горива, консумативи.
Е, ако големите вериги остават недостъпни за вас, какво да направят държавата и общините за вас? Да ви създадат нови пазари ли?
Всичко зависи от това как разсъждаваме. Какво ядем. Аз лично предпочитам да си купя половин килограм качествен продукт, отколкото един килограм някакъв, какъвто и да е продукт. Искам да знам какво ям. Макар че има хора, които злоупотребяват. Продават скъп продукт, а същевременно, той пак е боклук. Затова хората не се доверяват, че някой продукт е истински и затова е скъп.
Когато решихме с Милен да правим мандрата, много хора ме питаха аз наясно ли съм как се прави сирене и кашкавал. Отговорих им, че понеже аз не разбирам абсолютно нищо, затова се доверяваме на нашите технолози и специалисти. Те са учили за това. Единственото нещо, което знаем обаче и държим на него е това, че нашите млечни продукти се произвеждат само от мляко. 100% само от мляко. Храним и нашите деца с това сирене или с този кашкавал или с това мляко. Няма как да излъжем себе си или да излъжем родителите на другите деца, които купуват от нас. Нямам как да продаваме палмова мазнина вместо мляко. Не искаме да лъжем никого.
Но ако ми позволите пак да погледнем към футбола. По мое време нямаше такива контузии. Скъсани кръстни връзки на деца на по 10-12 години. А сега има. Смятам, че това се дължи на храната.
Последно…доколкото разбирам вие приемате идеята на министър Танева като добра, но сте умерен оптимист, че ще получите достъп до големите вериги с вашата продукция, така ли е?
Ако това, което министър Танева иска, се случи, аз я подкрепям с две ръце, защото това е мярка в подкрепа на малките производители, които са на село и създават различни продукти. Защото домати и краставици не се произвеждат в Бургас, Ямбол или в Стара Загора. Произвеждат се по селата. А хората няма къде да си предлагат продукцията. Ами ако малките магазинчета кажат „Стоп, спираме да взимаме стоката ви“, Тогава какво ще правим?
Автор: Красимир Калудов
на снимката - Пламен Крумов наблюдава отблизо технологичния процес в мандрата
Коментари
