Футболистът, който вложи парите си в животновъдство

Пламен Крумов е доскорошен професионален футболист, който с много труд и саможертви по терените си е извоювал статут на легенда.

Кариерата му премина през Сливен, Марица Пловдив, ЦСКА, Спартак Варна, Нефтохимик и Черноморец Бургас и навсякъде запалянковците го обичаха и уважаваха. След като се отказа от активния спорт Пламен шокира всички като се хвърли в дълбокото. Вместо да отвори кафене, бар, хотел или склад за хранителни стоки или алкохол, доскорошният нападател инвестира в земеделие и животновъдство заедно със своя колега Милен Георгиев. Пламен Крумов сподели надеждите, тревогите си и надеждите си за по-добри времена в сектора на българското животновъдство.

Каква е причината да вземете решение да инвестирате в животновъдството? Да не би да имате семейна традиция в тази сфера?

Не, няма традиция. Догато ходех на подготовки илиза мачове в чужбина, виждах семейни ферми в различни страни. Виждах как са си пуснали кучетата около стадата, животните, стопаните, кучетата всичко това ми харесваше. Исках и аз да създам едно такова стопанство. Само че там това е хубаво, а в България е зле.

Значи започнахте на гола поляна, от нулата, така ли?

Да, така беше. Създадохме стопанството двамата с Милен Георгиев от нищо. Един ден стояхме на кефа и го решихме. Аз му обясних, че ще отглеждаме животни, че земеделието и животновъдството са правилният път и от 2005 год. до ден днешен караме така.

С колко животни започнахте в стопанството?

Започнахме с 30, в момента имаме 80. Общо имаме 50 крави и почти толкова телета. Животните са от българска порода.

Как бихте определил пазара за вашата продукция?                               

Всички слушаме едно и също. Как цените на сирената и кашкавалите падат, а в магазина няма кашкавал под 11 лв, няма сирене под 7 лв., а млякото е 50 ст. дори в последните дни падна до 40 ст. За мен това е нереално. Хората се блъскат, това е труд, който е много тежък. Много години се сблъсквам с тези неща. Просто някои хора печелят, а ние губим всеки ден. Няма как да говорят веригите, че губят, при условие че кашкавалът е 11 лв, а всеки знае от колко мляко се прави 1 кг. сирене. От 6-7 литра мляко се прави един килограм сирене. По 50 ст. да сложим за литър един килограм сирене е около 3 лв, а на магазина няма под 7 лв. до 9 лв. Всички разходи да сложим пак ще е четири лева себестойност, пет лева. А те се оправдават, че им е  трудно. Вижте какви коли карат животновъдите, вижте какви коли карат мандраджиите. Хората се гърчат по селата и държавата трябва да обърне внимание. Аз съм си вложил парите там, не съжалявам, удоволствие ми е да се занимавам със стопанството, но всеки труд трябва да бъде оценен.

Колко работни места създадохте?

Аз и покрай градината наемам хора и сезонно през лятото, когато прибираме бали, тогава имам по десет човека. Прибираме люцерна, слама, прибираме около 10 000 бройки.

Скъпи ли са профилактиките и ваксините на животните? Всичко е скъпо. В момента на тази цена на млякото всичко е скъпо за нас. Дали ще се разболее една крава, дали ще умре едно теле, това са разходи, които нямат избиване на този етап.

Заплашени ли са вашите стопанства от вируси, от шап, от епидемии?

При нас няма такъв проблем, защото сме далеч от границата, но той шапът е ценови. Няма никакво значение дали ще те отрежат от границата да можеш да си продаваш месото или ще ти изкупуват млякото на 35-40 ст. литъра, то е едно и също.

На кой тип производство наблягате повече в този момент на мляко или на месо?

В нашето стопанство имаме телета за угояване, имаме и крави за мляко. Разчитахме и на двата сектора. Имаше период, когато цената на млякото беше около 70 ст. на литър и беше добре. Тогава можехме да покриваме разходи, да плащаме на работници, да ни остане и печалба, а сега цялото семейство гледаме кравите, цялото семейство се занимава с тези неща. В момента производството на месо е малко по-добро отколкото млечния сектор. Въпреки това сме увеличили стопанството, не сме намалили животните, но това е с парите, които съм изкарал и продължавам да печеля от футбола, само че не печеля от животновъдството и не мога да реинвестирам .Просто ми е кеф, че имам животни. Направил съм стопанството с любов и искам да се занимавам с това, но ако продължава така, до края на годината ще го закрия с животните.

Толкова ли е тежко да си български производител на месо и на мляко?

Да. Ако питате хората, които се занимават с този бизнес по селата, те единодушно ще ви отговорят, че това е много голям проблем в момента.Идва лятото, трябва да прибереш реколтата за храната на животните, за което ти трябват свежи пари. Много е трудно да си изкарал парите по честен начин, да си си платил данъците и да отидеш спокойно да си купиш бали със сено. Много е трудно. Хората по селата чакат на една заплата, на една пенсия и няма как да приберат зимнината, това е голям проблем за селата.

Във вашето стопанство отговаряте ли на условията, които са необходими, за да кандидатствате по някакви европрограми или еврофондове?

Направил съм го така, че да отговаря на всички изисквания. Не кандидатствам, защото няма накъде повече да го развия. Смятам, че като модернизация за българските условия е много добро стопанство.

Можете ли да се сравните с това, което правят колегите ви в други страни от ЕС?

Една средностатистическа ферма в Германия с 50 животни както е нашата може да плаща на работниците си по 1000 евро средно, а аз не мога сега да си позволя и 100 евро да плащам. Бих плащал и аз с кеф. Ако ми остават пет лева печалба, ще давам четири лева на работниците, а аз ще взимам един лев.

Има ли ваши колеги от този бранш, които вече са се отказали да развиват дейност?

Много хора се отказаха. Единият мой братовчед гледаше крави. Продаде ги. Другият е на път да го стори и той.

Как издържате на цените на вносната продукция на месо и на мляко?

Вносът не е най-големият проблем. Проблем е цената на фуражите. Килограм фураж е 70 ст., а литър мляко го изкупуват за 40 ст. Ето това е истинският ценови шап за българския фермер., а не онзи, който се случва веднъж в годината или на пет години. Шапът е това, че хората не могат да издържат. Ако държавата иска да задържи такива млади хора като нас да стоят на село, да развиват земеделие и животновъдство, трябва да помогне. Имаше един период, когато бяха осигурили на литър мляко 20 ст. субсидия. Когато имаш ферма с 500 литра мляко на месец, тогава остава и за теб. Нека всичко друго да отива за работници, да даваш заплати, да назначаваш хора на работа, а не да гърчиш майка си, баща си, брат си и цялото семейство.

А какво стана с тази субсидия сега?

Сега я няма и всеки ден става все по-трудно. Аз много вярвах на това правителство, че ще обърне внимание на този сектор, но в момента е много трудно. Лично аз ако трябаше да инвестирам парите си в това, нямаше да го направя.  Продължавам да вярвам, че това ще се промени, много пъти сме спорили с моя съдружник Милен Георгиев, той ми казваше, че е по-добре да построим нещо по морето, защото знаеш, че той построи хотел, но аз казвам, че трябва да се развиваме в тази сфера. Той продължава да ми вярва, но вече май аз не си вярвам.  

автор: Красимир Калудов                 

Коментари