Предупреждение „Пътят е дълъг, но славен“…всъщност това писание със сигурност е дълго, но хич не е умно, затова изчитането му е на ваша отговорност. Известени сте, после да не кажете нещо…
Де го чукаш, де се пука. Тази епидемия си нямаше друга работа, ами вкара държавата в някаква ужасна версия на „бой на негри в тъмна нощ“, по точно във Войната на цитатите.
Събудихме се една сутрин и видяхме, че войната на световете е станала вече мътна и кървава.
Ей, го на. Онзи ден един учен взе, че почна на глас да разсъждава за приликите между написания от него и колегите му манускрипт и творчеството на Хундертвасер. Онзи с шедьоврите във Виена.
И всичките тези размисли се лееха пълноводно на метър от човек, който със сигурност не знае Хундертвасер футболист от „Аустрия“ Виена ли е или модел трактор. Може да не знае, но пък му е личен приятел Себастиан Курц. Пак австриец.
И до какво доведе това цитиране на известни имена накрая?
Ами, доведе до това, че два дни по-късно фенът на Хундертвасер беше низвергнат и прогонен в дън гори тилилейски. Сега подсмърча някъде в ъгъла на събитията и сигурно тъжно разглежда книги с илюстрации на любимия си творец, а името му е завинаги изтрито от спомените на широките народни маси.
Кай е пък тоя Хундертвасер, бе??? На марка бира мяза май, а?
Вчера пък държавният глава, наричан за краткост от един свой горещ поклонник Зла свекърва, си нямаше друга работа, ами взриви крехкия обществен мир с цитат от Гьоте.
Гьоте??? Ооо, майн Гот, ооо, майн думпкопф!!!
Направо бръкна с пръст в раната на един немлад Вертер и му причини страдания.
Стига да можеше, въпреки страданията си немладият Вертер щеше да му отвърне „Зная, че не сме равни, нито пък можем да бъдем, но аз твърдя, че този, който смята за потребно да се държи далеч от така нареченото простолюдие, за да добие почит, постъпва също тъй осъдително, както беглецът, който се скрива пред своя неприятел, защото се бои да бъде надвит“
Край на цитата от романа „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте
Вместо туй немладият страдащ Вертер му изпрати на държавния глава, наричан за краткост Злата свекърва, свои пратеници, които му отвърнаха подобаващо с друг цитат от Гьоте, посветен на глупостта.
Не, цитатът не беше възхвала на глупостта. Възхвалата е от Еразъм Ротердамски, не е от Гьоте. Еразъм ли? Не, не е марка бира. Не е и трактор. Моля?
Програма? Да, има такава европейска образователна програма, ама нямам предвид нея. Еразъм е холандски автор.
Питам се, какво ли би станало, ако г-н Еразъм се беше озовал в Отечество Любезно, Как Хубаво Си Ти. Вероятно щеше да дръпне една голяма възхвала. Не на Отечеството. По-скоро на глупостта у нас.
А тя е огромна.
Как би звучала възхвалата на глупостта на г-н Ротердамски посветена на България в духа на събитията от последните дни?
„Представям си как малко преди битката с армията на византийския император край Онгъла Хан Аспарух се изправя пред българите и започва да им обяснява „Ей, ама тоя жрец, ходи из лагера като зла свекърва. За пет пари работа не върши“ , а по същото време жрецът обикаля между войниците и им обяснява „Ей, ама той ювиги, е толкоз активно глупав, че няма накъде повече…за нищо не става“. И двамата вкарват в престрелката си цялата армия и войниците слушат изумели думите на своите водачи и се чудят какво да правят. Ами, нищо не правят, защото ромеите идват и ги отнасят като куцо пиле домат.
Представям си как цар Симеон малко преди да даде знак на войниците си край Ахелой за атака на бойното поле се изправя пред тях и започва да им обяснява, че баща му княз Борис е бил всъщност вреден, а болярите почитатели на стария княз започват да скърцат със зъби.
Представям си как Кирил върви сред учениците си и обяснява ,че Методий е слаба ракия, а Методий обяснява на учениците, че в глаголицата влиянието на Кирил е несъществено, но неговото на Методий е голямо. И се обиждат на зла свекърва.
Представям си как Константин Преславски и Климент Охридски започват да си мерят на кого ер големият е по-голям и на кого ер малкият е по-малък. И водят този спор пред учениците си и сегиз тогиз казват „Мани го оня, бе…ходи като зла свекърва и говори глупости“
Представям си как Шипка опълченците малко преди атаката се карат чий мустак е по-красив и на кой жена му се е грижила по-добре за свекърва си. И докато се карат, Сюлейман паша крещи „Тамо са вразите“ и войските на султана помитат връх Шипка.
И други работи се представям, но смятам, че не е нужно да доказвам повече, че съм
А/ глупав
Б/ досаден
С/ човек с налудничаво въображение
Досега ви обяснявах какво си представям. Позволете ми сега да споделя с вас какво не мога да си представя.
Не мога да си представя, че в момент, когато светът се срива под ударите на ужасна болест, в момент, когато епидемията пее свойта зла песен и отнема животи в държавата, баш в този момент първенците на Мила Родино Ти Си Земен Рай си мерят…цитатите.
Ай, ши додо…както казваше приятелят Веселин.
Тези дни си мисля, че в България ежедневно всички ние сме участници в сблъсък на елементарни частици.
Защо ли? Елементарно Уотсън.
Причината за елементарното ни състояние се крие в липсата на лидери, на водачи, които да ни вдъхновят, за да ги следваме и заедно да вървим в една посока.
Затова се блъскаме, псуваме, питаме, мразим и презираме.
Някой някога казал, че когато атовете се ритат, магаретата страдат. Може да е бил коняр, може да е бил магаре, но добре го е казал.
Между другото единственото магаре, което си струва да бъде чуто, е Златното магаре…на Апулей. Кой е Апулей ли?
Ооо, и твоята не е лесна. Не бой се. Апулей не е роднина на Гьоте. И с Хундертвасер няма нищо общо.
Но накратко Златното магаре е бивш благородник, който бил надут, арогантен, нагъл, нахален и общо взето човек, на когото не му пукало за другите. И съдбата го превърнала в клето магаре. Общо взето това е.
Накрая на съдбата и писва и винаги превръща някого в магаре, за да му каже къде зимуват раците.
Ами, да. Той нали Гьоте ту е рекъл „ Има известни неща, които съдбата упорито преследва. Напразно на пътя и се изпречват разумът и добродетелта, дългът и всичко свято – нещо трябва да се случи, което според нея е редно, а на нас ни се струва нередно, накрая тя се намесва, колкото и да се опълчваме“
Казал го е в „Родства по избор“
Ъъъ, какво исках да кажа? Нещо за раците?
Май не ми се получи. То, да бъда честен нищо дотук не се получи. Не знам кой ви би по главите, че да четете чак дотук. Можехте още на Хундертвасер да зарежете всичко и да се накефите на Цитиридис. Аз му се кефя.
Ти остави го този Цитиридис и кажи най-сетне кой е този Хундертвасер, бе???
Бил чудак някакъв. Казвал, че правите линии в природата са противоестествени. Затова и сградите, които проектирал, са необичайни, нестандартни и странно красиви. Криви и заоблени. Нещо повече. Проектирал завода за отпадъци във Виена и го превърнал в туристическа забележителност. Пустият му Хундертвасер, чиито сгради приличат на научно изследване на български учени.
А у нас родните златни магарета толкова години вече превръщат държава с потенциал за световна туристическа забележителност в място за отпадъци.
Така ми е писнало от вас, магарета такива. И не сте изобщо златни. Кални и дръгливи сте по-скоро.
В България, когато магаретата се ритат, всички страдат. Атове няма.
Ха, то станало време за прогноза, бре!!!
Ще бъде слънчево и топло. Без дъжд и вятър.Максималните температури в Бургас и в региона ще бъдат около 13-14 градуса.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
