Това си е направо война на световете. Нещо като сблъсък между Том и Джери. Като боксов мач между Нинова и Борисов. Положението е като Ин и Ян, ама с несъвместимост в характерите.
Не знам дали ви е останало заради паниката от разпространението на „корона вирус“ да се замислите защо в Отечество Любезно Как Хубаво Си Ти на реформите и на реформиращите хич даже не им се получават нещата.
Погледнете назад във времето и вижте колко реформи започваха…и още не са свършили.
Тайно полека животът ни се превърна в една безкрайна реформа. Ама, неслучваща се, да и се не види реформата.
Затова откак се помня, аз живея в ничията земя между някакво старо положение и опита за промяна.
И все се питам защо?
Но тия дни нещо ми просветна.
Просветна ми май след някакъв репортаж от купето на пътуващ правителствен джип, откъдето приветлив, приказлив и доволен от себе си и от живота мъж обясняваше колко всичко е добре у нас. Звучеше долу горе като другаря Сталин и неговия синтез на прекрасното, изразено с думите „Жить стало лучше, товарищи. Жить стало веселее. Когда веселее живется, работа спорится“
И глашатаите по мегданите само това чакат и запъхтяно повтарят „Да се живее /у нас/ стана по-добре, да се живее /у нас/ стана по-весело“
А истината е, че реформите са заменени от добре познатото ни тупане на топката и добре познатите ни лозунги по трибуните.
"Властта като ластик на дамски жартиер, който ще се скъса"
Гледах тази сутрин как една медицинска сестра виси от прозорците на някаква сграда в София и обяснява, че от една година им обещават на тях /на медицинските сестри/ разни неща и тези неща не се случват. Или се случват тук там. Или горе долу. Или тука има тука нема.
И жената не издържала, пък скокнала на прозореца и оттам евентуално на паважа.
Затова се замислих. Защо не се случват реформите у нас.
И ми дойде наум един отговор, ама отсега ви казвам, че няма да го харесате.
Припомних си за съдбата на княз Владимир Расате, който заедно с български боляри протестирал срещу една много важна „реформа“, покръстването на българите, проведено от баща му княз Борис I. Знаете как свършило всичко. С избождане на очи и унищожаване до крак на над 40 родове на боляри. Ах, да…като част от покръстването, т.е християнската…хм…реформа…княз Борис приел името Михаил. Също като на византийския император Михаил в Константинопол.
Защо ви разказвам всичко това ли. Защото ние днес много искаме реформи, ама готови ли сме за тях. Готови ли сме да се откажем от спокойствието, сигурността или другите удобства на „зоната на комфорт“
Когато Чърчил обещал „кръв, пот и сълзи“ на англичаните и успял да спечели Втората световна война, какво направили английските избиратели на изборите след войната? Ами, избрали друг премиер.
Защото реформите болят. Много болят.
Българската седмица на американското говеждо донесе толкова чудеса
Готов ли е някой роден управник да каже, че има прекалено много университети у нас и да закрие категорично ненужните? Готов ли е да каже ,че има прекалено много болници и да закрие ненужните? Готов ли е да обърне пирамидата и да намали броя на чиновниците „чантаджии“ в полицията и в армията и да увеличи броя на действащите полицаи и войници? Готов ли е да каже на футболните отбори длъжници, че или ще си платят дълговете или ще отидат в аматьорския футбол?
Готов ли е да каже стоп на изкуствено създадения превес на автомобилния транспорт над железопътния? Демек да бръкне в тази рана и да наруши нечий рахатлък? Защото в ЕС движението на пътници и товари с железниците е удобство, а у нас е мъчение.
Готов ли е някой управник да посрещне ужасно силната съпротива срещу реформите?
Защото онзи български водач, който проведе истински реформи, ще бъде прокълнат во веки веков и никога няма да види повече власт. Може и да го вкарат в затвора накрая.
Ето затова сме шампиони по тупане на топка и царе на неслучващите се реформи.
Всъщност никой не иска истинските промени.
Нали съм ви казвал на няколко пъти, че майка ми и до днес обвинява Иван Костов, че той и е намалил пенсията, но е забравила Жан Виденов, който и увеличи пенсията до стотици хиляди левове. Да беше остаанал хиперинфлацията, че всички да са милионери, а?
Наскоро правителството реши най-после да въведе тол-система и като ужилени скокнаха от транспортния бранш да протестират. И ето, правителството отстъпи. Въведе тол-система, но в жестоко окастрен вариант.
Намериха се и кръгове от хора, които са против въвеждането на еврото у нас и влизането на страната ни в еврозоната. Дано нито едно правителство да не отстъпи и да действа твърдо.
Преди време се сещам за тогавашния министър на здравеопазването Петър москов, който искаше да въведе електронна здравна карта за всеки пациент. Иначе казано въпросната карта би могла да показва какви прегледи е минавал, колко пъти и как се е лекувал всеки пациент. Целта беше да се спрат възможностите за изгточване на здравната каса. И до днес няма електронна здравна карта. Но още чакаме здравната реформа, докато тупаме топката.
От тупането на топката никой не печели, а държавата със сигурност губи. И хората губят.
Така се случи, че доброволно и с мълчаливо съгласие всички ние заменихме реформите със стабилност. Ние всички.
И затова стабилно сме на кажи речи всички възможни последни места във всякакви класации.
Истината е жестока, ама ни боде очите. Там където има стабилност, няма реформи. Но там където има реформи, няма страх от болката.
Мечтая си да се появи правителство, което да си сложи главата в торбата и да ни реформира с онази сила и непоколебимост на княз Борис I, макар че всички ще ни заболи и ще протестираме.
Между другото, знаете ли в каква среда се развиват мухълът и плесента? В стабилна среда, естествено.
Ха, ама то станало време за прогноза.
Днес бъде слънчево и топло. В Бургас и региона максималните температури ще достигнат около 14 градуса. Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
