Нали сте чували онова старо, отлежало, българско и родно "И стените имат уши…“
Не, бе, това не го е казал някой лекар с дългогодишна практика в кабинет „Уши ,нос гърло“ или строител от фирма, печелеща поголовно обществени поръчки за саниране.
"И стените имат уши" го казват хората и сигурно има защо да го казват.
Как бихте превел и как бихте обяснили на някой чужденец този израз? Ще ви разбере ли? Е, ако е чел Оруел, може и да му стане ясно, с тази разлика, че 1984 за едни е роман, а за други начин на живот.
Някога в началото в страната на тишината хората суеверно казвали „Тихо, да не чуй дяволът“, а после тайно полека страховете им преминали във фазата „И стените имат уши“.
Спомняте ли си, че героите, които населяваха онзи красив фантастичен филм „Аватар“ , си казваха „Виждам те“.
Спомняте ли си? А сега се сетете какво ни казват на нас, които живеем в мрачната си антиутопия.
Казват ни „Слушаме те“.
Всъщност, да бъдем честни. Не ни казват нищо, но ние знаем, че е така. Че ни слушат и все някога ще настъпи денят, когато записите ще бъдат пуснати.
Стоят някъде там със слушалки на ушите и слушат. И после изписват с потните си, мазни ръчички ситен текст с чутото. За да го обнародват, когато му дойде времето.
Слушат ни. И не само това. И ни гледат и ни описват. Прошнуроват ни и пронумероват. Защото сме заплаха за националната сигурност? Кой? Аз, ти, тя, ние, вие, те?
Недей дочаква и зори, върви слухти, слухти, слухти…е записано на ковьорчето на стената зад всеки слухар със слушалки на ушите.
Да, хубаво е да знаем, че всички сме равни. Но когато стане ясно, че някакви тайни слухари подслушват премиера или президента, когато стане ясно, че тези тайни слухари са толкова тайни, че е абсолютна тайна, кой стои зад тях и на кого докладват чутото, ами…
Ами, как тогава да не повярваш, че стените имат уши.
Тихо да не чуе дяволът. И да не те види.
Сещам се за един приятел, чиито камери на смартфона са облепени с черно тиксо. И камерата на лаптопа му. Няма какво да крие, но го прави. Не ще да го виждат, най-малкото.
Помнете ми думата. Понеже все повече се превръщаме в страната на тишината, в която и стените имат уши, масово ще почне да се ползва жестомимичен език или телепатия.
Сещате ли се как в епохата ЦвъЦвъ хората пак започнаха да си казват „Абе, дай да се видим на четири очи, че това не е за телефон“. Защото се опасяваха, че някой ги слуша.
Тя и майка ми тъй ми е казвала. "Това не е за телефон" Майка ми, бе. Казва го най-миролюбивият човек на света. Тя конспиратор ли е? Не, бе…тя вярва, че стените имат уши. Мамка им на тия стени.
А в настоящата епоха знаете ли кои са най-подозрителни за слухарите? Ами, глухонемите. И онези, които се разбират с една дума или с един поглед.
Охо, телепатия ще ми ползвате, а? Съмнителни ми се чините. Тук се крие нещо – казва си слухарят и изписва с потните си ръце един лист.Или два или сто и два.
„Наблюдаваният обект мълча през целия ден. На другия ден също“ – пише със ситен шрифт. Горкият...да слушаш тишина е проклятие за всеки слухар.
Аз слушам, ти слушаш, той слуша, тя слуша, то слуша, ние слушаме, вие слушате, те слушат. И все по-малко се чува, защото хората мълчат. Аз мълча, ти мълчиш, тя мълчи, ние мълчим, вие мълчите, те мълчат. Абе, те мълчат, ама слушат и записват.
Но не винаги мълчанието е мълчанието на агнетата. Ей, слухарите…Нали сте чували, че когато в джунглата стане тихо, тази тишина не е на хубаво.
Държава, в която някой подслушва премиера или президента, ами пиши я бегала, защото историята е доказала, че там, където стените имат уши, не остават да живеят хора. Остават само стените, ушите и вързаните към тях слухари.
А тишината покрива държавата, после тревите обвиват всичко и последният да затвори вратата.
Защото хората са си тръгнали и са отишли там, където могат да говорят свободно.
Ха, ама то станало време за прогноза, а?
Ей, слушащите...да ви кажа, че днес ще има променлива облачност, променлива слънчевост /няма такъв термин "слънчевост", не се научихте, ей/ максимални температури около 14 градуса и краткотрайни превалявания от дъжд.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
