Някъде бях чел или някой ми беше казал, че старите майстори килимари в Персия винаги, дори направо задължително спазвали едно желязно правило в своя занаят.
Независимо от големината на килима, независимо от багрите и темата, която пресъздавали с ръцете си, те накрая допускали грешка в цялостната композиция.
Неголяма, но достатъчно видима, че да направи впечатление дори и на клиент с 2.5 диоптъра. Ей, тъй просто леко бодяла очите.
И когато някой кухоглав купувач възкликвал "То, всичко хубаво, ама тук, майсторе, си сгрешил, но да те питам все пак защо си сгрешил и също така дали ще ми направиш отстъпка", старият килимар поглаждал брадата си, пък после с въздишка отвръщал.
"Нарочно сгреших, уважаеми, защото ако създам нещо съвършено, ще обидя Бог. Само той е безгрешен и само той може да прави всичко в абсолютна цялост. А колкото до отстъпката, ако ти намаля цената, ще обидя мен". Е, това второто за отстъпката си е моя измишльотина и ще ви помоля да не я споменавате в протокола.
Но да се върнем по темата за безгрешните килимари.
Правило ли ви е впечатление, че у нас през всичките тези години на прехода управляващите жестоко се обиждат, когато някой дръзне да им каже, че са допуснали грешка. И тогава върху онзи, който ги е обидил, се стоварва божественият им гняв. Или най- малкото с презрение му казват "Кой си ти, бе господинчо? Я да си налягаш парцалите".
Мисля си, че в Мила Родино, Ти Си Земен Рай хората с власт са като майстори килимари.
Обаче когато някой човечец се вгледа в килима на властта и каже "Това, това и това във вашия килим не ми харесва, а тези грешки са ужасни", тогава родните майстори килимари презрително му казват, че е двуличен, злобен, завистлив и черноглед, затова никога няма да види хубавото и никога няма, дори в най-смелите си мечти, да се снима до камината на най-могъщия човек на света. Или да бъде допуснат в джипа на един друг могъщ човек.
Значи критика на чистия разум може, но критика към килима на управниците не може.
Кога българските управляващи, които и да са те, развиват чувство за безпогрешност? Когато вземат властта или просто изначално носят усещането за величие и непогрешимост в себе си?
Кога започват да представят прокъсания си килим, изтъкан от грешки и провали, като пример за съвършенство?
Кога си въобразяват, че са станали равни на Бог?
Не знам...може би вие знаете.
Как пък не се намери някой да обясни на безгрешните с власт, че дори светците и светите апостоли не са били съвършени.
Как тъй са пропуснали уроците за смирението и покаянието?
Как пък не проумяха, че рано или късно грешките, които са били замитани под килима, излизат оттам и самозабравилите се се спъват в тях и рухват на земята.
Животът е доказал, че има килими, които въпреки грешките в тях, са произведения на изкуството, а други килими са просто обикновени постелки, които хората тъпчат с крака, без дори да се заглеждат в тях.
Ей, ама аз докато мърморя по този неуважителен към родните килимари начин, станало време за прогноза.
То и без мен сте установили, че днес ще има променлива облачност, слаби превалявания от дъжд и максимални температури от порядъка на 13 градуса в Бургас и в региона.
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
