Позволете ми да ви разкажа историята на едно малко австрийско селце. Научих за това планинско селце, някъде из Тирол, от един приятел, който отвори ресторант там. Но за този предприемчив българин ще ви говоря друг път.
Днес думата ми е за селото, където живеят 7000 души. Седем хиляди жители.
И тъй като е в планините, местните хора са го превърнали в курорт. Защото преценили, че ако само пеят тиролски песни, няма да им донесе чак кой знае какви приходи. Затова се насочили към туризма и създали две ски зони.
На всичко отгоре планинския ски курорт приемал туристи през цялата година, а не само през зимата. И за да е гарантирана целогодишната заетост, в момента там се строи „fun park“, в който ще има зимни атракции, но и …забележете …летни атракции. Преценили, че младежите заобикалят селото и хоп, намерили начин да ги привлекат. Фън парк, значи.
Анализите на селяните показали, че през лятото ги посещават предимно възрастни хора и намерили начин да докарат и младите. Защото когато един млад човек отиде някъде, той отива да се забавлява и да си изхарчи всички пари, колкото и малко да са те.
Може да ви звучи невероятно, но там хората правят струват, но ЦЕЛОГОДИШНО приемат туристи.
Накратко, хората от селото запретнали ръкави и създали такъв туристически продукт, че …че…че…ами, малко е неудобно да го кажа, но през миналата година са обслужили 1 млн. туристи. Ще го изпиша е така. ЕДИН МИЛИОН ТУРИСТИ!!! В село, където живеят 7000 души и има около стотина малки семейни хотелчета!!!
Да, да…ще ви изчакам. Не ме изненадва, че паднахте от стола. Настанихте ли се? Добре, продължавам с историята.
И докато този мой приятел ми разказваше тези неща, аз се впечатлих много от две важни подробности.
Първо от това, че тамошните жители на селото рекламирали своето малко селце навсякъде. Дори сложили реклама на централната гара в Амстердам. Не, не търсете реклама на български курорт или на Бургас там. Ние се рекламираме по международни, световни и космически туристически борси. Дори самият министър на туризма ни рекламира в Холивуд. Пък австрийските селяни на гарата в Амстердам.
Ама, те имат целогодишен туризъм, а ние…
Чакайте, бе!!! Как така туризъм през цялата година. Тия австрийци не са ли чували за „крила на сезона“???
Явно не са чували и карат всичко старомодния начин. Без купешки фрази. Само с много работа. Ама и с ум.
Във въпросното село действа с неподозиран за нашите земи размах една структура, наречена „Туризмус Фербанд“ . Частна структура или частно дружество. ЧАСТНО!!!
Собственикът на компанията и неговият екип са поели управлението на всички процеси в селото. Печелят от това, месните жители печелят, плащат данъци, от които пък печелят селото, общината и държавата.
И забележете, това дружество „Туризмус Фербанд“, собственикът на частния лифт, хотелиерите работят в пълен синхрон. До такава степен, че през лятото лифтът е безплатен за туристите планинари. А през зимата има безплатни ски автобуси. На всичкото отгоре, когато моя приятел назначил на работа двама души от селото в своя ресторант, общината издала безплатни карти за целия персонал, за да се придвижва между двете ски зони.
Но пак за този „Туризмус Фербанд“. От компанията реализират нощувки в хотелите, част от печалбата е за реклама, част за дружеството, а всичко останало за хотелиера. Целият процес се дирижира от частника, но целта му не е да прибере някакви пари от хотелиерите и ресторантьорите, а да им закара колкото се може повече туристи, за да има отчисления за него.
И всяка година прави пълен отчет. Какво е свършил срещу парите, които е получил. И затова частникът се скъсва от бачкане, за да ползват услугите му.
През ден праща имейли на всички хотелиери в селото със запитване…“Имам група от 40 души, кой е готов да ги вземе“. Ама, праща на всички запитване, а не само на Ханс или Щирлиц. И който има свободни легла в своето хотелче, обслужва групата туристи.
На всичкото отгоре в австрийското село са си направили календар със събития. Културни събития, защото там туризмът не означава само да се пеят тиролски йодлери, да се ядат шницели и да се пие шнапс. Не, изобщо не е това. Там са преценили, че туристът няма да кара само ски, да броди из пътеките, да яде в ресторанта и да кисне в басейна. Там са разбрали, че трябва да има атракции. И затова имат календар със събития. За цялата година.
Нашето момче българче страшно поискало да организира един винен фест. Отишло през месец юни в общината и обявило намерението си да прави фестивал през септември, ама му отговорили.
„Майн хер, идеята ви е чудесна, но календарът ни за тази година е пълен. Не може. Догодина обаче ще го впишем“
Нищо лично. Просто бизнес. Значи дори канцлерът Себастиан Курц да иска да прави събитие, няма да му разрешат, защото не е предварително планирано година по-рано.
Иначе казано в това планинско село от 15 юни до края на септември всеки уикенд е запълнен с някакви събития. Предварително уточнени. Без никакви импровизации.
Ще кажете, че австрийците са педанти и сухари? Не, умни са и то много. Те просто не позволяват на едно събитие да се „бие“ с друго. Няма начин в едни и същи ден там да има фестивал от типа „Street food“ и Ден на арменската кухня. Та, нали публиката и туристите ще се щурат като изоглавени и печалбите ще се пръснат.
И слушах аз за тия австрийци, пък се замислих малко за Бургас. Как пък тъй ние сме град с над 200 000 жители население, как пък тъй сме на един хвърлей място от древните Месембрия, Анхиало, Аполония, Аетос, Русокастрон, Маркели, Деултум , Акве Калиде, Форос, пък нямаме толкова туристи както австрийското село през цялата година.
Как тъй все размахваме крилата на сезона и крилата на извън сезона, ама сме като ютия и не можем да отлепим?
През 2015 год. минах край българското посолство в Париж и там видях огромен билборд на …Варна. Не издържах и посред нощите пратих есемес на бургаския кмет, за да го помоля да натисне тук там, ама да се появи и билборд на Бургас като туристически град. Защото да ни чуят хората по света.
Ей, сега ще ме налазят местните патриоти и ще ме анатемосат, че съм дръзнал да се усъмня в успехите на Бургас.
Не, бе. Аз съм истински щастлив на всеки успех в моя град и аплодирам всеки, които е станал причина за този успех.
Но много ме е яд, че едно малко австрийско село ни скрива топката. Един милион туристи годишно ходят там, ей. Че ние в Бургас не произвеждаме толкова виенски шницели за една година, бре!!!
Но то пък и как да дойдат чуждестранните туристи извън крилата на сезона. С какво да дойдат? По море? По въздух? По магистралата на Оногова, Чиято Глава Трима Папи Галили Са Я?
Добре, че е милата г-жа Ангелкова, че да ни зарадва с някоя хубава информация.
Ама , пак за това село ми е думата. То, е ясно, че е някакво тъпо австрийско село, което не може да стъпи на малкия пръст на най-добрия град за живеене в България, но…
После си казах, че нас тия австрийци не трябва изобщо да ни занимават защото те имат само някакъв туризъм, а ние имаме
…Какво имаме?
Всъщност, Бургас какъв град е? Туристически център? Индустриален център? Промишлен център? Икономически център? Финансов център? Технологичен център? Образователен център? Културен център? Спортен център? Животновъден център? Земеделски център?
Кое от всичките е?
Истината е, че се опитваме да бъдем всичко едновременно, а това е невъзможно. И обречено на провал.
Време е да се определим веднъж завинаги кои сме и накъде отиваме.
На 27 октомври можем да направим своя избор. Да изберем в кой Бургас искаме да живеем. Или в какъв…
Иначе с ръка на сърцето да си признаем, че не е чак толкоз лошо това, че в Бургас не идват 1 млн. туристи годишно. Че те ако се изсипят тук с автомобилите си, защото е ясно, че няма как да дойдат по въздух или по море, ще срутят „синята зона“. Тамън вече я разработиха и навсякъде имаме платена синева за паркиране.
Добре ни е така. Ни сме риба, ни сме рак.
Я, ама то станало време за прогноза. Днес ще бъде слънчево и тихо. Без валежи. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат до 18 градуса. Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
