Бягането е за здраве. Е, освен в случаите, когато човек бяга от нещо или към нещо.
Но аз бягам за здраве. Сутрин. Край брега на морето.
И тази сутрин пак срещнах Батерий...
Ама, няма как да не го срещна, защото докато бягам покрай морето, същият си стои като гол голеничък истукан на брега в поза Витрувиански човек. С една малка разлика. Творбата на Леонардо да Винчи е някак по-така стилна и е произведение на изкуството, а този е някакъв гол...айде, няма значение.
Наричам го Батерий, защото съм забелязал, че се изпружва на брега срещу слънцето. Явно зарежда батериите и нещо се поклаща. Ами, да…може и да го бие ток.
Не ме разбирайте погрешно. В това соларно общение няма нищо общо, но докато дъновистите на поляната зад Цурка се въртят леко в кръг, а някакъв цигулар направлява техните паневритмии, Батерий се изтъпанва всяка сутрин дибидюс и зарежда ли зарежда. И се поклаща.
Ама, можеше и по-лошо да е. Да си стои тъй натюр, да си вее организма, а някой и на него да му свири на цигулка. Поне цигулари сутрин край морето няма. Рибари има. И един Батерий. И още няколко голи …хм…истини като него.
Всъщност Батерий не ми пречи, нито аз на него, но всеки път като наближа мястото на тази ...хм...зарядна станция, където някакъв гол се зарежда със слънчева енергия, се питам...откъде да мина, да му се не види.
Откъм задницата или от към предницата на Батерий. А жена ми на двайсетина метра зад мен преплита крака от смях, защото и тя бяга по това трасе.
Обаче на нея явно не и пука. Пък аз всеки път се шашкам. То, тъй се сепнах и една сутрин заради някаква матрона, която пробяга пред мен в състояние "Натюр" , но по-така обемен натюр...още ми се вие свят при тоз спомен. Но тя не зареждаше батериите. Просто бягаше към вълните като гола истина.
В друга сутрин видях как възрастен мъж се въртеше като дервиш. Поне беше по бански костюм. Предполагам, че от въртенето се е забил като свредел в пясъка и родните му се чудят къде е изчезнал. А той дълбае ли, дълбае към земното ядро.
Ама, кой ме би по главата, че да бягам по пясъка, а не по алеята.
Мяза на бягане с препятствия, откъде и да го погледнеш. Първо трябва да внимавам да не се удуша с влакното на някоя рибарска въдица, която стои застопорена на брега и чака тъпа риба да клъвне, второ си отварям очите на четири да не се спъна в някой нудист, трето се пазя вълните да не ми намокрят чорапите.
И би било ужасно някой да си помисли, че го оглеждам невъзпитано и че смущавам уединението му. Напротив, старая се да гледам в друга посока, но при такова изобилие на голи задници и предници по плажа, започвам да гледам като пощръклял. Кой знае и аз на какво мязам.
Сигурно Батерий, Дервиша и Дамата Натюр 83 са си казали за мен „Тоз високия сивокос камил дето едва едва се влачи край нас, защо се заблуждава , че бяга...И костенурка ще го надбяга, тоз тип. Какво изобщо търси тук. Няма ли да се пръждоса и всичките такива като него, че да си останем сами на брега. И ще ми ходи под туй слънце с черни шорти, черна фланелка и червени маратонки. Пфу…мизирабль“
Нищо чудно да си мислят така за мен и ще са прави хората, а казаното от тях ще е истина…голата истина. Странно е да си облечен в царството на голите.
Трудно е да се бяга сутрин по пясъка край морето, трудно е. Накрая само двеста калории минус и рухнало чувство за естетика.
А е толкова лесно да се изяде един цял козунак...И язък за всичко.
Ей, Батерий…пък поприкрий се малко, де.
Бряф, ама то време за прогноза станало.
Днес ще е горещо, слънчево и …малко ветровито, а морето ще е бурно.
Максималните температури ще достигнат почти 30 градуса.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
