Въпрос на време е да се случи.
В някой от следващите сутрешни телевизионни блокове очаквам да излезе някоя напориста репортерка в национална носия, да се чучне край граничния пункт и да изпее:
Излееееееел еееееййййееее Дельооооо хайдутин…
И от репортажа ще стане ясно, че иженарицаемият Дельо е излел сутринта през ГКПП-то, забил нейде из Гърция и не ще да чуе за Черноморието.
Излел е Дельо хайдутин значи. И той заби нож в гърба на родния туризъм. Предател. Натрупа пачки заради стабилността и си вдигна гълъбите. Простак.
По телевизиите някакви хора казват важно, че имало срив в българския туризъм. Всъщност не просто „някакви хора казват“ , а изобщо всички, земя и небо, звяр и природа и певци песни за срива пеят.
По-точно …не пеят, защото с поправките „Симеонов“ в „Закона за шума“ пеенето из курортите в определени часове на денонощието може да се третира като шум, а това подлежи на санкция.
Националната кауза е да превърнем всеки курорт в спалня.
Щото деца трябват на тази държава.
Затуй сега всички пеят за срива в туризма, ама пеят тез тежки песни само в банята. Тихо.
Редят куплети за срив, провал на летния сезон, празни плажове, неизядени ол инклузив кренвирши, да му се не види.
Докато търсим виновните за срива както винаги извън нас, ви предлагам да намерим обяснение за случващото се в …поговорките.
Там всичко е казано.
Пък някакви зълодяи обясняват , че „Рибата се вмирисва откъм главата“.
Добре де, това какво пък общо има с темата? Ние тук за туризъм говорим, за устойчиво развитие, за добри практики, за реклама на туристически продукт, не за риболов.
Ето на. Неизвестен проктолог, практикуващ народна медицина някога е казал „Гъз глава затрива“ и „Лакомо дупе кръв сере“.
Брей, сякаш този е имал предвид някои практики в ценообразуването в българския туризъм?
Скъпи чадъри, скъпи шезлонги, неподготвен персонал, пък туристи…ами, чакаме ги.
В края на краищата в туризма , а и не само там „Каквото посееш, това ще пожънеш“, нали.
Един германец се върнал от ваканцията си и отишъл в офиса на туроператорската фирма, пък подал оплакване. Казал „Ама, майне дамен унд херн, не ми хареса почивката. Засрамете се. Изпратихте ме уж на хубаво място, а беше студено, пътищата бяха кални и разбити, спяхме в някакви срутени къщи, а накрая и местните хора започнаха да стрелят по нас и да ни захвърлят с камъни и с бомби“
А туроператорите изблещено го попитали „О, майн гот, кога стана това и къде стана това“ . Пък немският турист отвърнал „Как кога, как къде…в Русия през 1942 год“
Тъй че проблемите в туризма не са български патент.
Ако обявят конкурс за подходящ мотивиращ текст, който да бъде избродиран на ковьорче, поставено в кабинета зад гърба на български туристически мениджър, какви ще са предложенията?
Работниците предлагат да се брандира ковьорчето с надпис „Който плаща зле, плаща два пъти“
Ами, може би има някаква логика, защото и работещите в зоологическите градини отдавна са казали, че „ С трици маймуни да ловиш“ е безнадеждна работа. Заплатите в туризма вероятно трябва да се увеличат, а не само цените на услугите.
Да, ама работодателите в сферата на туризма отговарят на своите мрънкащи за високи доходи служители „Искаш ли голяма лъжица, вземи голяма мотика“
Демек едните искат, другите не дават.
Значи в българския туризъм се случва обратното на „Поискай и ще ти се даде“, а всъщност за всички в тази сфера би трябвало да е валиден онзи библейски принцип „Дай, за да ти се даде“.
Първо даваш, после очакваш да вземеш, ама „Човек предполага, Бог разполага“
По въпроса за приходите в бизнеса се сещам за една съвременна българска поговорка „Ако искаш да разсмееш НАП, прави си планове“
Между другото в Италия, където туризмът е един от най-грамадните приходоизточници в тамошната хазна, казват „Умерените печалби пълнят кесията“
Аз се чудя за какво изобщо е този вой, посветен на скъпите чадъри и шезлонги по българските плажове. Че мигар не може да си опъне човек хавлията на пясъка?
Моля, не, можело тук? Тук е платено? А къде може да разпънем хавлията? На свободната зона…ъхъ…там е безплатно, така ли? Там отзад, до тревите? Благодарим за вниманието.
Скъпо било…ами, те предприемачите в сферата на туризма твърдо вярват в правилността на поговорката „Евтиното месо и кучетата не го ядат“.
Нали и англичаните затуй казват „Не съм толкова богат, че да купувам евтино“, макар че незнайно защо английските туристи по нашето море не са богати.
Да, ама Петко Рачов Славейков съветвал тогавашните предприемачи да си избродират на ковьорчетата „Ори, копай, храни се, с грабене не богати се“. А сега, де.
В последните дни се прокрадва една такава мисъл, че ние от медиите сме най-виновни за срива на туризма, защото пишем само негативни материали…
Може би има някаква логика в това обвинение, защото е казано „Бягай от човек, който все за болести приказва“…тъй , де…ако говорим само колко е лошо по нашето Черноморие, как няма да избягат туристите от него.
Затова, дайте да дадем и да започнем да хвалим родния туризъм. Но откъде да започнем?
Морето, плажовете, цените, качеството на обслужване в хотелите и ресторантите, мениджърите, служителите, инфраструктурата, министъра?
Не, министъра на туризма няма да го хвалим, защото той, пардон тя…сама се е заела с тази благородна задача. Нейните хвалби са едни такива бликащи от вяра, надежда и любов и оптимизъм.
Всичко е въпрос на гледна точка.
Българският туризъм е голям и добри примери дебнат навсякъде.
Само трябва да ги популяризираме.
Ето ви един добър пример.
Сещам се за един ресторантьор от Слънчев бряг…преди година две му писна от експериментите, пардон от реформите и постоянните промени в българския туризъм и отвори ресторант в Австрия. И там в жестока конкуренция и без никакви протекции, но и без никакви пречки от община или държава успя. Със своя екип от българи изкара страхотен сезон, а австрийските туристи пълнеха неговия ресторант. Значи можело.
Само че човекът сериозно си мисли дали да не направи като Дельо хайдутин и да излезе с бизнеса си от България и да не се върне никога.
Това сега хубав пример ли беше или лош?
Не знам, вие кажете…, но нека си спомним онова старо „Всяко зло за добро“.
Надеждата умира последна, нали.
Моля, какво бил казал Данте Алигиери? Надежда тука всяка оставете
Тоз Данте от кой курорт е, не го знам. Фолк певец ли е? Аха, и вие не знаете кой е.
Брей, ама то тъй се улисах, че станало време за прогноза.
Ще бъде слънчево, топло и дори направо горещо.
Днес температурите в Бургас и в региона ще достигнат около 30 градуса. Цените на шезлонгите и чадърите без изменение.
Нека е хубав денят ви.
А иначе още истории в поговорки можете да откриете ТУК
Автор: Красимир Калудов
P.S снимката на празните чадъри е щракната между 6.30 и 7 часа тази сутрин, така че е нормално в този момент да няма туристи
Коментари
