Какво се изисква от един човек, за да обърне историята с хастара навън?
На първо място е задължително да няма никаква представа от история, т.е в училище просто е минавал отгоре отгоре през материала по този предмет. Препоръчително е да има чувство за импровизация. Също така да не цепи басма никому. Да има голямо самочувствие, да си вярва, да бъде заобиколен от ласкатели и от хора, които …доброволно са приели ролята на ехо и общо взето това е.
Няма проблем, ако такъв човек пренапише историята. Проблемът възниква тогава, когато историците мълчат в моменти на подобно кощунство. Когато хората мълчат и се съгласяват с подмяната на историческите факти. Тогава е обидно.
Чух, че България отново е започнала да прилича на индустриалната държава, която е била преди 1944 год. Ама, туй самолети, кораби, автомобили, бойлери, трактори, подводници, танкове…сигурно всичко се е произвеждало тогаз, а? Значи според казаното и днес и тогава сме били индустриална държава?
Индустриална какво? Индустриална кога?
Седни си. Слаб 2.
И каква е реакцията на едрото българско предприемачество при това показно обръщане с хастара навън на българската история, посветено на паралелите между индустрията в България 1944 и България 2019 ? Вариации на гузно хихикане или глупашко хилене.
А каква е реакцията на учените? Няма такава. Зер и те завалийките чакат да им увеличат заплатите и не е удобно да дърпат лъва за опашката, пък и родните учени историци са заети да доказват, че Граф Дракула е българин. Хубаво, ама Влад Цепеш никога не е притежавал титлата граф.
Ами, вие какво искате, бе. Да стане някой роден историк или капиталист и да каже „Не, това не е вярно. България не е била индустриална държава преди 1944 год. Измежду страните от нашата черга Чехия е била, Полша е била. Унгария дори е била, но България не“
Всъщност, с ръка на сърцето трябва да признаем, че Чехия, Полша и Унгария и тогава са били и днес са по-напред с материала от нас. Историята се повтаря.
Чувам как някакъв придворен партиец ми вика „Ей, гадно журналистче!!! Ами, сливенския бай Добри Желязков какъв е бил, бе??? Индустриалец, нали!!!“
Тъй, де…бай Добри и неговата сливенска фабрика зареждали с шаяк и с гайтани армията на турския султан още преди да се освободим от султанлъка му. Ама, дайте да си спомним, че това е далеч преди 1944 год, нали. Е, ако ще произвеждаме и днес шаяк, мани мани я тая индустриализация. Пък и ако не се лъжа, сливенската текстилна индустрия в моментното си състояние не е нещо, с което можем да се хвалим пред света.
Изобщо цялата тази импровизация с нелепите исторически препратки и сравнения е обидна и …как се казваше…манипулативна.
Мяза на онази статистика от учебниците по география по мое време, в които беше поместен малоумният сравнителен анализ „Телевизори, произведени в Царство България през 1939 год. – 0 броя, телевизори, произведени в Народна република България през …да речем 1982 год. 50 000 броя“ Иначе казано с това нелепо сравнение ни налагаха извода, че под управлението на БКП е в пъти по-добре, отколкото при управлението на цар Борис, на Симеон Сакскобурготски тейко му. Да, бе да…телевизори. Намерили какво да сравняват.
Ама в учебниците ни тогава никъде не пишеше, че за да си купиш цветен телевизор, трябва да се редиш на опашки от зори и пак не е сигурно, че ще си купиш. Защото бая години у нас народонаселението гледаше изказванията на другаря Тодор Живков в черно и бяло. Затуй сигурно комунистите бяха целите в бяло, а враговете бяха все черни.
Но тъй и тъй сме на тема история, ще си позволя една малка поправчица. Аз пък намирам огромни прилики между днешното положение в Отечество любезно и положението не преди, а след 1944 год. Нека да се аргументирам.
Както след 1944 год., така и днес денонощно ни облъчват с лозунги. И сега, както и тогава няма живот извън Партията майка. Е, ако има, той е живот ли бе да го опишеш, разровиш ли го, ще мирише и ще горчи като отрова.
И днес всички новини по телевизия, радиа, вестници и вече сайтове винаги първо съобщават какво е правил Първия през деня.
Новините звучат така…
Издигнатият в култ Първи видял, казал, препоръчал, срещнал се, обсъдил, ходил, върнал се, кацнал, излетял, наредил, взел, дал и прочие…
Разбира се, новините винаги дават и обилна информация за хвалебствия от страната и чужбина, отправени към Партията, държавата, Вожда и учителя.
Както тогава след 1944, така и сега през 2019 год. има врагове с партийни билети. Сегиз тогиз ги разобличават, низвергват ги и ни се чуват, ни се видят.
Също като в годините след Великия Девети септември и днес постоянно се правят промени, реформи, обновявания, реорганизации, преструктурирания, преустройства, ремонти, ремонт на ремонта, а онова, което другите страни биха построили за десет години, ние ги строим предсрочно и …ъъъ…по-скъпо.
Ах, да не забравя. И днес, също като след 1944 год. имаме явен, показен, тотален култ към личността.
Един и същи човек дава, казва, наказва, обещава, тълкува, предлага, насочва, посочва, решава, съветва. Този човек е хем човек орекстър, хем е човек от народа, а очите му едни такива добри.
Когато той се шегува със съпартийците, всички се смеят до сълзи на шегите Му, но когато някой се пошегува с него…ъъъ, няма такъв случай.
Забелязвате ли, че както едно време след 1944 год. всеки партиец в своите изказвания се чувстваше длъжен да споменава името на другаря Георги димитров, Вълко Червенков или Тодор Живков, днес всеки партиец от Партията Майка споменава името на един единствен човек.
Изтъпанил се партиецът пред медиите или в телевизионното студио и докато реди разни похвални слова, мине се не мине и каже „както препоръча, както поиска, както нареди, както предложи, както изиска, както разпореди, с Негово съдействие, с Неговата подкрепа, с Неговата помощ, благодарение на Него“ и прочие такива демонстрации на наколенничество.
Наколенки с партиен билет.
„Ленин дал, Ленин взел“ пишеше някога Андрей Платонов в своята антиутопия „Чевенгур“. Ами, то и сега същото, само дето не е Ленин, а друг. Той дава, той взима.
Но така се получава, когато един партиен лидер е заобиколен не от личности, а от хора, превърнали се в негово ехо.
Те само повтарят Неговите думи.
Защото ако имаха свое мислене, щяха да Му кажат, че не е хубаво да се пренаписва историята и да я разтяга като локум.
Не може така. Историята е поредица от събития, а не наредени в кутия локуми.
Рано или късно под преиначената история истината лъсва …като болезнен доклад на Европейската комисия.
Четеш доклада и ..ъъъ…ами, кофти неща пише там.
След години в учебниците по история наред с всички подробности ще пише „През периода 2009 -2019 год. България е била най-бедната страна в ЕС“
Моля? Какво е казал Той? Ааа, че сега България е на пето място в Европа по своя БВП??? Ами, хубаво. Цифрите никога не лъжат и винаги е хубаво да се позоваваме на тях.
Ето, на…ще ви дам доказателство. След един месец в Бургас ще дойдат петима шестима канадски виртуози джазмени, които свирят български народни песни. Предполагам, че ще бъдат единствените канадци това лято в Бургас и спокойно можем да отчетем ръст на канадските туристи от около 100%. Защо толкова ли? Защото миналото лято от Канада в Бургас гостуваха братовчедка ми Мария, мъжът и Динко и дъщеря им Павлена. Значи трима души, а сега ще дойдат пет шест. Ето ви ръст, ето ви цифри. Ама, това ще доведе ли до милионни обороти в лева или евро? Тц.
Ето на. И преди 1944 год е било същото. Пак са идвали по трима четирима канадци годишно в Бургас. Значи…
…значи Той ще излезе прав, а? Направо сме като България версия 1944.
Брей, то станало време за прогноза, бе.
Днес ще бъде слънчево, но е хубаво да се подготвите и за променлива облачност, че и дори за кратки превалявания от дъжд на места. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат до 26 градуса.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
