През последните дни жена ми само ми се присмива, че стоя като залепен пред компютъра и гледам нон стоп във Фейсбук клипове от турнето на Борисов из страната.
Така е. Гледам го от чисто професионален интерес и си водя бележки, но жена ми клати глава и за да ме върне отново в реалния живот, ме кара да простирам на терасата. Слушам я. Тя е министър-председателят в къщи, а аз съм министър без портфейл.
Хич не се смейте. Той и премиерът се причисли към домакините. Сам си полива магнолиите, сам си готви у дома и не се срамува от това.
Горе ръцете. Имам тиган и възнамерявам да го използвам.
Но докато покорно простирам изпраните ми шорти от неделния футболен мач, си мисля, че кабинетните експерти от жълтите павета, анализаторите от сутрешните блокове и и специалисти по всичко се смеят, подиграват се, ама на Борисов му дреме на шортите.
Казват, че една снимка била по-силна от хиляда думи. А един фейсбук профил на министър-председател може да е по-силен от хиляди телевизии.
Добре дошли в пътуващото риалити шоу на премиера.
#имаживотследцветанов
На турне в Сливен, в Котел и в Ямбол, скоро и в други градове.
И докато пътува от град до град, от село до село, привиква на задната седалка в колата си поредния кмет и го препитва, още изпитва.
„Какво сме обещали, какво сме изпълнили, какво си направил, колко си похарчил, кога започна този ремонт, кога ще го свършиш“
Всичко се излъчва в реално време. Няма сценарий. Затова и кметовете се припотяват от премиерския стрес тест.
Борисов има невероятен инстинкт на истинско политическо животно. Когато се налага, мърка доволно или гальовно, когато е нужно, реве страховито.
Убедих се в това, когато в някакво котелско село, където живеят мюсюлмани, поздрави един възрастен човек като ритуално си докосна с него главата два пъти. Ей, тъй. Глава до глава. Забележете, не се ръкува с него, а допря главата си до неговата, както се поздравяват мюсюлманите.
И този Оскар отива при…Бойко Борисов.
Не е по протокол, просто е истинско. Научил ли го е, казал ли му е някой, но го прави така, както се прави.
Не се гнуси да прегръща малки и големи, не отказва на никого да се снима с него.
Вие представяте ли се какво събитие в живота на някой обикновен човечец е както си работи нещо в двора или по пътя, да се спре някаква кола и от нея да слезе министър-председателят на държавата и да го заговори ей, така за някакви обикновени неща.
„Как си, наборе. Откъде си, работа има ли, плащат ли редовно, добра ли е заплатата? „ и т.н. После човечецът една година ще разправя напознати и непознати за тази среща, а те пък ще разправят на други. Ефектът на снежната топка.
Мисля си, че Борисов просто показва по своя си начин на тия хора, политиците, как се прави.
„Покажи на тия хора как го правиш, как са бараш“ – пееше създателят на вафлите „Криско“ преди време и точно това виждаме днес.
Питате ме какво пък толкова показва Борисов?
Ами, нещо толкова елементарно, толкова просто, че повечето политици дори отказват да го разглеждат като линия на поведение. Дори направо са го забравили или изхвърлили от дневния си ред.
Показва им, че когато си сред хората, те тогава те приемат за един от тях. Че трябва първо и преди всичко да общуваш с хората, а не със социолозите.
Говори си той с хората по площади, по улици, по магистрали и сегиз тогиз ужилва политическите опоненти, демек „Аз съм тук, а тях ги няма“ „Комунистите като бяха на власт какво направиха?“ „Над седемдесет пречиствателни станции съм направил…с правителствата“. „Искате саниране ли? Комунистите като ви казаха, че програмата за саниране ще ви вземе жилищата, вие защо не им казахте нищо, а? Айде, чао милички“
Мда…Май Борисов извъртя на комунистите и на другите си опоненти един ДРАКАРИС.
Това „милички“ кърти мивките, ама предизвиква ръкопляскания, преминаващи в бурни и нестихващи овации.
Един нарича българите „милички“, а други „80% дебили“. В задачата се пита…всъщност нищо не се пита, защото е ясно кой ще бъде по-харесван от хората.
Иначе премиерът пред медиите казва „Губим изборите само сред необразованите и хората над 60 години“
Ама, преди да го е захапал някой опонент за това, бързо казва пак на медиите, докато заедно стоят на някои изпълнен от жители селски площад. „Не питайте мен, питайте хората, те да ви кажат“
Пък хората пак пляскат с ръце и викат „Да живей“.
„Виждал ли си жив министър във вашето село някога? Ей, го на…трима министри съм ви довел – казва Борисов на един човечец, а човечецът не знае какво да отговори. Защото наистина едва ли в това забравено от Бог и хората село е стъпвал някой управник извън някоя предизборна кампания.
Да не говорим, че има краища където не премиер, ами и пощальон вече не стъпва. И Павел и Венци Венц и те не стъпват. Да поясня за дядото на село, където министър не е стъпвал.. Павел и Венци Венц са общо двама данъкоплатеца, а не трима. Анадън му?
В началото на месец април тази година един политик ме попита защо партията му не вдига своя рейтинг. Тогава му казах, че няма да го вдигнат самолета, докато стоят в стерилната среда на сутрешните телевизионни блокове и в света на дългите фейсбук статуси и докато не тръгнат сред хората.
А той ми каза „Ами, нямаме пари за обиколки?“
Аз пък немилостиво му отвърнах „Хванете влака или автобуса“
Павел и Венци Венц как успяват да са навсякъде, а?
Дами и господа политици, набийте си в главите изводите от риалити шоуто на Борисов. Хората трябва да ви виждат, да ви чуват, вие да ги чувате и вие да ги виждате. Иначе няма да стане.
Как се казваше …кампания DOOR TO DOOR. Звъни се на вратата ви и кого виждате?
Аз обикновено виждам наша усмихната домоуправителка, която идва да ми вземе парите за входа. С усмивка ми ги взима и с усмивка и ги давам.
Това е то…предимството на кампанията от „врата на врата“.
Ако не сте проумели, Бойко Борисов вече започна кампанията за местните избори от врата на врата, от урва на урва и от човек на човек. Смейте му се, ама накрая той пак ще ви се смее последен, а около вас ще бъде обичайното „рев, вой и скърцане със зъби“
Борисов открадна шоуто и го направи свое. Той пише сценария, сам се продуцира, сам си играе главната роля и това е. Как сте милички? Добре ли сте?
Медиите са в краката му.
Пък вие, политиците ако чакате месец октомври, за да обясните от телевизионния екран чрез платени клипове на хората кои сте, какви сте и какво искате да правите за тях, ами отсега ви казвам, гответе се за провал.
Не, бе…изобщо не е нужно да се прегръщате и целувате по улицата с мъже, жени, деца, баби и дядовци. Това не се получава при всеки. Аз например за нищо на света няма да дам на нито един политик да ме прегръща или целува. То, не че се е засилил някой към мен и слава богу.
Не е хубаво да имитирате. Тъпо е. Борисов е един. Той си е той, а на вас остава да покажете вие кои сте. Вие, не той.
Преди години Царя точно беше излъчил своето послание към българите „Почтеност във всичко“ и баш тогава се срещнах за интервю с някакъв бургаски висш администратор, който ми каза „Моят …ъъъъ…девиз е …ъъъ „Почетност във всичко“
Почтеност…Почетност??? Нерде Ямбол, нерде Стамбул.
Не, не имитирайте Борисов, защото ще изглеждате нелепо.
Но за вас, политиците е препоръчително да сте видими. Да може човек да ви чуе, види, докосне. Иначе няма да ви повярва, че сте истински.
Само излезте сред хората и ги попитайте от какво имат нужда , какво искат и какво очакват. Това ви е предизборната програма. Ама, сега го направете, още от днес, а не само по време на избори или само в социалните мрежи.
Излезте навън, бе. Дори и с риск хората да ви напсуват. Важното е, че хората ще помнят, че сте се изправили пред тях.
Моля? Какво правите вие? Политики значи правите, а не лаф моабет като премиера или „чалга“ политика, както гнусливо определяте турнето му.
Е, хубаво тогава. Вие по-добре знаете. Стойте си по кабинетите в партийните централи, правете си политиките или гледайте свъсено и лошо от предизборните билбордове. Карам из улиците на Бургас и през стотина метра ме гледат смръщено и заплашително от билбордовете някакви господа. Тъй ме гледат, сякаш ще ме бият. Ами, няма да се разберем с тях, защото не ме третират като гражданин, а като нарушител.
Хората не искат да ги целуват или да ги плашат, а да ги зачитат. Да ги броят за живи.
Едно време някакъв стар кадър от строителството ми беше казал, че когато се строи парк, първо трябва да се види по кои пътеки до момента са преминавали хората и точно там да се правят алеите. Иначе хората така или иначе пак ще си минават, където са свикнали.
Е, приемете политиката като правенето на парк. Направете я удобна, направете я така, че да служи на хората, за да могат те да я приемат в ежедневието си. Да им служи тази ваша политика. На тях, не на вас.
Просто е.
Що се отнася до риалити шоуто на Борисов, хубаво е да се знае, че то не може да продължава вечно по този начин. Всяко представление има финал. Дори и GAME OF THRONES свърши. Апартаментгейт обаче не би трябвало да е свършил.
#върнетемисандейгадоветакива
#платетесикъщитезагости
Така ще е и с шоуто на Борисов. Все в някакъв момент зрителите ще поискат и ще очакват нещо повече от снимка с главния герой, защото една снимка с политическо селебрити е нещо много хубаво, ама не плаща сметките в края на месеца.
Но в случая на политическия терен никой не прави шпалири на премиера, както се случва понякога във футболните мачове. Никой не му свири странни дузпи. И никой не се мята на всички страни на вратата, че да не срещне топката. Никой не забавя крачка като на тенис корта.
Така е, защото в началото на месец юни човекът си играе играта в политиката, а другите дори не са излезли да загряват, защото чакат октомври.
Ще им се октомврийска революция на някои политически романтици, а в главите им кънтят залповете на Аврора.
Нека бъдем честни. Борисов вече отбеляза гол на празна врата и поведе с 1:0 за местните избори, докато съперниците му още бистрят тактиката и политиките в съблекалнята.
Не, не съм изобщо стреснат, трогнат, очарован от шоуто на Борисов, защото виждам в представлението освен плюсове и разни минуси. Стреснат съм най-вече от това, че другите никакви ги няма на игрището. Аман от служебни мачове.
Господ си знае работата. Като министър-председателят не иска да му пее Веско Маринов, ще му пее цигански оркестър.
То, всичко хубаво, ама тия от циганския оркестър в Котел пък имат ли акъл да пеят на генерала премиер баш тази песен „Батальонът се строява за последен път“. Да не чуе дяволът, ама звучи едно такова мрачно и пророчески. Следващия път да пеете нещо друго, по-оптимистично, а не за шапкарите.
Веско Маринов никога не би пял каквото и да е било за военните. Той пее за полицията. И за любовта. За любовта си към полицията.
Сетих се. Единственото нещо, което Бойко Борисов не може, е да пее. На, по това си приличаме с него.
Само за протокола. На евроизборите дори не разбрах кога и къде е бил в Бургас по време на кампанията политикът, за когото гласувах. Имал някакви срещи и изяви, ама изцяло апокрифни. Като Снежния човек. Хем го има, хем го няма. Все едно е бил в нелегалност.
#бахтикампаниятачуек
Вие, луди ли сте да четете всичките тия брътвежи чак дотук? Чао милички.
Ха, ама то станало време за прогноза. Днес ще бъде слънчево и топло. Но не през целия ден. Пригответе се и за дъжд, че дори и за гръмотевици. Не, не носете гръмоотвод с вас, а просто не скитайте навън, ако ви е възможно. Максималните температури ще достигнат до около 24 градуса.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
