Един австриец, виртуален приятел на сина ми и боен другар в безкрайните им мултиплеър стратегически игри, споделил впечатленията си от Гърция.
Казал „Боже мой, гърците са толкова усмихнати, весели, възпитани, любезни и добри хора, винаги готови да помогнат, а са толкова бедни…чудя се как е възможно това“
А синът ми се изхилил…
Не, не се изхилил, защото смята, че гърците не са усмихнати, весели, възпитани, любезни и добри, склонни винаги да помогнат.
Станало му смешно заради това, че според австрийския му другар в игрите гърците са бедни.
И първородният ме пита „Ами, ако вземе, че дойде у нас и ни види, тогава какво ще казва?“
Хм, знам ли какво ще каже младият Ханс, Йохан или Апфельщрудел.
Със сигурност ще установи, че ние сме по-бедни от гърците, а за другото не знам.
Затуй обяснявам на сина ми, че бедността не е порок и че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в рая, защото…се знае, че царството небесно е място за бедните.
То, всичките ни народни водачи правят, струват, но все ни подготвят за рая.
Тъй, де. Преди години едни тарикати проведоха „масова“ приватизация, която общо взето се състоеше в това, че българите си купиха някакви бонови книжки и ги дадоха на някакви умни експерти, които взеха книжките и обещаха да ги превърнат в пари и …
Да, някои от книжките бяха превърнати в пари, но за тесен кръг от посветени в това свето икономическо тайнство, а огромната част от притежателите на бонови книжки пиха по една студена вода.
И сега са ни риба ни рак. Доста българи хем имат акции от някакви предприятия, хем предприятията ги няма…и пари няма в държавата от тази „масова“ тарикатизация.
Направо сме хукнали всички под ръка за рая.
Общо взето това може да каже синът ми на австрийския си приятел. Или пък може да му обясни, че ние сме в процес на реформиране и затова сме такива в момента, малко странни и намусени.
Спомням си, че малко след 1989 год народните водачи обясниха, че започват реформи. И от онези дни чак до днешните все сме си така. Реформираме се и за да починем от усилието, строим къщи за гости, в които не ходят гости.
Било, каквото било. Да спрем заедно грабежа – призовава една бизнес персона с желание да ни води напред. Иначе казано „Кой крал, крал. Кака се омъжи“
Не знам как го правим, но нашата българска реформация накрая винаги се оказва деформация.
Преди дни в Бургас бившият премиер Иван Костов призова да не бъдем нихилисти и да не викаме злото. Това го казва най-мразеният човек у нас, които имаше нахалството да ни покаже и докаже, че никой няма да ни помогне освен ние самите.
Добре, така да бъде. Да не бъдем нихилисти и да вярваме в доброто. Да вярваме, че ако днес е лошо, утре няма да е така, защото …винаги у нас може да стане по-лошо, отколкото е.
Ха, ама то от цялото ми мърморене и дуднене не съм видял, че станало време за прогноза.
Днес ще е облачно, дъждовно и максималните температури ще достигнат 19 градуса в Бургас и в региона.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
