„Вихър“ Айтос е един от най-старите футболни отбори в България. Живот и здраве, през 2021 год. ще навърши 100 години. Минавал е през какви ли не времена и на упадък и на възход, а верните му фенове никога не са го изоставяли. Така е и днес.
Все са си там на стадион „Крум Делчев“ под Танковата бригада.
През цялото време на своето съществуване играчите на „Вихър“ са побеждавали не един от своите гости, но дано не ви звучи пресилено, един от най-невероятните мачове, които са се играли някога в Айтос, е този, провел се в края на сезон 1988/1989 год.
Днес ще ви върна тридесет години назад във времето, за да ви припомня за спиращия дъха сблъсък от квалификациите за влизане в тогавашната Югоизточна „В“ група срещу „Марица“ Симеоновград.
Но първо малко предистория.
През август 1988 год начело на „Вихър“ Айтос застава легендарният централен нападател на „Черноморец“ Бургас Тотко Дремсизов. Това са първите му сериозни крачки в треньорската професия и той бързо започва да се доказва в нея. Скоро на всички им става ясно, че се е появил представител на рядката порода треньори, които никога не крещят, никога не повишават глас, дори по-скоро говорят тихо, но всеки ги чува и слуша, защото са абсолютни авторитети и държат управлението на отборите си непоколебимо и здраво.
В съблекалнята намира местните звезди: централните защитници Марин Иванов –Брадвата, Иван Попа, Ганчо Иванов – Гацата, Стоян Гроздев , дефанзивния халф Сами Аптиев - Сами, дясното крило Марин /от Българово/ …, вратарите Драгия Желев – Жабата и колегата му Рафет Ахмедов - Сеса, около които се групират други играчи от Айтос и региона, а между тях не просто изпъкват, а направо блестят две излючително талантливи момчета , ученици в онзи момент, Милен Минчев и Димчо Данов –Джъта. Новият наставник привлича двама юноши от Черноморец Бургас, Михаил Карагочев и Тодор…, съответно ляв и десен бек, а накрая след препоръка на свой познат / нещо като скаут/ взима от Бургас на проби световнонеизвестния централен защитник Красимир Калудов и дори шокиращо за всички го налага в тима.
Още малко подробности за отбора. Марин Брадвата е получил бойното си име не защото поваля дърва из гората, а защото шпагатите му са доказано вредни за здравето на противниковите нападатели. Но да не мислите, че цялата му игра се е заключавала в нарушения. Не, той е чисто и просто безкомпромисен защитник, който…ами, стари хора разправят, че някога някъде някой бил казал, че веднъж на тренировка Марин бил изтървал дузпа, но по време на мач никога. Само че в онази есен дълго време е контузен и на мястото му се отваря пробойна. Колегата му в защитната формация Иван Попа в онзи момент е изключително хитър защитник, които има страхотно чувство за пласиране и винаги знае как да отнеме топката на съперник. Иначе казано може да измъкне с шпагат топката и от съседната стая, дори вратата на стаята да е заключена. Централният нападател Ганчо Иванов е минал през отборите на Берое, Черноморец и Нефтохимик и е пронизвал доста вратари из „А“ и „Б“ група, а колегата му в нападение Стоян Гроздев също е бил част от мъжкия отбор на „Черноморец“ . По дясното крило вършее бързакът Марин от Българово, които също е играл в различни отбори в по-горни дивизии, в средата на терена играе елегантният дефанзивен халф Сами, а край него прави чудеса с топката в крака ученикът Милен Минчев, чиито пасове намират като по конец Димчо Данов. Отзад в защита играят Михаил Карагочев, Тодор, Иван Попа и Красимир Калудов, които трябва да замени не кой да е, а местния герой Марин Брадвата. Постоянно в игра влиза и напористият Демир от Тополица и още няколко желаещи да се доказват играчи като него.
Точно с тази импровизирана селекция на старта на първенството на „А“ окръжна група айтозлии играят два мача за Купата на България срещу третодивизионния Поморие.
Гостуването на ветровития стадион до морето води до един от най-причудливите футболни резултати. Трима от защитниците на „айтозлии“ за пръв път играят заедно и рискът, който Дремсизов поема с тази формация е огромен, но …Поморие трябва да положи кански усилия, за да успее. С огромни усилия побеждава с 4:3, което кара доста погледи да се насочат към реванша.
В Айтос поморийци се възползват от предимството на опита си и наказват грешките на защитата на „Вихър“ като побеждават с 2:0.
Само че в съблекалнята на домакините вместо примирение блика яд и гняв от загубата. Тотко Дремсизов и играчите му са разбрали, че могат да се мерят и с по-големи от тях и …
…и го показват.
През есента „Вихър“ буквално прегазва съперниците си с атакуващ, комбинативен, бърз, красив и същевременно ефективен футбол, налаган от амбициозния си треньор.
Резултатите го демонстрират най-точно.
Отборът побеждава като гост Обзор, а резултатът се движи от 1:3 до 4:3 като в последните секунди вратарят на айтозлии Сеса …спасява дузпа.
Бият Камено с 7-2 като гости, завършват като гост 0-0 срещу устремилия се към първото място отбор на Карнобат, воден от именития треньор Стоян Попов и пълен с възпитаници на „Черноморец“ Бургас, сред които блести бъдещият централен защитник на „Нефтохимик“ Иван Цаната, побеждават Ахелой, Равда, Царево, Долно Езерово и кой ли още не от групата, а стадион „Крум Делчев“ в Айтос става непревзимаема крепост. Неслучайно „Вихър“ оглавява класирането и не изпуска първото място докрай.
През зимната пауза клубът показва, че се намира вече в съвсем различни измерения от аматьорския футбол и е изпратен на подготвителен лагер в Елена, където играчите натрупват такъв физически запас от сили, че във втората фаза на първенството просто няма кой да им се противопостави в групата. Един от контролните мачове е срещу „Нефтохимик“ в Бургас, където гостуващият отбор от Айтос впечатлява с доста открит и атакуващ футбол, макар че губи. Много добро е и представянето в приятелска среща срещу гостуващ руски отбор…
/Всъщност в срещата не е никак приятелска, защото гостите играят за премии и към края на първото полувреме един от халфовете на руснаците изритва така зверски в корема пишещия тези редове, че едва не му къса коремен мускул и го изкарва извън игра/
През пролетния полусезон отборът побеждава наред, грабва с 2:0 дербито срещу съперника Карнобат, натрупва комфортна преднина и с лекота доиграва първенството.
„Вихър“ се превръща в истински хит, за него почва да се говори, публиката по трибуните става все повече, а заради доброто си представяне отборът е изпратен на нещо като мини футболно турне в Русия. Там айтозлии губят с 0:3 от третодивизионния Белореченск в мач игран на осветление пред десетина хиляди души по трибуните, после постигат престижен резултат от 1:2 в контролна среща с втородивизионния Кубан от Краснодар.
Да, това е същият елитен в момента Кубан от руската първа лига. Тогава този клуб едва побеждава с един гол разлика малкия си български съперник, заради което стотици руски фенове започват трескаво да издирват на картата на света къде се намира Айтос.
Е, в Русия има и един много голям неуспех. Всички играчи са си накупили златни пръстени и синджирчета, които са скрили в туби с пасти за зъби, понеже според градски легенди и предания така уж били неуловими за металотърсачите . Да, но на международното летище в Москва, когато багажите на отбора минават през скенерите се разнася пронизителен звън. Руските митничари полудяват, обявяват членовете на футболната делегация за контрабандисти и нареждат на играчите да разопаковат тубите с паста за зъби. Изскачат много златни пръстени и бижута. Настава скандал. Само двама са спокойни. Единият е влязъл в Русия с голям позлатен пръстен и го е декларирал, после го е продал, закупил си е голям златен пръстен със същия грамаж и го посочва в декларацията си. Втори играч /по една случайност пишещият тези редове/ пък е взел малък пръстен и го носи в отворена кутийка, показва я честно и почтено и …и митничарите го пускат незнайно защо.
Скандалът със златото се разраства. Заканите на митничарите стават страшни, но…в едни момент някой отговорен другар се обажда по телефона отнякъде и в името на българо-съветската дружба всичко утихва и приключва мирно и тихо. Издават им заповед „Убирайтес от сюда“ , т.е разкарайте се оттук и айтозлии си тръгват със златните бижута към България.
При завръщането си в България „Вихър“ играе отложен мач срещу Царево и губи с 1:2 като гост, но на никой не му пука, защото предстои нещо голямо.
За това говорят всички и в съблекалнята и в града.
За по-малко от година Тотко Дремсизов променя всичко във „Вихър“ Айтос. Освен много добър треньор за своите играчи той е педагог, приятел, изповедник, съветник, дипломат и всичко друго. Те са готови на всичко и го следват. Това вече е отбор, който играе различно, тренира здраво и разполага с много интересни играчи. Някои от тях са били обявени преди време за безперспективни, но с изявите си на терена опровергават псевдо специалистите и ги карат да се изчервяват заради грешната си преценка. А Милен Минчев и Димчо Данов демонстрират такъв талант, че е повече от ясно, че са готови да играят голям футбол. Бат Тотко, както го нарича футболистите му, тихо и кротко, тайно полека е променил мисленето на всички в съблекалнята и им е вдъхнал вяра, че могат повече и заслужават повече.
Първенството приключва, жребият е хвърлен и става ясно, че Вихър Айтос ще играе квалификации от два кръга за участие във „В“ Югоизточна група. Целият град се настройва за нещо голямо.
Първият мач е срещу първенеца на Сливенската „А“ Окръжна група. „Вихър“ губи минимално като гост срещу „Динамо“ Сливен, но в реванша попилява своя съперник с 4:0.
Публиката на стадион „Крум Делчев“ изпада във възторг от победата . След последния съдийски сигнал в съблекалнята влизат двама от отговорните фактори в града и връчват в пликове премии на отбора с обещанието , че наградата при победа в следващия бараж ще бъде още по-голяма. И казват сума, която е внушителна за онези времена.
Айтос буквално не спи след първата успешно спечелена квалификация, щастливите фенове спират по улиците играчите на „Вихър“ по улиците, черпят ги с бира и с какво ли не. За хората всички футболисти с червени анцузи са герои.
Това е истински празник, а задаващият се втори решителен плейоф е събитието на годината, а защо не и на десетилетието.
Жребият изпраща Тотко Дремсизов и играчите му в сблъсък срещу Марица Симеоновград.
В първия мач от втория кръг на квалификациите Вихър Айтос допуска неочаквано тежка загуба с 0:4 като гост. В един момент от срещата невероятен пропуск прави нападателят на айтозлии Стоян Гроздев. И той не може да си обясни как пропуска. Този момент може би се оказва решаващ.
След това голямо поражение е логично всичко да е приключило и реваншът да се обяви за безсмислен. В 99% от случаите настройката на играчите ще е точно такава и обикновено се хвърля кърпата, развява се белият флаг и изобщо нещата стават протоколни. В подобни случаи старите хора казва „Изтърви ти питомното, пък гони дивото“
Но не така мислят Тотко Дремсизов и футболистите му. Цяла седмица играчите се надъхват помежду си. В това отношение най-деен е Димчо Данов - Джъта. Той обещава да вкара поне два гола на реванша и заразява с оптимизма си всички.
Цяла седмица гордите фенове в Айтос се надъхват помежду си.Те обещават на отбора да превърнат трибуните в ад за гостите.
Цяла седмица Тотко Дремсизов внимателно подрежда, планира и прекарва през ума си предстоящия мач отново и отново, до най-малкия детайл.
Да, всичко изглежда безнадеждно, но пък …в съблекалнята твърдо вярват, че надеждата умира последна.
И идва денят на уж протоколния реванш, който домакините започват с тежък пасив.
Гостите от Марица Симеоновград са абсолютно спокойни със своята комфортна преднина от четири гола. Те идват буквално за една приятна разходка. Още на загрявката преди мача демонстрират арогантно превъзходство.
Само че…Бога ми…треперя докато пиша тези редове…макар че тогава бях на резервната скамейка, още помня как подкачах от вълнение и адреналин.
По трибуните няма празно място. Хората са ги препълнили. Някои от най-буйните фенове са донесли големи тенекии от сирене, по които думкат екзалтирано и предизвикват шум , какъвто биха направили десетина танка от близката Танкова бригада. Логично, сред зрителите има и доста войници и офицери.
А на терена „Вихър“ Айтос прави немислимото. Играчите на Тотко Дремсизов сътворяват истинско чудо. Когато в редовното време резултатът става 4:0, трибуните буквално се взривяват в някакъв делириум, а град Айтос започва да вибрира като вулкан. Сигурно в другия край на града са подскочили от радост и Тримата братя. Настава всеобща лудост. В този момент феновете са чувстват така сякаш техните любимци са станали световен шампион.
Преднината на гостите е абсолютно и изцяло заличена в един невероятен футболен трилър.
А спомняте ли си за онзи голобрад ученик Димчо, който в седмицата преди мача се заканва да вкара два гола? Е, Димчо Данов прави точно това. Отбелязва две от четирите попадения във вратата на гостите.
Играчите на „Марица“ Симеоновград са побеснели от изравняването на общия резултат от двата мача и вместо да потърсят вината в себе си, награбват съдията и започват да го блъскат. Избухват пререкания и сблъсъци. Съдията раздава жълти и червени картони. Двама от гостите са изгонени, а останалите девет решават да напуснат терена, което означава прекратяване на мача и служебна загуба за тях или служебна победа за „Вихър“ Айтос.
Само че…нали това ви казвам…“Вихър“ Айтос вече има самочувствие и поведение на отбор, който не е за окръжните групи. Отбор, който е пример за останалите като организация, игра и дух.
Тогавашният председател на клуба Данчо Данов /баща на Димчо Данов/ се изправя пред играчите на „Марица“ Симеоновград и ги моли и увещава да се върнат и да доиграят мача, т.е всичко да се реши на терена.
Представяте ли си какъв джентълмен е бил в онзи момент Данчо Данов. Той постъпва по начин, който както тогава, така и днес е по-скоро необясним.
Та, той просто е можел да продължи да провокира съперниците и да разчита на служебна победа, да призовава съдията да прекрати срещата, а вместо това настоява мачът да продължи. Тотко Дремсизов, играчите и ръководството на отбора дори и за миг не си помислят, че могат да се възползват от някакви си там административна хватки и правилници. Те разчитат единствено на своите футболни умения, морал и спортна чест. Те през цялото първенство печелят или губят на терена, а не извън него. Печелят и този път, само че…
Вихър Айтос е само на един гол от класиране във „В“ група. Само един единствен гол, но редовното време изтича.
Хората по трибуните са наелектризирани, стоят прави и изгарят от нетърпение да станат свидетели на отдавна мечтан триумф.
Гостите са едва деветима, уморени са, обезверени са и изглеждат така, сякаш им е все едно с колко гола ще загубят.
В кратката почивка преди продълженията треньорът Тотко Дремсизов се опитва да успокои своите играчи, съветва ги да бъдат с горещи сърца, но с хладен разум…да бъдат внимателни в защита, да чакат търпеливо своя шанс в атака, защото такива ще има…
Има разбира се. Не един шанс. Само че при една контраатака играч на „Марица“ Симеоновград се възползва от неочаквана грешка в защитата на „Вихър“ и вкарва гол. В ответната атака Ганчо Иванов по чудо не вкарва пето попадение за „Вихър“.
Домакините се втурват в отчаяни и стихийни атаки, но с тази безразсъдна тактика отварят огромни празни пространства в защита.
После съдбата става още по-жестока и играч на „Марица“ отбелязва втори гол за своя отбор.
Стадионът утихва. Някои от феновете са разочаровани и се разотиват. Мачът се доиграва мъчително. Чува се последният съдийски сигнал. Резултатът е 4:2.
Девет от гостите се прегръщат като обезумели по терена, към тях тичат останалите от отбора на „Марица“, а играчите на „Вихър“ са опустошени.
Тотко Дремсизов и футболистите му печелят, но това е победа, която не радва никого. Напротив.
Всички в Айтос, играчи, треньори, ръководство и фенове се чувстват като прегазени от танк от съседното военно поделение. Били са толкова близо до една мечта и тя се е стопила в нищото, а на нейно място се е появила покрусата.
Вихър Айтос отпада в квалификациите с общ резултат от двата мача 4:6.
В съблекалнята някои от по-младите футболисти плачат, старите крещят и обвиняват, към един от сгрешилите при първия гол на „Марица“ лети обувка. Постепенно всички навеждат глави и млъкват. Всички са уморени, изчерпани и разочаровани. Направо са разбити.
Но лошото не идва никога само.
В този момент влиза Тотко Дремсизов. В съблекалнята настъпва страшна тишина.
Какво можеш да кажеш, когато се изправяш пред един отбор, който е бил на крачка от футболен триумф, но всъщност е направил крачка към пропаст. Какво да кажеш на мъже, които плачат и проклинат съдбата?
Треньорът благодари на играчите за старанието им, за отдаването им, казва им, че за него е било чест да работи почти една година с тях. Намира добра дума за всеки.
Всички са навели глави, гласът на Дремсизов трепери, когато глухо съобщава, че напуска „Вихър“ Айтос, защото е получил предложение от друг отбор.
Димчо Данов се разплаква и почти заеква, докато пита „…значи ни оставяте, зарязвате ни…“
А Тотко Дремсизов отново благодари на всички в съблекалнята, които от куп играчи, събрани откъде ли не, е превърнал в страхотен отбор. Излиза и …
Това е. Мечтата приключва.
Никой не го знае, но в този момент точно този отбор на „Вихър“ Айтос се превръща в история.
Тотко Дремсизов отива в Димитровград и превръща отбора от малкия град в истински шлагер. Справя се толкова добре, че после получава покана от родния си „Черноморец“ . Връща се в Бургас и прави от „акулите“ сериозен отбор, с който се съобразяват всички.
Но доказателствата му за страхотната работа в Айтос не закъсняват. Учениците Милен Минчев и Данчо Йорданов -Джъта, които той налага при мъжете в свирепите битки из „А“ Окръжна група, влизат с гръм и трясък в по-горните нива на българския футбол.
Милен стига до елитния Спартак Пловдив, играе и в „Черноморец“ Бургас, Джъта преминава през „Нефтохимик“, „Янтра“ Габрово и оставят следа.
А след онзи отбор на Вихър Айтос от сезона 1988/1989 остават само спомените за нещо голямо, за един футболен триумф, който е бил само на няколко минути и на един гол от сбъдването си.
Вихър Айтос никога повече не успява да влезе във „В“ група.
…
Минаха тридесет години от тогава. Моля се моите тогавашни съотборници да ми простят, че съм забравил фамилиите им или изписвам някои от тях само с прякорите им. Надявам се, че Марин Брадвата, Иван Попа / Бог да даде упокой на душата му/ и Ганчо Иванов –Гацата са ми простили десетките грешки и неумели отигравания, с които ги вбесявах и им късах нервите по време на мачовете. Беше страхотно удоволствие да си говоря в съблекалнята, преди и след мачове, по лагери с Милен, с Джъта, със Сами, с Демир, с Любо Топа, с Марин, Тошко, Мишо, Васко, с Драго и с всички останали. От всеки научих по нещо.
Минаха тридесет години от онова първенство и онзи мач срещу Марица Симеоновград, но някои неща не са се променили и днес.
Когато сутрин бягам край морето в Бургас, понякога се спирам край един строен и пъргав мъж с прошарени коси. Той току що е приключил с плуването си, поздравяваме се, а мъжът ме оглежда и сегиз тогиз ми казва през усмивка „Охххо, пуснал си шкембенце“ и тогава жена ми ме пита „Кой е този, който си позволява да ти прави забележка, а ти не само че не му казваш нищо, ами мълчиш и навеждаш глава“, а аз и отговарям „Това е моят треньор бат Тотко и когато той говори, аз мога само да мълча, защото той е прав“. А и наистина имам шкембенце.
Щастлив съм, че бях един от играчите на Тотко Дремсимов и „Вихър“ Айтос в онзи невероятен и луд сезон. Беше страхотно приключение за мен и той, играчите и отборът са част от живота ми, за която си спомням с вълнение.
Днес зрителите по трибуните на стадион „Крум Делчев“ търпеливо чакат нов триумф.
Милен Минчев /вляво/ и един от най-ревностните фенове на отбора Иван Ралев, който подари тренировъчни екипи за отбора
Начело на отбора е Милен Минчев и всички в Айтос се надяват, че доскорошният вълшебен халф ще създаде вече като треньор следващия отбор, който ще влезе в историята на града. Или във "В" група...най-малко.
Защо не. Там, където е текло, пак ще тече. Футболният „Вихър“ е по-жив отвсякога.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
