Имам една ревностна читателка…още не съм си поел дъх след написването на някакъв текст и тя вече ме громи и заклеймява и повежда на бунт широките читателски маси. Връзката ни става все по-силна с времето. Сигурно от ранни зори тя се пита „Какво ли ще напише онзи простак, Красимир днес“ и навива ръкави в очакване да ме набие канчето. А аз се питам „За какво ли ще ме зачеше моята мила читателка“ и слагам канче, туй де…каска върху главата си, че да оцелея след поредното блъскане по кратуната ми.
От тази ревностна читателка научих за себе си толкова много неща. Че съм назначен с връзки в собствената си фирма, която сам създадох преди 15 години, че съм прост селянин, че съм разяждан от злоба и завист, защото другите ставали министри и ги канели на филмовите награди „Оскар“, а мене не, че съм тъпо репортерче, невеж, неук, прост и …изобщо читателката ме е разнищва редовно на субатомно ниво. Това нашето с нея е истинско страстно танго.
Забелязвам, че предизвиквам нейния гибелен гняв най-вече в случаите, когато си позволя да се пошегувам с управлението Му или с решенията Му на Оногова, Комуто Конграчулейшъни Сторват Царе, Папи И Патриарси.
Тогаз ме връхлита и ме помита като морска буря.
Защото явно повече от мен обича Него. Дали държи портрета Му на нощното си шкафче? Дали е член на партията Му?
Осъзнавам, че поемам пак голям риск и вероятно отново ще бъдат насметен в ъгъла от разгневената му фенка, но…бих искал да Му посветя няколко думи и днес.
Браво, браво, браво господине…много хубаво го казахте, че ако едни бизнесмени не си направят бизнеса целия в бяло, ще последват съдбата на едни други бизнесмени, които сега са целите в раирано…демек в ареста са и докато ги разпитват за греховете им, казват, че имат бели петна.
И ако се заслушаме, ще чуем как бизнес класата пее "Аз ще бъда в чудна рокля, ших си я сама", а управленците отвръщат "Вземи го тоя касов апарат, ама нов го вземи, брат"
У нас винаги е така. Едни бизнесмени са целите в бяло, а другите имат бели петна и не се сещат кога и как са си купили, да речем ен на брой жилища или как тъй безплатно са ги настанили в чужди жилища или как са си купили сума ти фирми, компании и …бели петна, това е. Но реформите идват като вълни и си заминават като вълни. Който може, яхва гребена на вълната, останалите се потапят под вода.
Браво, браво, браво господине – би наредил енергично Ицо Хазарта. Как им го каза. Това е…как се казва…право куме, та в очи.
В края на краищата нали за това са законите. Да се спазват. И нали затова са читателите. Да критикуват писарушките и да ги поставят на мястото им.
Във всеки от нас дреме една Кристина Патрашкова. Споменавам тази достойна българка като пример за интелигентност, възпитание и пример за подражание в избора на дневен и вечерен аутфит…ъъъ…тук жена ми ще ме погледне с ония ми ти красиви зелени очи и ще ми каже „Значи искаш да ходиш на вечеря с Кристина Патрашкова, а мен кога за последно си ме завел на вечеря, а?
Тамо аз ще отговоря, че бих поканил г-жа Патрашкова в библиотека или в читалня, за да си поговорим за ярката следа на лилавите коси в световната литература, а жена ми още таз неделя ще я заведа на официална вечеря, където сме официално поканени.
Но думата ми е за думите. Когато ги казваме, ние замисляме ли се, че те се юрват по склона и колкото и да се мъчим да ги спрем, те се търкалят и заживяват свой живот.
Катко си казал „А“, трябва да кажеш и „Б“ – казват хората, а други вярват, че казаната дума е хвърлен камък.
Цигареният бизнес е вече целият в бяло, наред е бизнесът с горивата да се белне, защото държавата се ДИСЦИПЛИНИРАЛА. Ъъъъ??? Как така се дисциплинирала? Какви са тия думи? А досега защо е била разпасана, а не дисциплинирана? И кой е печелил от липсата на дисциплина в държавата? А ония, които са нарушавали дисциплината в държавата назад във времето ще бъдат ли наказани с вдигнати ръце пред черната дъска или ще грейнат целите в бяло, докато целият цирк е в лай…е, имаше един виц по темата.
Ясно. Цветът на дисциплинираната държава е белото.
Имам един бял памучен панталон. И бяла риза имам. Бели слипове…ура, и с таквиз разполагам. С бели обувки също. Бял колан имам. Бели чорапи…ще ме извинявате, ама май нямам, но ще си купя. И косата ми е бяла.
Долу горе съм готов да изпълня новата партийна повеля, спусната от Великия ръководител.
Дисциплиниране братче, дисциплиниране. Нали затуй едно време в казармата най-много се страхувахме от Дисципа в Плевен. Не знаете какво е дисцип? Дисциплинарният батальон в Плевен си беше военен затвор и там пращаха ония, които бяха лоши.
А ние, останалите носехме бели якички на куртките си и слушахме, защото иначе...
Стига с тия изветрели спомени от миналия век.
А сега нека строгата читателка заповяда и да ме разпарчетоса на молекули. Защото колкото и да се покривам целия в бяло, тя вижда безпощадно какъв съм серсем.
Права е. Защото аз се опитвам да коментирам неща, които са много по-големи и сложни от мен, простака, а тя коментира неща, които са и ясни, демек тъпаци като мен. Въпрос на избор, нали.
Ха, ама то станало време за прогноза.
Днес ще наблюдаваме нещо като танц между предимно слънчево и предимно облачно в различни части от деня. Ще превали и ще припръска дъжд, а максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 6 градуса.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
