Бихте ли проявили интерес към историята на едни талантливи музиканти и иноватори, които свирят българска народна музика? Ще ви бъде ли интересно да разберете, че те експериментират, композират и смесват джаз с народна музика? А ако разберете ,че всъщност въпрос за канадски музиканти, които не познават България, но са луди по българския фолклор?
Бях толкова впечатлен от тяхното усърдие и отдаденост на това да изучават и изпълняват българска музика, че залях имейла им, фейсбук страницата им с въпроси и преди няколко дни получих отговорите им.
Е, днес ще ви представя канадската група „Куци мерки“, в която влизат Матийо Ройе - бас, Джеф Моузли - китара, Матийо Ланглоа - саксофон, Франсоа Ландри - кавал и Етиен Лебел - тромбон. / също така Пиер Люс Симон, Иван Бамфорд, Гилем Гарант/
А отговорите на въпросите ми изпрати Етиен Лебел, който е основател на групата
Кажете ми, кога за първи път чухте българска народна музика. Кой беше първият от вас, който е бил обсебен от българския фолклор до такава степен, че да реши да го изучава ,изследва и да го комбинира с джаз елементи
Моят първи контакт с Източна Европа беше филма на Емир Кустурица „Ъндърграунд“. Тогава започнах да слушам музиката на Горан Брегович и оркестъра на Бобан Маркович.
В университета се забавлявахме като свирихме и танцувахме музика от Румъния. Този „път“ ме отведе до пътешествие из българския фолклор, който аз изобщо не познавах. Открих различни компилации от всякакви кратки изпълнения на песни от различни региони на България. Това беше по времето, когато търсех някакво ново предизвикателство, ново вдъхновение и експериментирах с асиметрични тактове и с неравноделен ритъм. Когато чух първата българска компилация на фолклорни изпълнения, бях буквално запленен. Беше невероятно интересна музика за мен. Във всяка песен се чуваха различни инструменти и аз бях поразен от всичките тези сложни ритми.
Това бяха парчета с възходящо темпо, парчета с много бавно темпо, песни с някакви мистични фрази, с непозната метрика, с някакви странни инструменти с изключително звучене, с уникални женски гласове и с невероятна хармония между тях. Всичко това ме впечатли много.
Беше по-различно от всички музикални жанрове, които бях чувал и познавах до момента. Затова поисках да науча повече за тази музика и да започна да композирам с тези нови музикални елементи.
Как и кога се събрахте в група?
През 2014 год. пътувах до Варна и започнах да се уча от Емил Илиев и Данчо Радулов. Това „потапяне“ в музиката беше важно за мен, защото ми позволи да започна да разбирам културното наследство в нея.
Когато се върнах в Канада, създадох група с мои приятели и започнахме да свирим музиката ,която донесох от България. Репертоарът ни беше предимно модерна народна музика от Петър Ралчев.
Приятелите ми се влюбиха в тази музика и започнахме да композираме и да я миксираме с джаз. Това е историята на създаването на „Куци мерки“
След няколко години открих в Монреал Франсоа Ландри, един много талантлив музикант, страхотен изпълнител на кавал.
Всъщност той е започнал да изучава и свири българска фолклорна музика преди мен и е истински майстор в тази област. Франсоа се присъедини към групата ни през 2016 год.
А що за име сте избрали? Kutsi Merki? Кой от вас измисли това име?
Аз измислих името. Търсих дълго време подходящо име преди нашата първа изява в Монреал, и се спрях на „Куци мерки“ , защото това означава буквално нещо като „изкривени мерки“, а ние свирим в неравноделни тактове…Тогава се допитах до приятели в България и те ми казаха, че името, което съм избрал е страхотно.
Коя беше първата песен или първото ви „българско“ парче, което изпълнихте пред публика?
Когато преди време бях във Варна, изпълних „Криво садовско хоро“ в студиото на радио Варна с Данчо Радулов. Не знам до колко слушатели съм стигнал тогава. А първата песен, която научих преди да посетя България, беше „Ганкино хоро“. Публиката в Монерал обича нашата музика, защото тя впечатлява хората и е по-различна от всичко онова, което те обикновено слушат.
И как реагира публиката в Канада, когато и обясните, че свирите музика от непознатата и далечна България, която се намира в неизвестния за нея Балкански полуостров
Обикновено публиката е изключително изненадана и впечатлена, когато започна да им обяснявам какво свирим и откъде идва тази музика. Тогава хората са много ентусиазирани и …благодарни. Музиката, която свирим, е необичайна, магична, но и много зареждаща с енергия.
Имате ли си любими фолклорни области в България? Изобщо били ли сте някога на гости в нашата страна?
Не, нямам някаква любима или предпочитана област все още. Бях за няколко седмици във Варна. Хареса ми много, прекарах страхотно на Черно море. И разбира се, посетих Родопите.
Музиката на кой български инструмент е най-трудна за възпроизвеждане за вас? Например, не е видях във вашата визитка гайда…никой ли от вас не свири на гайда?
Никой от нас не може да свири на гайда, но аз планирам да се науча. Най-високото ниво на трудност според мен кавалът. Започнах да свиря на този инструмент преди една година и по някаква причина за мен не беше чак толкова трудно, докато за останалите от групата е много сложно да изтръгнат звук от него.
Кое е най-необичайното място, на което сте свирили български фолклор?
Беше в Шербруук, в едно малко градче близо до Монреал, където се проведе фестивал, представящ културата на страни от цял свят. Беше впечатляващо участието ни там.
„Добростан“…това е името на вашия албум. Честно казано, нямам никаква представа какво означава „Добростан“? Ще ми споделите ли?
„Добростан“…това е името на вашия албум. Честно казано, нямам никаква представа какво означава „Добростан“? Ще ми споделите ли?
Добростан е всъщност името на едно малко изоставено селце, някъде из Родопите. Разгледах го през 2014 год, докато бях в България. Спомням си, че беше в един дъждовен ден и всичко беше едно такова мирно и спокойно. Почувствах някаква изключително силна енергия на това място и мистиката му ме накара да застина и да замлъкна.
Ще гостувате ли някой ден на някой джаз фестивал в България?
Да, бих искал. Бихме желали да свирим на джаз фестивала в Банско. Иска ми се да посетя не само джаз фестивала, но и някой фолклорен фестивал в България.
Добре де, свирите български хора, а можете ли да играете някое хоро?
Уча се да играя хора тук в Монреал в църквата "Свети Иван Рилски" от местната българска общност. Обичам да танцувам и докато играя хоро, това ми помага да разбера по-добре музиката, която свирим.
Кой български израз или дума знаете?
Уча български език и с течение на времето познанията ми ще стават по-големи. Преди всичко съм отдаден изцяло на моята музикална кариера, но все пак бих искал да говоря български поне малко, когато следващата година през месец май посетя България.
автор: Красимир Калудов
част от албума Добростан можете да чуете тук
изпълнение на групата, можете да видите тук
