Един мъдър човек преди време ми каза, че пределите на мисленето на родните комсомолски секретари и верни партийни другари, които изведнъж в началото на 90-те години на миналия век се трансформираха в едри капиталисти, стигат до там да придобият за жълти стотинки от масовата приватизация работещ завод, да уволнят работниците му, да продадат бързо наличната техника, да нарежат останалото на парчета и да го продадат за старо желязо и по този начин да осъществят една…как се казваше… бърза ликвидност на капитала.
И аз, наивният тъпак, го питам. Ама, не би ли било по-добре новоизлюпените капиталисти да развият предприятието, да инвестират в нови технологии, да наемат още работници, да произвеждат повече и да потърсят нови пазари за продукцията? Не е ли по-хубаво да увеличат капитала и активите на приватизираното предприятие?
Пък мъдрият човек ми отвръща: И защо да си причиняват това. Така или иначе печалбата им е в кърпа вързана и е огромна. Държавата им е подарила буквално нещо, те са го продали, взели са едни пари и си купуват яхти, скъпи автомобили, бижута, сторят бетонни грозилища на брега на морето или в планината и накрая си сменят жените.
И е ясно кой печели от сделката, ясно е и кой губи от сделката? Губи държавата, т.е всички граждани. Е, не всички…двама трима са спечелили много.
#басиприватизациятачуек
Е, кажете ми какво да кажа на тази неумолима логика. Още повече, че примерите за порочно зачатие на първоначалното натрупване на капитала у нас са навсякъде.
Сещам се за едно прозрение на банкера Буров. Човекът с голяма болка казал, че за българите чорбаджията е винаги изедник. Иначе казано на богатия не му е чиста работата. Буров ги е разбирал тези неща, защото не само е бил богат човек, но заради това е бил въдворен в лагера в Белене от комунистите. Заради това и заради други неща.
Всеки чорбаджия е изедник, така ли било.
Ако съм сигурен в едно, то е, че с такова мислене богата държава няма да станем. Ами, да…мечтата на средния българин е всички да са еднакво бедни и цените на всичко да са ниски. България, страна на бедни, но горди хора. Повече бедни, по-малко горди.
Но Буров дори не си е представял, че е след известен брой десетилетия у нас ще се появи държавна пазарна икономика.
Но Буров дори не си е представял, че е след известен брой десетилетия у нас ще се появи държавна пазарна икономика.
Да се върнем към другарите и другарките, на които партията помогна да станат едри капиталисти, а някои от тях…олигарси.
Преди да започнем да ги обвиняваме в определени грехове като алчност, гордост, тъпота и некадърност…какво…тъпота и некадърност не са грехове ли…добре де, преди да ги обвиняваме в алчност и гордост, нека си спомним, че другарите капиталисти са отраснали с принципа „Другари, дайте да дадем“. Така са ги учели от чавдарчета, през пионери, комсомолци и чак до комунисти.
„Дайте, да дадем другари“
Туй ще рече, че във всеки един момент партията майка дава, раздава и помага на своите верни чеда с онова ,което им трябва.
Така и с нашите едновремешни комсомолци и комунисти и настоящи олигарси. Те, горките никога не успяха да скъсат пъпната връв с „Води ни Партийо любима“. Както преди, така и сега, както след Великия Девети септември, така и след Великия Десети ноември те чакат винаги на държавата да им даде. Бизнес, пазари, опрощаване на задълженията, обществени поръчки.
И тя им дава.
Купуваш огромно държавно предприятие, задължаваш се по договор да инвестираш милиони левове и да увеличиш работните места, а след няколко години се оказва, че не само си изритал работниците на улицата, не само разпродал активите на предприятието, ами и молиш държавата да ти опрости милионите, които не си инвестирал, защото…защото имало световна икономическа криза. И държавата и партията ти ги опрощават. Или пък печелиш всички обществени поръчки. Е, не всички, но има и за теб и за още няколко верни другари. И ти щракаш с пръсти и ходиш в телевизионните студия и обясняваш правилата на капитализма.
Но какво пишеше в онази книга "Чевенгур" на Андрей Платонов. "Ленин дал, Ленин взел", демек Партията държава в един ден ти дава всичко, но на другия ден ти взима всичко, защото си сгазил лука или защото друг по-верен другар е поискал наготово някое бизнесче. Това е лошото на нашенския държавен капитализъм, да му се не види. Няма устойчиво развитие в него.
Но какво пишеше в онази книга "Чевенгур" на Андрей Платонов. "Ленин дал, Ленин взел", демек Партията държава в един ден ти дава всичко, но на другия ден ти взима всичко, защото си сгазил лука или защото друг по-верен другар е поискал наготово някое бизнесче. Това е лошото на нашенския държавен капитализъм, да му се не види. Няма устойчиво развитие в него.
Дори в Китай другарите капиталисти самостоятелно се борят за пазарен дял на световния пазар, а фирмите на китайските другари капиталисти търгуват стоката си на световните борси, т.е и там в бившата Поднебесна империя икономиката е по-скоро пазарна.
И от нафталина на спомените ми изниква случай с един български другар капиталист. С част от спестените парици отиде в световен туристически център. Там купи хотел и след две три години управление го фалира и взе иновативно решение. Преустрои сградата на апартаменти и ги разпродаде всичките.
Чиста работа. Ами, тъй де. Какво ще се мъчи да го развива тоя пусти хотел.
И това се случи в град, в който туристическият бранш генерира огромни приходи.
Основен и водещ принцип в българския държавен капитализъм е „Продавай“ и на втори план със ситен шрифт „Закривай“
Българският държавен капитализъм е странен и необичаен като цвета на косата на модната икона г-жа Патрашкова. Но ако за нея можем да кажем с ръка на сърцето, че е шармантна и екстравагантна, то за нашенските партийни капиталисти...ъъъ...зарежи.
А ония, които не са добре и не са близки с партията и с държавата на партията? Ами, тях кучета ги яли. Да се оправят сами. Тях държавата ги закрива и затрива.
Не случихме у нас на капитализъм и на капиталисти, май.
Какво ме питате? Защо наричам човека от началото на тази история мъдър ли? Защото човекът прави бизнес по света, а си харчи някаква пренебрежимо малка част от парите у нас. Останалото реинвестира пак по света, но не и у нас. Понеже е капиталист, нещо няма вяра на нашите капиталисти и не желае да си партнира с тях, тъй като досега от тях е чувал само "дай" и никога "хайде да създадем това и това".
Какво ме питате? Защо наричам човека от началото на тази история мъдър ли? Защото човекът прави бизнес по света, а си харчи някаква пренебрежимо малка част от парите у нас. Останалото реинвестира пак по света, но не и у нас. Понеже е капиталист, нещо няма вяра на нашите капиталисти и не желае да си партнира с тях, тъй като досега от тях е чувал само "дай" и никога "хайде да създадем това и това".
Но нека го даваме по-ведро.
Все пак почти всеки български пенсионер ще получи по 40 лв за Коледа. Дано само не прегрее българската икономика от такъв огромен свободен финансов ресурс
А сега е време за прогноза.
Днес ще имаме променлива облачност…т.е за всекиго по нещо и слънце и облаци. Максималните температури ще достигнат до 8 градуса в Бургас и в региона.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
P.S Снимката е илюстративна и показва скоростния, но трънлив български път към светлото капиталистическо бъдеще
Коментари
P.S Снимката е илюстративна и показва скоростния, но трънлив български път към светлото капиталистическо бъдеще