И българската монета има две страни...мизерия и мизерия

Нямам никаква представа кой е авторът на проникновението „Монетата има две страни“

Предполагам, че някакъв мъдър служител в някой древен монетен двор е формулирал очевидното и го е извел като постулат.

И в живота е така.

В прастарите аналогови времена на развития социализъм Партията облъчваше широките народни маси с послания от типа на „Икономиката икономична дело на всеки“

А широките народни маси псуваха на масата пред телевизора и отвръщаха през зъби „Икономията е майка на мизерията“

Мда…животът наистина показа и доказа, че докато едни другари и другарки икономисват, други потъват до гуша в мизерия.

Българският преход превърна за една нощ някои изявени другари и другарки в изтъкнати дами и господа. Ама те си продължиха по старому.

Икономисват. Зер отраснали са с лозунги за икономията.

Преди дни се оказа, че едни оправни „наши момчета“ икономисали асфалт при строителството на едни път и сложили варовик. 

И ето ви ги двете страни на монетата. От икономията за тях останала печалбата, а за хората мизерията. Последва катастрофа с многобройни жертви и се оказа ,че една от причините за инцидента е именно икономисването от асфалт.

Един строител веднъж ми сподели с огромна ярост,  че докато в Мила Родино Ти Си Земен Рай обществените поръчки печелят кандидатите, които са дали най-ниска цена, няма да се оправим. 

Питах го „Е, как тъй“

А той скърца със зъби и отвръща. „Ами, ей тъй. Ниската цена не може да гарантира високо качество. Печели онзи с ниската цена, ама после има анекси, актуализации и прочие хватки“

Сиромашка радост е туй нашето. Винаги се спущаме на евтиното. И като цена и като качество.

А, какво казваха ония надменни типове англичаните. „Не съм толкова богат, че да си позволя да купувам евтино“ . Те ще ни кажат на нас.

Представете си само за момент, че България сложи край на архаичното „Икономиката икономична дело на всеки“

Представете си, че обществена поръчка за строителство или ремонт  на път, получава онази фирма, която обяви в своята оферта „Давам петнадесет години гаранция, че пътят няма да има нужда от ремонт или ако има такава нужда, ще е за сметка на фирмата“

Не можете да си го представите ли? Е, не сте сами. И аз не мога. Такива глезотии у нас не виреят. Гаранция за качество? Ремонт за сметка на изпълнителя?

Стига глупости!!! Това пък беше слогън от някаква реклама на бързи кредити.

Каква монета, какви две страни. Вие за електронно банкиране не сте ли чували?

Електронно какво? Вие още малко ще поискате и електронно или машинно гласуване. Ами, другарите и другарките с власт, пардон дамите и господата на ръководни позиции смятат, че е по-икономично да плюнчим моливи и химикали и да попълваме квадратчета на хартиени бюлетини. 

Гаранции ще ми искате.

Как така без ремонт на ремонтирания път, как така дългогодишна гаранция. Това е нечовешко.

Готов съм да се хвана на бас, че строителят, на когото е хрумнала гениалната идея да сложи в горния слой на пътя вместо асфалт четири пъти по-евтиния варовик, е издънка на семейство, което е било част от всенародния почин „Икономиката икономична, дело на всеки“

Като нищо ще се окаже, че я баща му, я майка му са били изтъкнати другари и другарки, които са приветствали с нестихващи и бурни овации доктрината за икономисването.

Такива хора могат само едно. Да раждат мизерия.

И без човек да е беден Гаврош, може да види, че значителна част от  днешните български капиталисти са бивши другари и настоящи мизерници, свикнали да икономисват по такъв начин, че печалбата да остава за тях, а мизерията за нас.

Да се надяваме, че някой ден победители в обществените поръчки ще са не онези с мизерните оферти, а тези с най-големите гаранции и с най-качествената работа.

Тогава, тогава ще бъде такъв живот, че ми иде да викна „дано, дано, дано“

А сега е време за прогноза.

Ще бъде слънчево, ще бъде топло, тихо и лятно. Вълнението на морето ще е около 1-2 бала.

Максималните температури ще достигнат стойности около 28-30 градуса в Бургас и в региона.

Стабилността остава без промяна.

Нека е хубав денят ви.