Българското извънредно положение е безкрайно

Има няма век от времената, когато глашатаят излизал на мегдана, биел тъпана, изпъвал се пред множеството и със силен глас обявявал „Чуй народе, съобщаваме, че от днес по нареждане на…“

И народът цъкал се език, сучел мустаци и си казвал „Брех, мама му стара, управниците са се загрижили за нас“

Днес е кажи речи същото. Що се отнася до известяванията, в същия стил са. Едни такива гръмки и шумни и винаги съдържат някакво нареждане.

Харесвам тържествеността на официалните съобщения, които биват препращани от урва на урва, от век на век и от човек на човек. 

Тържествено и величаво известяват на широките народни маси, че съответният за отрязъка от време  управник е свикал извънредно заседание, посветено на някаква извънредна ситуация.  Струи една такава масирана загриженост. За нас всичките са се загрижили.

Обикновено от съобщението, което медиите изобилно цитират,  става ясно, че нещо извънредно се е случило, управникът е свикал извънредна среща с подчинените си, на която е заявил, изразил, наредил, посочил, коментирал, обвинил, заплашил, телефонирал, осигурил, заповядал, решил и…

После неговите подчинени са свикали на свой ред нови извънредни срещи със своите подчинени по места, пред които също са заявили, наредили, коментирали, посочили, обвинили, заплашили, уредили, осигурили и решили и…

След това медиите коментират, анализират, тълкуват ,съобщават, повтарят и потретват.

И цялостното внушение е, че ръководителят е реагирал като ужилен, както се казва, на извънредната ситуация.

Да, наистина ми харесват подобни хроники  за нечия управленска мъдрост и решителност. Впечатляващи са. Респектиращи са. Внушават и изискват уважение към този управленски авторитет.

Мъдрост строи от всичките тези „заявил, изразил, наредил, посочил, коментирал, обвинил, заплашил, телефонирал, осигурил, заповядал, решил и…“, но с извинение всичко е едно такова малко …как да го кажа…ами, малко закъсняло е.

Излиза така, че в Мила Родино Ти Си Земен Рай възпирането на  нещастията става чрез прочутия способ „След дъжд качулка“

Определени хора се събират да решават какво се прави едва тогава, когато нещата вече са се случили. Не преди това, а след това.

Иначе казано, ако се срути изоставена къща върху човек на улицата, например,  и го нарани, съответният  Велик вожд и учител събира подчинените си, за да решат какво да правят…

Ами, какво да правят…то ,няма какво да се прави вече. 

Човекът си е заминал заради нечие нехайство. А къщата през цялото време си е стояла там и хора са преминавали край нея години наред. 

Или пък сривът в Търговския регистър е бил предшестван от някакви по-малки сривчета. Или препоръките за ремонт на ремонтиран път не са били изпълнени.

Никой нищо не е видял. Проблемът е бил невидим. 

У нас връзката между проблемите и хората, които би трябвало да ги решават, е изградена на основата на „Който има очи, да ги затвори, който има уши, да не чува“

Когато върна лентата на живота ми назад, се сещам за толкова много съобщения и новини за извънредни заседания на разни управници и ръководители по повод на някакви непредвидени събития, породени от скрити проблеми.

НЕ ПРЕД ВИДЕН…никой не  е предвидил нещо. Никой не го е видял. Никой, нито един управник или негов подчинен не е видял, че някъде има очевиден, ОЧЕИЗВАДЕН проблем.

Едва тогава, когато нещата се случат, определени хора запрятат ръкави, сядат около една маса и заседават извънредно и…

Така до следващото извънредно заседание и по-следващото с участието на хора, които са на постовете си, за да виждат проблемите и да ги решават или още по-хубаво да виждат проблемите преди те да са довели до ИЗВЪНРЕДНИ ситуации. 

Замисляли ли сте се от колко години вече живеем в преливащи една в друга извънредни ситуации, последвани от преминаващи едно в друго извънредни заседания? Можете ли да изчислите?

Кога за последно сте чули съобщение от типа на „Камион, чиито спирачки отказаха по опасно надолнище се вряза със страшна скорост в… изграденото преди Х години  бетонно предпазно ограждение  или мантинела и шофьорът оцеля без поражение. Няма жертви и щети“

Аз не съм чувал такава новина. 

Обикновено вестите за такива инциденти  съдържат подробни  данни за излетял в нищото камион, за пострадали, за разрушение…

После следва извънредно заседание по повод на случилото се събитие.

Пожари, наводнения, катастрофи, срутвания, пропадания, натравяния, замърсявания, екологични катастрофи…такива неща у нас се случат само извънредно. Те никога не са очаквани. Никой никога не е предвидил, че са възможни. Никой не се е постарал да ги изпревари, да ги предотврати, да не им позволи да се случат.

ИЗВЪН РЕДА…ИЗВЪН РЕДЕН …ИЗВЪН РЕД…ИЗВЪНРЕДИЕ…ИЗ ВЪН РЕДНО…

Как у нас проблемите стават видими едва тогава, когато един човек или група от хора станат техни жертви? 

Как така никой, облечен с власт и с отговорности, не е видял тези проблеми? 

Преди два дни съвременните глашатаи излязоха на мегдана и ни известиха за нови 16 жертви на катастрофа в рисков участък по наскоро ремонтиран път. 

Известиха ни за поредното извънредно заседание, по време на което най-старшият от заседаващите е наредил, обяснил, предупредил, разяснил, уточнил, посочил, коментирал, заявил, заповядал, казал, указал, показал, наказал…

…без наказал…, но останалите глаголи описващи реакции на водещия заседанието са най-вероятно присъстващи в съобщението до широките народни маси.

Средният българин живее от едно извънредно заседание до следващото извънредно заседание. 

Животът му е извънредно труден, проблемите му са извънредно големи и с решението им явно са се заели извънредно слепи хора, които никога не могат да видят предварително или да предвидят проблемите и да не им позволят да засегнат хората.

Ние живеем в едно безкрайно извънредно положение…ние живеем и умираме извънредно, но съобщителите на съобщения ни уверяват, че всичко е стабилно.

А глашатаят бие тъпана, изправя се пред нас и крещи:

„Чуй народе, съобщаваме, че този извънреден живот, този живот извън реда достига до вас благодарение на извънредно загрижените за вас ръководители, които не спират да заседават извънредно за ваше добро“

И каква е поуката, както би попитала за хиляден  път дъщеря ми?

Ами, поуката е извънредно проста.

Добрият ръководител е добър, защото изпреварва събитията и не им позволява те да го изпреварят. 

И понеже ги изпреварва, извънредните събития не се случват и тогава няма никакви тържествени съобщения и изобщо животът става един такъв спокоен, предвидим и дори скучен….защото в него няма никакви извънредни заседания по повод на извънредни ситуации.

А обратното на всичко това е …онова, в което живеем.

Боже мой, защо ни наказа да живеем вече няколко десетилетия в такива извънредно интересни времена…

Един Бог знае.

А сега е време за прогноза…

Днес ще бъде слънчево. За разнообразие ще има и малко облаци. Ще духа слаб вятър, а морето ще е „тава“, т.е спокойно и кротко. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 28 градуса. 

Нека е хубав денят ви.

Автор: Красимир Калудов