Старите хора разказват, че някога е имало български плажове без чадъри и шезлонги

Докато пъплех със семейната лимузина към плажа, където обикновено се тътрузя и се самозаблуждавам, че правя утринен крос, се заслушах в някакво радио шоу.

Нахакан слушател и разясни на водещите и на останалите слушатели на предаването, че на плажа харчи средно по 80 лв на ден. Шезлонг, чадър, мента със спрайт, сладолед, същото и за жена му, после обяд и ….

Въййй!!! Почувствах се като последен клошар. /Въй е възлицание присъщо на обитатели на Южното Черноморие и по-точно от Бургаско…останалите не го ползват/

80 лв на ден? Само на плажа?

Басирам се, че харчещият толкова пари на плажа е жител от вътрешността на страната. Може и от столицата да е бил.

Замислих се в кой момент чадърите и шезлонгите на плажа станаха важни като слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество.

Може би откакто Слънчев бряг загуби своя стар прякор Сънито и вече го наричат Слънчака?

Имам чувството, че ако някои наши сънародници и особено сънароднички легнат върху пясъка и ще се обринат от възмущение.

Не могат без шезлонг и без шатра. Вероятно има българи, които никога не са правили морска баня без тези екстри. Чувал съм стари хора, по -стари и от мен, да разказват ,че в някакви прастари времена по плажовете нямало чадъри и шезлонги...нито един чадър...Брей, да му се не види.

Чудя се как се правят слънчеви бани под чадър? 

Честно казано…нямам представа как преди години с моите приятели сме ходили на плаж без да потребяваме такива съоръжения, присъщи на една уважаваща себе си концесионна територия. 

Чак срам ме хваща, като се сетя, че аз в ония древни времена разпъвах на пясъка някаква стара покривка с размери на боксониера, върху която спокойно спретвахме четворка белот с приятели. Имаше място и за кибиците върху покривката.

Кога за последно сте лягали върху пясъка? Кога за последно сте се излагали на слънцето без слънцезащитен крем и чадър?  Или кога за последно сте си снимали краката, не изпружени на шезлонг, а просто ей тъй…на пясъка?

Вчера  отидохме с жена ми и с дъщеря ми на плаж. Пуснах два есемеса за благото на синята зона на обща стойност 2 лв., купих сладолед на мен и на дъщеря ми общо за 2.40 лв. и …с извинение, това ми беше целият разход на бургаския плаж.

Не наехме чадър и шезлонг. Какъв срам. Каква излагация. Лежахме направо на пясъка, изпънати върху няколкогодишните ни  хавлии. А аз четях онази възхитителна книга „Шоколад“ на Джоан Харис. И като тъп абориген не си снимах краката. Кой знае колко презрение сме предизвикали сред обитателите на зоната с шезлонгите.

Опазил ме бог да препоръчвам моя избор. Нищо подобно. Само исках да спомена, че човек може да си прекара на плажа и без чадър и шезлонг. Дано не съм разсърдил някой концесионер.

Но като споменавам сърденето, се сещам, че когато роднини и близки хора започнат да общуват чрез посредници,  връзката им явно е пред разпад.

Когато коалиционни партньори започнат да си говорят през медиите, пиши я бегала тази коалиция. 

Когато политици започнат да си мерят …олигарсите, ами тогава значи, че всъщност олигарсите си мерят …позициите и влиянието и използват своите пудели за мръсната работа.

Когато управляващи и опозиция се чучнат по Черноморието, за да обясняват какво е правилно и какво не е правилно, значи е лято и те имитират дейност.

А когато …ами, то и аз нещо много почнах да се обяснявам и ще додея на хората.То затова наскоро един читател ме заклейми, че съм пишел, за да задоволя графоманското си его. А аз мислех, че пиша прогноза за времето. Читателят винаги е прав.

Затуй …време е за прогноза.

Днес денят ще ни донесе променлива облачност, слънце и максимални температури от 27 градуса. Цените на шезлонгите и на чадърите остават без промяна.

Нека е хубав денят ви.

 автор: Красимир Калудов