Шумният български патриотизъм забранява да обичаме България тихо

Събудих се облян в пот. Сънувах, че министърът на войната, облечен в пълна бойна униформа, пардон в пълна национална носия, е обявил, че ще бъде въведено доброволно, а после и наборно хоро, т.е всички ще трябва да играем хора всеки ден, за да демонстрираме своя патриотизъм и родолюбие. От 8 сутринта до 22 часа вечерта всички се хващаме на хорото, после вечерна проверка, сваляне на знамето и тихо по спалните, за да правим деца за Мила Родино Ти Си Земен Рай. И всички да си пуснем мустаци. И мъжете и жените.За да плашим враговете с тях. И сутрин да веем конски опашки. И пак хоро от 8 до 22 часа. Ура, да живей!!!

Припотих се от задаващото се доброволно и после наборно хоро, защото пак се сетих как във втори клас другарката Шейтанова / малко неудобно е туй име чуждоземно, щото шейтан значи дявол на турски/ ме изгони на няколко пъти от час, защото съм разсмивал съучениците си, докато играехме хора. 

Ама, аз нищо не им казвах на съучениците, нищо не лошо не правех. Играех хоро така некадърно, че те ми се смееха, а учителката по физическо възпитание мислеше, че нарочно развалям дисциплината в час и ме прокуждаше да се скитам немил недраг извън физкултурния салон. „Напусни часа ми, марш от тук“ Така патриотично ми крещеше другарката Шейтанова. Замислих се, че по някаква ирония на съдбата  най-конвертируемите в момента български патриоти носят …турски имена. Но аз за друго ви говорех. За хорото като част от българската душевност.

На моята сватба аз и моят кум Радослав танцувахме сватбеното хоро ужасно некадърно, всички ни се смяха, но жена ми не ме изгони, макар че хич не и беше смешно, че се е омъжила за такъв клетник като мен, който едно хоро не може да изиграе. Горката, кумът ни дърпаше като „Бурлаки на Волге“, а ние измъчено търчахме след него, пък след нас останалите сватбари.

Пък когато моят приятел от казармата Митака ме покани да му стана кум на сватбата, пак се припотих, защото се сетих ,че трябва да водя хорото. Този път аз, некадърният хороводец.

Две седмици тренирах право хоро с жена ми, с тъща ми и с една колежка, която беше бивша преподавателка по физическо възпитание. Е, на сватбата не преплетох ни веднъж нозе. Извъртях хорото докрай и чак ми ръкопляскаха. Но не бях с национална носия, а с бежов ленен костюм.

На сватбите най-патриотичният момент настъпва тогава ,когато хороводец и хороводка играят пред масата на младоженците и на кумовете със свиня в тава и с питка. Всички викат „Да живей!!!“  Жена ми ме поправи, че не се играе със свиня, а с пиле…само на онази сватба на която аз бях кум някакви ентусиасти играха със свиня в тава или с печено прасе, ако трябва да бъдем пунктуални.

На патриотичния фронт вече става страшно. След като на пазара на труда се появиха професионалните патриоти и превърнаха патриотарстването в кариерно развитие, стана страшно. Изглежда наближават избори. Нека промиването на мозъци започне сега.

Ей, го на. Снощи се връщаме от разходка и се разминаваме с някакъв момък по нощите с бяла риза с къс ръкав, но с фолклорни червени шевици по деколтето.  Поне не беше с рунтав калпак, но пък то мозъкът му  е спарен явно и без усилване на жегата. Гледаше мрачно и сурово. Ами, да. То и аз да турна такава нелепа риза и аз ще загубя радостта от живота. 

Но можеше да бъде и по потник…и с калпак. Няма значение. Важното е, че гледаше сурово и строго…леко осъдително към идиотите като мен.

Българското патриотстване е винаги шумно, кресливо и обвинително. То винаги размахва пръст срещу някого. Днес в София..утре в други градове.

А не си се включил в патриотичната масовка, а са те заклеймили като родоотстъпник. 

Простете ми, но не ми харесват ризите с къс ръкав и с фолклорни шевици. И калпак не искам да нося, потури също. Предпочитам колан пред пояс. В края на краищата немалко възрожденци са носели дрехи алафранга. 

Виновен съм. Признавам.

Толкова години така и не намерих смисъл в предизвикателството да играя хоро в ледените води на река Тунджа, за да покажа на света, че съм българин. Но нямам нищо против ентусиастите, които правят това. Хорото не е страшно. Друго е страшното.

Един мой приятел ми беше казал, че национализмът е последното убежище на негодника. Бих добавил към това и показния патриотизъм. 

Колко много български негодници днес са хвърлили котва в патриотарстването и в национализма. Дори , както те твърдят, ни представляват в парламента. И са вечно сърдити на простаци като мен. Сочат такива като мен с пръст.

Аз не се сърдя на хороводците, които нагазиха в езерото в Рила. Решили са, направили са го. Приемам го като забавление, като нещо, което им е донесло радост и ги е направило щастливи. Не са играли хоро, за да гласува някой за тях. Не са запасали бутафорен пищов или пушка бойлия.  Обичат народните хора и това е. Дори ми харесва повече това ,което те направиха край рилските езера, отколкото онова на някакъв събор край язовир, където  българи веят руски знамена и пеят руски песни…пардон…съветски песни.

Затуй не само хоро ще играеш, ами…

Да се чуди човек защо повечето български знамена из магазинната и търговска мрежа са произведени в Китай или в Турция…а може би и във Виетнам?

Но какво стана накрая. Всички патриоти хвалеха хорото вътре в езерото на Рила, а когато на организаторите и участниците им друснаха една яка глоба, защото влезли в защитена зона, същите патриоти дадох на задна скорост и почнаха да ги попържат. Чуха се и гласове…“На тия кой им плати, а?“ Защото у нас се смята ,че е невъзможно някой да направи нещо просто тъй от сърце и душа.

Сетих се за един квартален мач, в който в последната минута нашият отбор получи правото да изпълни дузпа. Аз се засилих, вкарах гол и всички се втурнаха да ме прегръщат, но след секунда собственикът на топката изкрещя, че топката му се е спукала и моите съотборници гузно отстъпиха крачка две назад, демек…ей, го виновникът, той ще плаща спуканата топка.

А вие не сте никакви патриоти, щом сте прочели моите брътвежи дотук.

Време е за хоро…не бе…шегувам се. Време е за прогноза.

Днес ще бъде слънчево, горещо, влажно, топло и прочие такива екстри на един летен ден. Максималните температури ще достигнат 27 градуса в Бургас и в региона.

Нека е хубав денят ви.

автор: Красимир Калудов