Той прогнозира, че парите ви ще се увеличат с 50% след две години и отсега мислете за какво ще ги харчите

Случайно попаднах на телевизионно предаване, посветено на награждаване на спечелителите в някакви лотарийни игри.

Красива водеща връчваше на някакви страдалци, пардон щастливци,  по един голям картон с изписани върху него цифри и задаваше един и същ въпрос на всички.

Какво ще правите с тези пари?

А щастливците, които незнайно защо мязаха на пълни клетници, отговаряха, докато държат картоните с цифрите, че ще си купят жилище, ще платят кредита, ще отидат на екскурзия, ще направят ремонт, ще помогнат на децата и …нито един, ама нито един не отговори, че ще инвестира парите в някакъв бизнес или, че ще закупи акции от родната стокова и фондова борса. Акции на някоя българска компания. Не щат.

Ами, сега…

Като как да възприемем тези нагласи?

А лотарийните билети …името им е легион, както се казва. Много са и са пълни с печалби и чакат само да бъдат изтрити. Поне така уверява прекрасната водеща.

Случайно попаднах на новина, от която става ясно, че докато ние почиваме в събота, премиерът е бил на работа. Инспектирал границата и тъй между другото споделил, че до края на мандата Му, доходите на населението ще се вдигнат с 50%. Доходите не се вдигат само на книга. Демек умножавайте по две. 

Това ми напомня на изчисленията на баща ми. Ако брат ми изкарва месечно по шест хиляди долара в САЩ, според баща ми сметката е следната. 12 месеца по 6 хиляди долара е равно на 72 000 долара, а десет години по 72 000 е равно на 720 000 долара. Мдаа…баща ми знае само събиране, а изваждането му е чуждо. Готов е за работа в националната статистика.

Но нека се върнем към непочиващия труженик на висока позиция и към внушителното повишение на доходите.

Тук въпросите са два. Ние, българските граждани като избиратели и един вид работодатели как позволяваме един наш служител, защото той в края на краищата работи за нашето добро и служи на нас, да се труди ден и нощ в продължение на 17 години без почивка? Ние сме за бой. Ние всичките сме гадни експлоататори и живеем на гърба на г-н премиера, че и мърморим постоянно срещу него. Все сме недоволни, а той работи ли работи без почивка за нас. Засрамете се.

И вторият въпрос е какво ще правите с тези пари от 50% увеличение на доходите ви до края на мандата Му? Ще ги инвестирате или ще ходите на екскурзия?

Тъй и тъй за пари говорим, позволете ми от тази трибуна да споделя детайли за участието ми в една сделка на пазара.

Жена ми ме изпрати да купя картофи за нуждите на домакинството. И излизам аз с дълги левови позиции, получени от съчетанието на две банкноти от пет лева и два лев, влизам в някакво магазинче и награбвам купчина картофи, продавачът ги претегля и обявява цена 2.68 лв.

Хубаво, ама аз му подавам банкнотата от пет лева, но той се тюхка…

“Ами, нямам да ти върна“

Тогава аз виновно му подавам банкнота от два лева и на свой ред му казвам „Ами, нямам 68 стотинки“,  между нас кротко стоят картофите.

Направо цунг цванг.

Той хапе устни и отвръща „Донеси ми стотинките когато можеш, ако не забравиш“ Иначе казано ме кредитира с доверие.

Хукнах аз към дома, взех стотинки и се върнах, че да се разплатя , а продавачът трогнат ми благодари.

И аз един такъв изпълнен с гордост от собствената ми проява на благородство влизам у дома и разказвам на жена ми, а тя се смее

„Ооо, геният ми ти. Да беше изкарал два три картофа от торбата и щеше да дадеш на човека точно 2 лева и да не се разкарваш два пъти“

 А аз възмутено и отвърнах, че щом съм избрал точно тези картофи, не мога да се откажа от избора си, държа на тях и е трябвало да ги купя, защото това е мое решение, мой избор и не мога да се откажа заради някакви си там 68 стотинки“

И вместо горещо и страстно да се позовавам на свещеното си човешко и конституционно право на избор, трябваше от сърце да си призная, че изобщо не се сетих да изкарам два картофа от уравнението, от торбата, де.  Но то за тази цел би трябвало да имам доста повече мозък и да знам да го използвам.

Хареса ми демонстрацията на  сила от страна на държавата по случая с организираната престъпна група в Слънчев бряг. Който има уши да слуша, който има Очи да гледа…Гледам и не вярвам на Очите си, че са арестували един леко учуден гледащ господин и двама негови придружители в Истанбул. Ама, жена ми пак ми опъва нервите и дума „как тъй турските полицаи са го намерили и заловили в Истанбул, където живеят хора колкото две Българии, а у полицаите нас не могат да го хванат“

Млъкни бе, жена, ти какво разбираш от полицейско разследване!!! - и викам аз, ама после си мисля, че тая моя жена е пак права. 

И се сещам за онзи случай, в който за една и съща измама Германия осъди и вкара в затвора свои граждани, а българският участник в измамата и до ден днешен си прави п живо по здраво бизнес по света и  у нас.

Само си представете какво би било, ако нещата стояха по друг начин…например…

…например ние мъжете да носехме панталони до коленете, копринени чорапи, сиви перуки и лек грим…

Спокойно, бе. Не говоря за случаите, в които мъжете  минават на левия бряг, а за филма „Казанова“, в който героите щъкаха насам натам, изтупани точно по този начин. С перуки, с копринени чорапи и с къси панталони…може би и с лек грим, да ме прости Господ. Какви времена си били. Мъжете са се биели на дуел за един фон дьо тен и гланц за устни, а? 

Но не ме впечатли това, а съвсем друго. Във Венеция имало подадени над 150 оплаквания за наказуеми деяния срещу Казанова, но той имал протекция от влиятелни приятели и минавал между капките.

Аналогичен случай в наше село.  Тук срещу г-н Зрителни органи през годините е имало много оплаквания, но …явно е имал влиятелни приятели и се е спасявал. 

Венеция ли казах? Докато гледах филма за Казанова, ми направи впечатление, че доста сгради в този италиански град просто плачат за едно добро и хубаво…саниране. Със стиропор, стъклена вата и минерална мазилка.

Копринени чорапи грим аз няма да нося, ама с това оплешивяване перуката май е интересна опция, а?

Не се хилете подигравателно. Казанова е носил перука и копринени чорапки, но жените са го харесвали. 

А у нас има мъже, които носят бели чорапи и сандали или пък потници под ризите и жените им се подиграват. 

Но жените са нужни за нас мъжете като слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество. Защото ако моята жена не ми каже да простра дрехите, те ще си стоят в пералнята докато свят светува и…сега ви оставям. Отивам да простирам и да мятам гащи по теловете. Докато го правя, долу под терасата се нижат сватбени процесии и младоженците ме гледат някак тъй напрегнато как простирам. Нека да си знаят какво ги чака.

А сега е време за прогноза.

Днес ще бъде слънчево, горещо, топло, задушно, влажно и пренаселено край плажните ивици, а максималните температури ще са около 32 градуса. В сайта на министерството на туризма видях, че на един плаж наемането на шатра струва 40 лв. Кажи речи колкото една нощувка в хотел. Ама, не ми викайте, че е скъпо. След две три години вечно работещият премиер като увеличи доходите на населението с 50% , шатрата ще струва 80 лв.

Затова, наемете си днес едно четиридесет левово покривало и нека бъде хубав денят ви.

автор: Красимир Калудов