Прецъквам телевизионните канали и що да видя. На едно място се лее изключително поучителният американски филм „Жената Чудо“. Художествена измислица, та дрънка. Всъщност без художествена. Само измислица.
И дават в близък и далечен план някаква хубава мома с оскъдно облекло, която върви срещу лошите германци през Първата световна война, а те, гадините, стрелят от упор в нея, пък тя отбива куршумите с щит, с ръце, с крака и с голи гърди, е не точно голи, но опаковани в някакъв странен сутиен, който подчертава особеностите на нейния телесен релеф.
Не жена , а чудо. Такваз юначка и бойлер може да монтира и камбанария да демонтира. Туй последното го казвам неслучайно, защото Жената Чудо скокна, полетя във въздуха и събори някаква камбанария, в която се беше инсталирал един лош немски снайперист.
В интерес на истината измежду всичките и юначества нямаше ни едно, свързано със спасяване на кози или на овце. Пропуск на сценаристите на филма.
Мислех си, че Отечество Любезно, Как Хубаво Си Ти отчаяно се нуждае от нови герои и геройства, които да ни спасят от лошите.
Ами, да. Още в древногръцките трагедии са го измислили. Точно когато действието забие и всички възможности за изход са изгубени, тогава се появява Deus Ex Machina, демек Бога от машината. Идва и оправя кашата ,забъркана от хората, пък после раздава правосъдие и справедливост.
Ние сме изсекли надпис със златни букви върху каменните ни глави. „Някой ще дойде отвън, за да ни спаси“
Да ни спаси от самите нас.
Животът ни минава в очакване на Онзи, Който Ще Дойде Да Ни Спаси.
В нашенската трагедия от далечната столица идва владетелят насред Странджа, вдига ръце и след малко с дрезгаво блеене се изправят на крака всички избити овце и кози и се изблещват със сини очи…Синеоки овци, моля ви се.
Уви, това се случва в „Игра на тронове“ и там обществената поръчка за съживяване я спечелил кралят на белите бродници. В реалният живот някакви чиновници от София избиват животните в Странджа и никой и нищо не може да съживи животновъдството. А премиерът вдига ръце и уволнява четирима чиновници, но овцете и козите са все тъй мъртви.
Всъщност ние живеем в лош филм с много калпав сценарий, написан на коляно от сценаристи тъпаци.
В нашия филм капитан Джак Спароу и и колегите му карибски пирати от морския флот се спасяват от наказание да платят 58 млн в последния момент. Опрощават им го.
Нищо ,че зрителите казват, че това е тъпо и нелепо и нагло. Сценаристите обаче така го искат и така правят и затова един или двама или няколко герои побеждават всички във филма и всичко им е позволено. А най-интересно е това, че актьорите в този тъп филм нареждат на сценаристите какви закони, пардон…какви сценарии да пишат. Затова накрая продукцията е ужасна. Пълен провал.
В сценария на тъпия филм, в който живеем, за нас е отредена ролята на овцете и козите. И все повече изпитвам съмнения, че сме синеоки овце, демек овце бродници…зомбита. Тътрузим се към чакалнята на еврозоната, без да осъзнаваме, че всъщност стоим на място, а котвата на стабилността ни дърпа назад.
В сценария на тъпия филм, в който живеем, за нас е отредена ролята на овцете и козите. И все повече изпитвам съмнения, че сме синеоки овце, демек овце бродници…зомбита. Тътрузим се към чакалнята на еврозоната, без да осъзнаваме, че всъщност стоим на място, а котвата на стабилността ни дърпа назад.
Но стига съм ви дуднал на главите.
Не ми обръщайте внимание, не ме слушайте и вярвайте на данните за икономически ръст, спад на безработицата и хиляди, дори десетки и стотици хиляди повече туристи. Променете фокуса си, сменете си чипа или…или просто сменете канала и не гледайте или не участвайте в този тъп филм.
Между другото, Жената Чудо беше симпатична, но малко грубовата. Мязаше на мома, която не само е в състояние да изтупа килимите на целия наш вход, но и да набие мъжа си.
А сега е време за прогноза за времето.
Днес ще бъде слънчево в Бургас и в региона, но в това няма нищо чудно, защото премиерът ще е на посещение в Бургас и в региона. Това обяснява слънчевото време.
Максималните температури ще са някъде около 30 градуса.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари