Животът е понякога нечестен, защото докато Колинда прегръща футболисти, Корнелия прегръща баба с коза

Обикновено ловът на пеперуди е деяние занимателно и дори романтично.  Щура се ловецът на някоя тучна поляна, птичките пеят, слънцето грее, а той замахва с мрежичката и воала…хваща някой красив пеперуд.

Добре де…хваща пеперуда, защото пеперуд няма, но ако съществуваше мъжки род единствено число за това насекомо, щеше да се нарича точно тъй. Пеперуд.

Но когато снощи жена ми ме призова в спалнята, тя го направи, за да ми каже да изпълня съпружеския си дълг, т.е да уловя някаква беснееща из стаята пеперуда. Беше влетяла непоканена и нервно кръжеше като нестинарка с пристъп на разстройство над брачното ни ложе. 

Гоних я, махах с ръце, ама тъй някак деликатно, защото исках да я уловя и да я пусна жива и здрава…подскачах, рипах, търкалях се, но накрая я гушнах пеперудата и ниедна. Гушнах я както хърватската президентка, макар че тя прегръщаше футболисти, а не пеперуди. 

Хванах я и я пуснах през прозорците на северната тераса. Пеперудата бе,  не президентката  на Хърватска. То, тя ако беше се появила в нашата спалня, жена ми самостоятелно щеше да я изхвърли през прозорците, а не да търси мен…Президентката, бре!!! Президентката щеше да изхвърли,  не пеперудата. Жена ми се страхува от насекоми и не ги докосва, но към държавните глави е хладно дистанцирана. Този нейна неприязън възникна през  онзи горещ летен ден преди години, когато в центъра на Бургса президентът Петър Стоянов щипна по бузите сина ми, рече му „Ей, гледай го сиромахът как е примрял от жега“, а синът ми вечерта вдигна температура.

Сигурно се чудите за какво ви разказвам тази история ли? За да ви споделя, че и нашият полет към Шенген, към еврозоната и към чакалнята на еврозоната прилича малко на щурането на пеперудата из нашата спалня. И нас никой не ни убива, просто не ни пускат там.

А ние летим, летим…към светлото бъдеще летим. А то все не идва, да му се не види и светлото бъдеще. Най-много да дойде дъжд.

Руският президент пропусна да се покрие с величие. Заплющя проливен дъжд на стадиона в Москва, където се игра финала на световното първенство по футбол, пъргав служител от някакви служби разпъна чадър над г-н Путин, а край него под дъжда остана хърватската президентка по фланелка. По мокра фланелка. Ако Владимир беше преотстъпил чадъра си на Колинда, а той самият беше останал юначно под дъжда, тогава певци и поети щяха оди да му посветят, а сега…мрачна тишина и лек яд заради пропуснатия шанс. Към пропуснатите ползи бих добавил и това, че благодарната г-жа Колинда щеше да го напрегръща и него. А сега, с извинение за сексизма, ама  предстоят прегръдки с президент Тръмп  в Хелзинки. Пфу, че неудобно. Понякога заради политиката и заради рейтинга човек е принуден да прегръща какво ли не. Дори Жан Клод Юнкер, а после той ти праща писмо със сърчице.

По новините видях как някаква разстроена жена прегръща козата си пред двора си в едно ямболско село, а тях пък двете ги се спуща да ги прегръща партийна лидерка  на левицата. Грабнала се от столицата и отишла на мястото на събитието. Козата блее, бабата плаче, а лидерката ги прегръща и обяснява защо се е провалило устойчивото развитие на българското животновъдство.

Хм…защо?  До козите на баба Дора ли опряхме? Как пък тъй изведнъж всички се сетиха за животновъдството у нас и се втурнаха да прегръщат кози и козари, овце и овчари?

Пък един животновъд скоро ми беше казал, че нито една застрахователна компания не искала да му застрахова стадото.  Но едно е да прегърнеш баба с коза, друго е да гушнеш застраховател с папка.

На любимия ни плаж с изумление видяхме, че са сложили 8 лв за паркинг. През седмицата е шест лева, а пред почивните дни 8 лв.  Доскоро беше 5 лв, после стана 6, а сега вече 8 лв. Е, това е устойчиво развитие.

Хм…картинката е следната. Българският предприемач концесионер на плж увеличава цените за паркинга. Шофьорите почват да спират на главния път извън оградата. Предприемачът увеличава още веднъж цените, за да навакса загубите от по-малкия брой автомобили на паркинга, ако прашният селски чакълен път може да се нарече паркинг.

След увеличението на цента на паркирането още повече автомобилисти спират личните си МПС-та навън на републиканския път. Концесионерът започва да се чуди какво става. Плажът пълен,  а паркингът празен. Мдааа…значи да сложи още чадъри и шезлонги, а?

Очаква се…очаква се предприемачът, концесионер на плажа, който не е случаен, да издейства от определена институция да започне да глобява за неправилно паркиране спрелите по главния републикански път автомобилисти. Нахалници такива. Ще ми отказват да плащат 8 лв за паркинг. Я, елате пиленца при батко, както пееше един нелепо ухилен мустакат изпълнител на нелепи песни.

Мечтата на българският бизнесмен е да е държавно назначен бизнесмен. Ако Архимед беше българин, щеше да каже „Дайте ми обществена поръчка и аз ще преместя света“

А ако аз бях синоптик, щях да ви кажа, че е време за прогноза за времето.

Днес ще бъде слънчево, топло, на места горещо, слънчево, но и малко облачно, а максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 30 градуса. Какви прекрасни видими резултати. Дори не си помисляйте да сравнявате.По време на кабинета на Иван Костов на 16 юли е било много по-зле със сигурност.

Нека е хубав денят ви

Автор: Красимир Калудов