TO BElene OR NOT TO BElene 2.0, смути от ряпа, недисциплинирани крави и други чудеса и знамения

Значи, не съм очаквал това от мосю Макрон. Не му отива да говори такива неща. Мярнах някъде из интернет как казал,  че един лидер не може да бъде вечен.

На, той и генерал Атанасов от новите десни поиска промени в конституцията, по силата на които едно правителство да можело да управлява най-много два мандата. Демек две напред ,една назад или по-скоро две назад.

На това как му викаха? Иди ми, дойди ми.

Ама и това не е решение. То, нали в Русия е тъй. Два мандата и край. Днес Владимир, утре Владимир, след това два дни Дмитрий, после пак Володя, сетне Дмитрий и тъй докато свят светува. Пък рублата лети към сияйни …дълбини.

Но как можа Макрон да каже това, че един лидер не можел да бъде вечен. Ами, неговият приятел в България нали ще се обиди.

Как така ще слага край на вечността? 

Ако се въртят начело и певицата Луна ще стане премиер някой ден…Фалшива тревога. Всъщност тя искала да става президент. Гледах я по телевизията и си го каза направо. Харна жена е, ама зъбната и картина е като на кастанети, с покритие от бял латекс. Усмивката и е малко тъй лабораторна. Предният ни президент се усмихваше много сърдечно. Имаше случаи, когато не ми беше ясно защо и на какво се смее, но той си беше такъв. Все усмихнат. 

Значи ако се въведе тази рулетка с мандатите, както иска ген. Атанасов и както намеква Макрон с тия неговите невечни лидери, някой ден и Йоло Денев може да ни управлява, а??? Той и брюкселският безцензор Николо Бареций е готов още утре да поеме юздите на държавата. Един мандат да изкара начело на правителството и ще го помним цял живот.  Мани ги тия.

Президентът Радев пък каза в прав текст, че нямал началници. Волна птичка е значи.

Аналогичен случай в наше село. И аз нямам началник, защото работя в моята си фирма и съм сам на себе си шеф и подчинен, ама когато жена ми каже да простра прането, простирам. Когато каже да пазарувам, пазарувам. Иначе нямам началник и по това си приличам с президента. 

Но, коремно възлизане не мога да правя като него. Слава богу, нямам и корем. Но коремно възлизане не мога да правя. Ъъъ, това не го ли казах вече. Ей, пак забравих да си пия гинко билобата и си ми личи. Поне знам защо не станах президент. Защото простирам и не мога да правя „коремно“

И пустата и крава Пенка. Откъде се пръкна туй дръгливо добиче из информационния обмен. Заради анорексичното  чифтокопитно всички у нас, че и по света забравиха за бляскавото европредседателство. И Юнкер скоро не е писал писмо със сърчице на своя скъп приятел в България.

Как беше онова произведение???

Ах, да. „Никой не пише писма на полковника“.

Ооо, ако полковникът живееше у нас, щяха да го разсипят с писма от мобилните оператори, данъчните , банките, електроснабдителните дружества и прочие…

Аз редовно си получавам писмата от тях и се чувствам значим. Ами, тъй де. Онзи ден от банката пак ми писаха писмо, че и есемес. И толкова ме развълнува написаното, че отидох до банката и внесох 150 лв. Да имат хората, щом до мен са опрели.

Да имат да си купят малко киноа клетите банкери.

Когато всеки един от нас се изтъпанва сутринта пред огледалото и погледът мрачен, умът не види, добро или зло насреща иде…та, точно в тоя момент изтъпанилият се си задава въпроса  „Аз ли съм или не съм“

Ама, не се смейте. Проблемите със самоопределението ни са от време оно.

Споменете си какво се пееше в онази песен „Пустите клисурци, станали московци, а панагюрци –донски казаци“. Ето, виждате ли…и те не са знаели какви са.

То, аз не мога да ги разбера някои политици. Бяха против Белене, сега са за Белене. Всички са за Белене, туй гняздо на инвестиционни герои. А клетите испанци преди векове прекосили половината свят, за да търсят някакво ЕлДорадо. Горките. Де, да знаят, че в югоизточния край на континента ги чака Белене и милиарди левове, заровени в него. А пустите клисурци и панагюрци и управляващи и опозиция вече всички са за Белене.

И някаква буря захваща от урва на урва и от век на век…

Пред прага сме на големи промени. Баба ми едно време тъй пророкуваше. 

Казваше „Задават се страшни времена“ 

Ами, позна баба ми. Ето, съвсем официално казаха, че от есента децата в детските градини щели да се хранят с киноа, чия, елда и да пият смути…

Смути? Признавам си, смутих се много с това последното.

Пустите клисурци станали перуанци, а панагюрци същи мексиканци…Стоят на мегдана и рупат чили конкарне. Това последното го чух от едно предаване по телевизията.

Киноа, чия, елда и смути!!! 

Боже мой, а премиерът ни, горкият, като дете плющял хляб със свинска мас. Ужас.

Спомням си, че и аз веднъж ядох филия, намазана със свинска мас и поръсена със захар, но не ми хареса. Затова сигурно и не станах премиер.

„Нищо не става от тебе, ки!!!“  Откак се помня, баща ми все така ми казва. Всичко мога да преживея, ама това „ки“ накрая на бащиното прозрение ме убива.

То, по –лошо от смути от ряпа звучи.

Но има и хубави неща. Например това, че днес е събота, максималните температури в Бургас и в региона ще са около 25 градуса, ще има променлива облачност и ще продължаваме да се радваме на благините на европредседателството.

Нека е хубав денят ви

Автор: Красимир Калудов

P.S  На клетниците, които са имали сили и воля да изчетат този безумен текст от първия до последния ред какво да кажа. „Не сте сами“, защото и аз го прочетох и ми се стори адски тъп.  Ама, кат сте поели риск, какво да ви правя.