Сещам се за едни далечни времена, когато моят кум и приятел, офицерът от танковите войски Р. Иванов играеше много технично, но и много егоистично, демек не подаваше пасове на никого по време на футболен мач и финтираше до пълно обезумяване.
Веднъж в някакъв квартален мач всички от нашия отбор спряхме да бягаме, защото ни писна да играем без топка. В същото време и противниците просто спряха да се движат.
Двата отбора останахме по местата си, а моят тогавашен приятел и днешен кум и още по-голям приятел продължи да финтира, да „лъже“, да пробива, да се върти из централната зона на игрището, да се щура по терена като нестинарка със стомашно-чревно разстройство и …накрая всички се разхилихме гороломно и той в един момент излезе от своя егоистичен унес и видя целият абсурд на положението.
Сам…той си играеше в онзи момент съвсем сам в някакво свое първенство, в свой мач и в своя паралелна вселена. А когато ни видя как се хилим на соловите му изяви, ни каза, че сме простаци и се разсърди.
Но както тогава, така и днес аз страшно много обичам този мой приятел и кум,офицерът Р. Иванов, защото той в края на краищата не е футболна звезда с претенции, а страхотен пич, пристрастен към соловите футболни изяви. / Дали ще изглежда като подмазване, ако допълня, че готви страхотно вкусно/
Аналогичен случай в наше село в днешни времена. Имаме един супер футболист, който е толкова супер футболист, че в един финален мач нахлува …ъъъ…не точно нахлува, а ходешком влиза в наказателното поле като на разходка…защитникът до него взима светкавично решение и …и рухва на земята. Супер футболистът си наглася топката, стреля към вратата и…
Никой не се смее. Всички ръкопляскат дори и лазещият по тревата защитник, който е направил нещо като шпалир. И двата отбора и публиката и медиите ръкопляскат и правят „мексиканска“ вълна. Издигат се и плакати, на които пише "Нашият председател централен нападател вкара гоооооллл"
Но за разлика от онзи квартален мач, в който и двата отбора спряхме да играем, в този никой не вижда абсурда на положението. И футболисти и треньори пляскат с ръце и се смеят щастливо и носят супер футболиста на ръцете и го хвърлят във въздуха и той полита към небето като една истинска звезда.
Но за разлика от онзи квартален мач, в който и двата отбора спряхме да играем, в този никой не вижда абсурда на положението. И футболисти и треньори пляскат с ръце и се смеят щастливо и носят супер футболиста на ръцете и го хвърлят във въздуха и той полита към небето като една истинска звезда.
Роди се звезда.
Представете си на финала между Ливърпул и Реал Мадрид как Серхио Рамос се хвърля на земята, за да отвори коридор към вратата на Салах и всички ръкопляскат. Не си го представяте ли? Нямате въображение.
Представете си на финала между Ливърпул и Реал Мадрид как Серхио Рамос се хвърля на земята, за да отвори коридор към вратата на Салах и всички ръкопляскат. Не си го представяте ли? Нямате въображение.
А сега да разгледаме някакъв сценарий за комедия…или за трагедия или за…пиеса…както би казал един наш класик „гражданско позорище в едно действие“
Величествен дворец. Огромна зала. В нея на два фотьойла стоят един дребен мъж със строго изражение и едър мъж също със строго изражение.
Първият мъж, който винаги е първи, казва с типичното си строго изражение:
Повиках ви и като човек, който е вкарал пет шайби в хокеен приятелски мач, ви казвам, че вашият хъб не струва.
А вторият мъж, който всъщност винаги е първи във всичко, отвръща:
С цялото ми уважение към вашите пет шайби, но те са в приятелски мач, а аз в официален финален мач забих три гола и затова ви казвам, че хъбът е супер идея. Ето, вижте на тази салфетка как хубаво съм го нарисувал…
…и му показва стилна скица на енергиен хъб, нанесена върху салфетка с леки петна от контакт с филия с мас.
Първият мъж, който във всичко е пръв, гледа сурово и вбесено в салфетката и отвръща…
Хет трик…голяма работа. Аз съм летял с жерави, гмуркал съм се в морето и с голи ръце съм вадил древногръцки амфори и имам страхотна ядрена ракета…
…е, хайде сега…аз пък имам магнолии и трима папи са ме галили по главата – отвръща пренебрежително вторият мъж, който всъщност винаги е първи, поне така го представят всички, а някъде встрани една изящна госпожа вади тефтера и пише „ В изказа му се редуват смирението и настойчивостта“
Двамата строги мъже потъват в разговора...
Край на първо действие на комедията, трагедията или на гражданското позорище в едно действие.
Ако имате нерви, чакайте и второ и трето и прочие действия в живота напред.
Как го бяха изпели Ъпсурт ? „Животът ни е поп- фолк“
Ами, да. Добре дошли в страната на неограничените възможности …поп-фолк певица изпя като гюбек стихове от Вапцаров, а футболист става голмайстор на първенство, докато защитниците пред него падат като умирающи лебеди.
Но стига футбол. Стига циркове. Да си кажем нещо за времето, а?
Днес ще бъде облачно…ще бъде и слънчево, а максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат до 23 градуса.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари