В светото писание е писано „В началото бе словото“.
И в живота би трябвало да е така, но …не е задължително, защото доскоро едни другари обясняваха "Дела, дела и само дела",пък накрая се оказа, че всичко било само празни приказки.
Но нека не бъдем кахърни и да изпълним онова старо пожелание, което отправяше моята преподавателка по старобългарски език в Шуменския университет.
През далечните деветдесет години на миналия век тя се възправяше пред катедрата, пък после с голям патос казваше „Радуенте сен и веселите сен“, демек радвайте се и веселете се и после преподаваше словото старобългарско, на което между другото на изпита ми писа Слаб 2…
Интересно беше това, че на нея и бяхме сложили кодовото име Малката носовка, а на нейния асистент бяхме сложили кодовото название Голямата носовка…или беше обратното, забравил съм.
Но съм запомнил, че на изпита по старобългарски имах Слаб 2, а на поправката Среден 3.
И бях толкова радостен и щастлив, сякаш съм хванал Господ за шлифера.
А вчера аз, големият грешник, участвах в четене на текстове от Библията. Поздравления на организаторите за идеята. Бяха се събрали много хора пред сцената на Охлюва до Казиното и слушаха четците. Дори и мен изтърпяха.
Преди да изчета с моя топъл хремав баритон 13 глава от евангелието на Матей, споделих с множеството един спомен. Ще ме прощавате, ама ще го споделя и с вас.
Преди много години една жена ми каза . „Ама, не разбирам изобщо накъде отива тоя свят. Ти от сутрин до вечер говориш някакви пълни глупости по радиото и накрая на месеца ти плащат заплата за тия глупости!!! Това е пълен абсурд!!!“
Въпросната жена не беше университетски преподавател, а тогава беше сервитьорка, в което само по себе си няма нищо лошо. Но в онзи момент провидението и поднесе урок, от който тя би трябвало да разбере чрез МОЕТО ГОВОРЕНЕ НА ГЛУПОСТИ, че Словото има стойност, че думите имат цена и че който ги владее, притежава нещо ценно.
Поне аз мисля така.
Думите и изобщо словото могат да бъдат съкровище, а езикът огромно богатство.
Е, текстовете в песните на уважавания и почитан текстописец и певец Криско са малко странно богатство, но…пък какво. Той поне пише и пее от сърце.
Криско ни е последна грижа по отношение на словото. Защото в една предизборна програма на управляваща партия, да речем, езикът е прекрасен, написаното е толкова вдъхновяващо, а накрая като прочетем обещанията и като видим изпълненото, сякаш са ни ударили с мокър парцал. Вас удряли ли са ви с мокър парцал? Мен да. Болезнено е.
Но млъкни сърце.
Днес е празникът на нашата азбука. На словото. На писаното и на говоримото. На българския език.
И е хубаво да го приемем като богатство и да го пазим, за да не се разпилее и пръсне.
Кацнал на катедрата, покрита с тебеширен прах и сегиз тогиз плюещ зад катедрата заради същия този прах, преподавателят по езикознание с немощен глас, понеже беше много възрастен, обясняваше, че българският език е много по-красив и разнообразен от английския. И даваше пример.
Ето, …на английски ще кажете къща, малка къща , демек HOME, LITTLE HOME и изчерпвате парадигмата, свършват вариантите и млъквате, а на български ще кажете КЪЩА, МАЛКА КЪЩА, КЪЩИЧКА, КЪЩУРКА, КЪЩУРЧЕНЦЕ, КЪЩУРЧИЧКА, КЪЩЕНЦЕ и т.н. Я, се опитайте да кажете тези думи на английския. Опитайте се, де
Мдааа…сигурно заради богатството на българския език градовете по Черноморското крайбрежие бяха ужасно презастроени, бетонизирани и наблъскани с КЪЩИ, МАЛКИ КЪЩИ, ГОЛЕМИ КЪЩИ, КЪЩИЧКИ, КЪЩУРКИ, КЪЩУРЧЕНЦА, КЪЩУРЧИЧКИ, КЪЩЕНЦА и всякакви други разновидности. А в Англия, пък и на други места по Европа на първа линия на морето има само море, а у нас бетон.
Сигурно в този момент онази възмутена сервитьорка от моето минало пак ще се запита за какво изобщо ви говоря тия глупости и затова трябва да спра с лиричните отклонения.
Аз за езика български всъщност ви говорех.
Но пък в това, че милиони българи са избягали от България по таз тежка чужбина има и нещо хубаво. Те са взели българския език със себе си.
Понякога в трудни за него моменти брат ми, който живее в САЩ от десет години, звъни по телефона и си говори с нас на български. Сестрата на жена ми живее от много време в Италия и звъни по телефона и говори с нас на български…Братовчедка ми от Канада говори с нас на български без никакъв акцент. Двете ми братовчедки в Белгия също. Приятелят ми Илия живее в Швеция над 25 години, ама още ми е приятел и още говори прекрасен български . И Ангел в Канада и Кирил в САЩ. Всички те говорят български без акцент.
Е, езикът ни е жив. Докато го има него, ще ни има и нас. Или докато ни има нас, ще го има и него.
Хммм…малко кахърен текст се получи, за което ви се извинявам.
Но пък никой няма да ми плаща за него, така че не се стряскайте и не позволявайте на възмущението да ви обхване.
Я, да пробутам тук някъде една прогноза за времето, а.
Днес, навръх празника на писмеността, която са ни завещали светите братя Кирил и Методий и техните ученици, ще имаме облачност, слънце и максимални температури от 24 градуса в Бургас и в региона.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
