За пълзенето от Изток към Запад

Неведнъж съм използвал възможността, която ми предоставя тази рубрика, да ви споделям, че сутрин бягам лек галоп край плажа и докато проскърцвам с коленете си като един робокоп, си мисля за туй онуй.

Напоследък разсъждавам все по-често върху един пример за велико преселение на народите от Изток към Запад. Естествено, жена ми като по-наблюдателна първа забеляза случващото се и заради нея започнах и аз да се вглеждам.

Не, не става въпрос за изтичане на български мозъци в чужбина. За друго е.

Всяка сутрин виждам как стадо или племе или народ или общност от охлюви пълзи от храстите край плажа към близката тревисто гориста  зона под конната база близо до Северния плаж в Бургас.

Посоката е точно тази…от Изток на Запад.

Не знам защо го правят. За храна ли, за вода ли, за по-дебела сянка ли, за по-добър живот ли? Каквото и да е, явно е толкова силно, че охлювите на тълпи пълзят от Изток на Запад. И нищо не ги спира.

Вероятно там някъде в проскубаните храсти някоя охлюв им казва, че всичко е наред, охлювната безработица спада, работа и храна има за всички, но …те пълзят. Напускат този охлювен рай и …

…и упорито се опитват да пропълзят през четириметровата алея…това е върховото изпитание за тях…

Каква ли е наградата за преминалите? Няма кой да ми каже.

И нищо не може да ги спре или откаже. Всяка сутрин ги виждам в този техен поход към …новия свят. Не знам какви са. Охлюви приключенци, бежанци, мигранти или охлюви, които си нямат работа.

Но походът им не спира и не спира…всъщност, спира.

Бягам сутрин и виждам десетки, стотици, изпълнени с оптимизъм, пълзящи охлюви, но край тях виждам други десетки или стотици смазани охлюви. 

Защото докато бягат, някои човеци ..ей, така весело ги премазват със скъпите си маратонки. Друсат се, подскачат, хилят се и мачкат с крака охлювите, които пълзят търпеливо от Изток на Запад. Едните пълзят заради живота си, а другите бягат за здраве или заради модата или заради едното селфи…а може и за нещо друго. 

И всъщност пред очите ми сутрин изникват два примера. От една страна за усилието, за риска, за приключението ,за вярата и за целта в живота, а от друга за безмислената жестокост и за тъпотата.

Ще кажете, абе, този идиот какво се е разтревожил заради някакви си безсмислени охлюви. О, не се тревожа изобщо, защото няма смисъл. Голяма част от тях все пак успяват да пропълзят през алеята и да стигнат там, където са тръгнали. По-скоро се тревожа за клетниците, които нарочно тъпчат пълзящите гадинки. 

Те не пълзят, а с бързи крачки тичат към превръщането си в завършени идиоти.

Ей, че природолюбител се извъдих, а…Спокойно. Няма да хукна с плакат "Спасете охлювите" и да кандидатствам за финансиране по проект за преброяване на охлювите.
Само ви споделям.

А можеше просто да ви кажа, че походът на охлювите ме впечатлява. Въпреки риска, въпреки малките шансове, въпреки налудничавостта в него, те тръгват на този поход. И следват крайната си цел.

Е, примерът им е добър. Какво се опитват да ни кажат пълзящите твари.

Може би това, че трябва да се поема риск и да оставим страховете си в храстите, пък да тръгнем към неизвестното…

Ние с жена ми така правим, когато ходим на екскурзия в чужбина. Винаги се движим по непознати маршрути и без екскурзовод. Понякога се губим, но щом пиша това ,значи сме намерили пътя и сме се върнали.

Вярно, че в нашите походи аз приличам на охлюв, а тя на кошута, ама бая километри пеш извървяваме из разни градове и села по таз чужбина.

А днес можете да поемете риск. Да, някой ще иска сигурно да ви стъпче, ама не мислете за миризливата обувка на идиота, който пречи, а за успеха и наградата, която можете да получите, ако сте смели и вървите по пътя си.Или пълзите...

Де го чукаш, де се пука.

Я да ви кажа, че днес в Бургас и в региона ще е прохладно, но слънчево. Максималните температури ще достигнат 23 градуса, толкова са градусите и на морската вода.

Нека е хубав денят ви.

 автор: Красимир Калудов