Спим и започваме да сънуваме, че май е по-хубаво да ни управлява ...диктатор

Не ви ли се струва, че напоследък около нас се чува едно такова леко кискане. Като се заслушате, не чувате ли как бившият държавен ръководител Петър Младенов през смях ни казва „Аз, на вас казах ли ви“ и се смее до сълзи.

Чакайте сега. Не съм се смахнал, не бързайте да уведомявате Центъра за психично здраве, че съм мръднал. Просто всичко е символика. Ужасна наистина, но символика.

Той, Петър Младенов като изрече преди години „Най-добре е да дойдат танковете“ , всички ние скокнахме, наритахме го и го определихме като мръсен гад.  Аз като студент дори стачкувах срещу него с моите колеги, защото както  тогава, така  и днес вярвам, че управник, който е готов да прати срещу народа си армията, не заслужава да управлява този народ. Ако някой управлява хората с танкове, то той не е управник, а обикновен диктатор. Гаден диктатор.

Тогава след изричането на онези думи изгонихме заместника на правешкия самодържец Тодор Живков и запяхме „Комунизмът си отива, спете спокойно деца“ . После някой тарикат сигурно е продал  танковете за старо желязо, но не защото е бил пацифист и миротворец, а защото е открил възможност да спечели някой лев.

А, сега в рамките на символиката, колкото и да не искам да го призная, той Петър Младенов  явно без да иска, май се е оказал абсолютно прав да предлага този вариант.

Ако приемем „идването на танковете“ като леко стряскащ символ за идването на реда и законността в държавата, то изглежда времето за това е настъпило. Време за ред, а не за танкове.

Време е държавата да се завърне.

Тази сутрин от телевизионния екран показаха кадри за шофьори, които се бият насред улицата във Варна, шофьор, който изпреварва нагло и безумно в насрещното движение по пътя към Чепеларе, велосипедист който блъска детенце, потрошава го и позорно бяга, протестиращи хора срещу строеж до детска градина…Между целия този поток от гадории като голям лайнер заплува новината, че някакви хитреци източили един милион лева от здравната каса с помощта на фиктивни, т.е фалшиви пациенти.

И ние всички започнахме да правим онова, което правим най-добре. Да се възмущаваме и да порицаваме гадовете.

Много е удобно да мислим като Жан Пол Сартр, че адът, това са другите. Ама, май не е така. Ние сме адът. Ние и другите. 

Имаме ли право да се възмущаваме на фалшивото мляко, което пием или на фалшивото сирене, което ядем, щом има няколкостотин хиляди фалшиви избиратели, мъртви души, които гласуват като един за онзи, който държи избирателните списъци. 

Имаме ли право да се възмущаваме на тарикатите, които източват здравната каса, щом търпим още положението , в което пациентите се разкарват с някакви парцаливи здравни книжки, в които нечетливо всеки лекар пише нещо си и никой не може да чете. А една електронна здравна карта би премахнала този хаос, но вече толкова години не я приемаме. Пардон, не я приемат управниците, които ние сме избрали.

Една читателка ми писа, че цяла вечер звъняла на тел 112, защото някакъв мъж пребивал жена си часове наред. И нищо не се случило. И читателката уплашено трепери от страх, че може да е станало нещо лошо. Страхува се жената и не иска да повярва, че е възможно никой да не е реагира. Да се възмущаваме ли или да призоваваме танковете да дойдат, за да накажат насилника? Танкова срещу домашно насилие? 

Ако след няколко дни от телевизионния екран покажат, че двамата шофьори биячи от Варна са с отнети книжки, с наложени тежки глоби и някаква ефективна присъда, тогава няма нужда от идването на танковете.

Ако измамниците, източили здравната каса, бъдат жестоко наказани, тогава няма нужда от идване на танкове, нали.

Ако някой най-сетне изтрие от избирателните списъци по време на изборите всички тези стотици хиляди „мъртви души“, тогава вотът на хората няма да се изкривява и няма да има нужда да идват танкове, нали.

Ако…ако…толкова много ако. 

Пък знае ли човек. 

Ами, да...Замислете се и ще видите, че все повече стават българите, които мечтаят за управление с твърда ръка, все по-често разни умници говорят, че трябва да станем президентска република и дори посочват фаворит, който да стане самодържец. Най-добре би било така - казват, а ние като зомбирани гледаме в телевизорите, откъдето ни показват всеки ден как се разпадаме. И ни въвеждат в изкушение да си поискаме някой строг, но справедлив диктатор.

Не, не. Мястото на танковете е в казармите. Така е било, така и ще бъде. То, пък ние нямаме танкове. Старите ги продадоха, новите не са ги купили. А диктатори не ни трябват. 

Ако питате мен, най-добре да дойде …лятото. Или да настане време за прогноза за времето.

Докато дойде лятото, ще преминем през превалявания от дъжд, максимални температури от около 20 градуса в Бургас и в региона.

Автор: Красимир Калудов. 

P.S Но пък надежда има. Хитреците, които източвали здравната каса са задържани. Колоездачът, който потроши детенце, е също закопчан. Може и без танкове, значи...