Страх от разкъсана облачност и от разкъсан панталон

Като чух как възслабата синоптичка Нора от телевизионния екран казва „Облаците ще се разкъсат“ и нещо ме стресира. Звучеше заплашително. Не обичам глагола „разкъсвам“

А как хубаво го беше казал Остап Бендер „Ледът се пропуква, дами и господа, съдебни заседатели“ . Звучи така, някак си синоптично неутрално и в градация.

Пък момата синоптичка потропва  с токчетата пред някаква карта и вещае разкъсване и очаквам всеки момент мило да се усмихне и да изчурулика от екрана 

„Тъй и тъй говорим за разкъсване и по този повод …Знам, какво направи миналото лято“ и да погледне към мен.

Ами, аз също знам и не съм забравил.

Тогава си купих къси панталони до коляното от престижна марка, турнах едни хубави мокасини и сложих една впита тишъртка, зер за какво съм бъхтал във фитнес залата и отидох до Сливен с жена ми, за да инвестираме в платове за ушиване на туй онуй.

И обикалях аз из Сливен и усещах как мъже  и жени ме заглеждат и понеже знам колко съм напет и симпатичен, стъпях още по-наперено и се въртях из главната им улица, за да ме видят още повече хора. Видяха ме, ооо..само как ме видяха. 

Пък после се прибрахме в Бургас и отидохме до един огромен детски магазин и там още на паркинга усетих как сума ти народ ме гледа и се подсмихва и аха, аха да изпадна в нов прилив на самозаблуда от типа на „Боже, колко съм прекрасен и красив и всички ми се любуват“ и жена ми със сподавен кикот и сподавен ужас едновременно ме осведоми, че …

…че…че панталонът ми е спраскан, демек разкъсан на задницата.

И всичко се виждаше и всички го виждаха. Разкъсан панталон и под него се веят някакви си мъжки кюлоти, боксерки де.

Бях нещо като ходеща разкъсана облачност, разбирате ли. И всички ме гледаха. Бях видим като задника на Дженифър Лопес  или като на Бионсе. бахтизадникачуек

Изобщо задницата ми беше заживяла свой самостоятелен скандален живот и всичко туй заради някакъв кофти ушит къс панталон. Вече не исках никой да ме гледа, но беше късно. Бях видян. В Сливен и в Бургас.

Тъй и тъй на спомени я караме, ами, преди четири лета пък като седнах енергично в офиса и стилният ми, но възтесен ленен панталон, буквално гръмна. Че се наложи да звъня отчаяно на сина ми, да ми носи алтернативни потури от дома. Лоши спомени са това. Лошо ми става от тях.

Разкъсана облачност. Разкъсани панталони. 

Ето, затуй тази сутрин се напрегнах.

Но представете си как са се напрегнали родните сенатори, когато онази домина от левицата Корнелия Нинова издигна глас насред родния сенат с искане да се отрежат  заплатите на нотабилите ни. 

Не е възпитано да се гледа в чужда паница и да се гледа човек, чийто панталон се е разкъсал отзад.  Затуй на както на мен не ми беше хубаво, така и и на тях, сенаторите не им стана хубаво. 

Но пък синоптичката Нора беше хубава. Вярно, малко ме подплаши с думите си, но се ядва.

Иначе днес в Бургас ще имаме разкъсана облачност, ще вали дъжд, максималните температури ще достигнат до 15 градуса в Бургас и региона.

Нека е хубав денят ви.

 автор: Красимир Калудов