Два милиона Адамовци и Еви избягаха от българската райска градина

Докато сутринта се тътрузех в костенурски галоп покрай морето, си мислех, че скованата прегръдка на вълните с мократа и лепкава мъгла, която беше захлупила всичко, е некрасива  и депресираща гледка.

Ако питате мен, мъглата си е чиста липса на въображение, но колкото и да е  депресираща, крие някакви изненади в плаща си.

Все едно сте на първи ред  на конкурс Мис Мокра фланелка и в един момент мократа мис си сваля фланелката и отдолу изскачат две…две нови дрешки, плетен вълнен потник и плетено вълнено боди..

Такива са те, изненадите от мъглата. Внезапни и винаги се блъскаш челно в тях, ако си на първа линия.

Представете си…призрачна мъгла и изведнъж от нея изниква напълно непозната, ухилена до уши възрастна госпожа върху колело, върти педалите и ви казва сърдечно „Добро утро“.

Как се реагира адекватно на такъв изненадващ поздрав, докато бягате  в мъглата край морето и се разминавате с достолепната колоездачка?

Ами, аз поне се ухилих също широко и отвърнах ведро „Добро утро“. После потънахме двамата в мъглата. Потънахме като древния град Дебелт…

??? Знам, че споменаването на Дебелт е ни в клин ни в ръкав, но после ще ви обясня. Сега да караме нататък.

Когато бях малък, дядо ми ми разказваше приказки, в които аз бях главният герой. Представянето ми в този приключенски епос беше супер, гига, мега и общо взето нанасях тежки поражение на злите сили. В приказките аз бях нещо като СуперКрасимир, а лошите бяха предвождани от някакъв  класически отрицателен герой на име Вуркузун, за който си спомням, че имаше ужасно голям и остър нокът. И естествено дядо ми така завърташе повествованието, че аз винаги печелех  битките в приказките. А клетият лош Вуркузун трупаше загуба след загуба.

Мда…моят страхотен дядо Начко. Искал е с тези приказки, които се въртяха около моите суперсили, да ми вдъхне самочувствие или кой знае какво. Но в истинският живот моите суперсили хич ги нямаше и изядох доста шамари от лошия Вуркузун и другите лоши като него, защото в края на краищата лошите имат силно възпитателен ефект. Научават те, че не всичко е овации, победи, цветя  и рози. Има и разни лоши неща.

Това е лошото на приказките. Създават свръхочаквания, самозаблуди и нездрава вяра, че доброто винаги побеждава.

Да бе да. 

Това и е лошото на пропагандата. Може глашатаите по мегдана да разказват приказки пред широките народни маси, че самодържецът на страната е политик и лидер от световна величина, ама самата страна да е девета дупка на кавала, а широките народни маси да пробиват нови дупки в коланите и да ги стягат,стягат, стягат. Може да ни разказват и приказки, че сме остров на стабилността или направо остров на блажените, ама близо два милиона избягаха с еднопосочен билет. Тъй е то.

 

Вчера на служебната поща получих снимки от гостуването на премиера в Босна и Херцеговина, където той разказал, че нещата ,които се случват в региона са тревожни и плашат хората от Балканите. 

Прав е, абсолютно е прав премиерът да разказва такива приказки за случващото се из нашия регион, ама защо на почти всички снимки беше толкова засмян? Разгеле, намерих една снимка, на която изражението му беше по-така строго и свъсено, че я турнах към новината, която публикувах. Защото да си ухилен до уши, докато вещаеш катаклизми, ами малко... не е хубаво. 

Гледах някаква стара, прастара карта на Римската империя. Не ми стана ясно от кой точно исторически момент беше, но ми направи впечатление, че от всички днешни населени места по нашето Южно Черноморие, в онези времена картографите са отбелязали само Месембрия, т. е Несебър, Анхиало, демек Поморие и Аполония Понтика, което ще рече Созопол. Разбира се, прилежно бяха нанесли върху картата и Деултум, т.е Дебелт. Малко по-на запад се мяркаше Кабиле, а това е днешния Ямбол.

Общо взето тогава в този етап от развитието на Римската империя с това са се изчерпвали важните населени места в днешната Бургаска област…

И си мислех, че древните хора са успели да използват даденостите и предимствата на разположението на точно тези градове и да ги превърнат в процъфтяващи селища, а сегашните хора…хм…ами, Дебелт, например,  е на същото си място, но отдавна е с друг статут…за съжаление. Потънал е в родната мъгла и въздиша унило по славното си римско минало.

Гледах прастарата римска карта и си задавах въпроса как така все имаме в ръцете си печеливши карти, а губим играта, а?

В приказките, които глашатаите и пропагандата ни разказват, Доброто и добрият самодържец винаги побеждават. А кои са лошите ли?

Твърде често се оказва и в приказките и в живота, че лошите са всъщност маскирани като добри.

На изпроводяк да ви кажа, че днес мъглата ще е гъста, ще е облачно, но пък максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 13 градуса.

Нека е хубав денят ви.

Направете го приказка.

Автор: Красимир Калудов

P.S Хич даже не се питайте какво е искал да каже авторът. От първа ръка го знам тоя тип и съм сигурен, че нищо не е искал да каже, ами само тъй си дрънка, за да се намира на работа.