Всичко започна някъде в началото на 90-те години на миналия век.
Бях студент в Шумен и с изумление гледах как по улиците се лепяха предизборни плакати на СДС и на СДС-Либерали. После май се появиха и други. Наричаха ги СДС с тирета. А май бяха истински ментета.
И за няколко години общо взето всеки, който не беше съгласен с Командира, реши да си прави своя дясна партия и да води десните избиратели. А най-големият цирк настъпи, когато след време дори самият командир напусна партията майка и си направи своя алтернатива.
Така едните станаха сини, другите тъмно сини, още по-тъмно сини и накрая червените им насиниха задниците на изборите, защото лесно ги биеха един по един.
И на десните партии им се изгуби бройката. Станаха повече от БЗНС-тата. Долу горе със същото влияние.
От известно време в българската десница гледаме някакво чудо.
Мине се не мине ден и се изтъпани някой десен лидер на мегдана с план за обединение и консолидация. Призовава десните лидери в цялата страна да се обединят около него и неговия чисто нов проект. Ама по същото време другите десни лидери са издигнали същия лозунг. За обединение.
Заприличали са на онези викачи из Слънчев бряг, които дърпат туристите за ръкавите, за да ги накарат да влязат за обяд или вечеря в някой ресторант.
Чуйте моя ултиматум. Елате и се обединете около мен или не мога да ви мисля!!!
Странно. Колкото повече кандидати за обединители на дясното се пръкват, толкова по-разединена става българската десница. И яде все по-голям бой на изборите. И съперниците и насиняват задника от бой на клетата десница.
Но всъщност няма нищо чудно в това, защото многобройните десни лидери с проекти за обединение ги отправят най-вече към другите лидери, а не към българите, които биха подкрепили десницата или дясно правителство.
Иначе казано десните лидери говорят помежду си или се карат един с друг по кабинети, телевизионни студия и социални мрежи, но не говорят с хората по улиците и площадите.. Затова и стават все повече сами, а хората ги заобикалят. Също както правят с онези досадни викачи, които ги дърпат из алеите на родните курорти за ръкавите, за да влязат в някой ресторант за обяд или вечеря.
Не става така. Хората сами влизат в добрите ресторанти, без никой да ги принуждава. Дори правят предварителни резервации и за обяд и за вечеря.
А най-идиотското е това, че благодарение на тези сбъркани напъни за обединение на десницата една …хм…народняшка партия, чиято платформа е истински политически тюрлю гювеч, се възползва максимално добре от случващото се и вече започна да се самоопределя като дясна партия.
Ами, да. Не бяха един или двама десните лидери, които в наскоро се поставиха в услуга на същата тази народняшка партия, която няма нищо общо с дясното. Или по точно едни десни лидери се поставиха в услуга на един друг лидер, а накрая се оказа, че той просто ги е употребил и изхвърлил. И сега пак трябва да дърпат хората за ръкавите и да ги канят да си поръчат пак от същото.
Трудна работа.
Мярнах някакво социологическо проучване. Общо раздробените десни партии биха спечелили малко над 4%, което би им гарантирало в един следващ парламент да бъдат или изтикана в ъгъла опозиция или помощно колело на управляващите.
Лошото на помощното колело е това, че когато детето се научи да кара велосипед, отвинтват ненужното вече приспособление и го захвърлят в мазето. С патерицата е същото. Проходилият я хвърля и забравя за нея.
Но пък ако раздробените десни се пуснат на избори по модела „всяка коза за свой крак“, им е гарантирано, че ще останат в девета глуха.
Кофти история.
Сигурно е едно. Някой ден десницата ще управлява в България, но не сега и не с тези десни лидери. Те са доказали, че могат единствено да …разединяват и да си отправят ултиматуми.
И затова накрая ще останат лидери… на самите себе си.
P.S Снимката е илюстративна и представя малко артистично заведение в Истанбул, където посетителите си влизат сами. Явно жабките на входа свирят като оркестър, а не солово
