Имало едно време един президент, на когото толкова вече му омръзнало да печели президентските избори с огромно мнозинство, че предложил на своите сънародници в името на икономиите, т.е в името на това да спрат да се пилеят пари за провеждане на избори, неговото управление да стане пожизнено. Нещо като онова послание от сватбите „Докато смъртта ни раздели“.
И тъй и станало. Под благородния претекст „Да спестим парите на народа“ се отказали от изборите и с танци и с песни го избрали завинаги и го упълномощили да харчи парите на народа. И започнали да се случват чудеса. Какви чудеса ли? Ами, например, до всяка дупка по пътищата изникнал по един полицай, за да обозначи дупката и да покаже, че държавата е потънала в нея.
В древните времена на моето детство / някъде между ледниковата епоха и аналоговата ера на черно-белите телевизори/ в училище ни казваха ,че повторението е майка на знанието. Но не можеха да ни обяснят защо това не се отнасяше за учениците, които повтаряха класа.
И какво всъщност научават хората в държавите, където управлението на някой техен сънародник е станало пожизнено?
Ами, сигурно това ,че в същата държава човек се учи, докато е жив, т.е вечният им управник един вид ги учи да живеят , защото те оставят и миналото си и бъдещето си в неговите ръце и докато едната ръка мие другата, докато едната ръка не знае какво прави другата, те пляскат с ръце и се прегръщат и се обичат като братя и животът им е песен.
Какво бяха казали умните хора? Че историята се повтаряла първо като трагедия, после като фарс.
Историята е показала с много примери, че ако животът на хората в страните, къде управниците управляват пожизнено, е песен, то тогава тази песен е приспивна, а животът им е непробуден сън. Сън, който накрая се оказва кошмар, а събуждането от него е болезнено. И накрая събудилите се разбират, че всъщност през цялото време те са повтаряли класа и нищо не са научили.
Но ако смятате да се шегувате с някой човек от тази част от света заради победните управленски песни, които се пеят в неговата държава, първо се замислете и за нашата страна. Каква песен се пее тук? За какво се пее в нея и какво ви учат управляващите и в чии ръце е вашето бъдеще?
Спете спокойно. Вашето бъдеще е в ръцете на други. Нали и социолозите мило ви уведомяват, че ако сега има избори, ще си поръчате пак от същото управление на държавата, така че нямало смисъл от избори…
Вместо да ви разказвам тези глупащини, по-добре да ви бях казал едно „добро утро“, а?
Ето казвам ви. Добро утро. Днес ще е предимно облачно, ще превалява дъжд, вятърът ще идва от североизток и ще ни донесе студ, но пък максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат около 13 градуса. Айде, да спрем с оплакванията.
Само си помислете. В момента, в който вие мрънкате, че е студено, някой камилар рине камилска тор в пустинята и около него температурата на сянка е около 40 градуса. Така че, радвайте се на първия пролетен ден и нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
