И новият президент на БФС е Георги Иванов – Гонзо. За да бъде избран, му трябваха 235 гласа от футболните клубове.
След гласуването Гонзо получи...235 гласа. Нито един повече или по-малко. Чиста работа. Голмайсторска.
Пък като се започна една врява. И възторжено да се припомня как бил вкарал 15 гола на „чорбата“.
О, българска клета клетост! Нима не стана ясно, че изборите не бяха за футболен президент, който ще побутва към първото място Левски или ЦСКА, а за човек, който трябва да извиси целия български футбол? Водач, визионер, вдъхновител, обединител? Такъв ли бе избран?
Гледах един от кандидатите за президент. Млад човек. Обясняваше, че с екипа си работил за въвеждане на „блокчейн“ технологиите в работата на БФС, но...после тъжно поясни, че в тази институция ръководителите умеели да работят за блокмаса, а не заради блокчейн.
Гонзо мразеше ЦСКА и армейците мразят Гонзо. Левскарите мразят Бербатов. В дъното на родния футбол бълбука омраза. Футболът ни и затова е на дъното.
Господ си знае работата. Едва ли е случайно това, че новият футболен президент беше избран не кога да е, а в ден на национален траур. И затова настроението е едно такова отчаяно и траурно.
Знаете ли, не мисля, че проблемът е в това, че Гонзо е бил избран за президент на БФС. Не е проблемът и в това, че някога е пронизвал вратата на ЦСКА 15 пъти и заради онзи „кървав гол“. Това са подробности от пейзажа.
Проблемът е в това, че Георги Иванов механично се свързва с Борислав Михайлов. И това никой не може да го отрече. И хората трудно могат да повярват, че нещата в тази продънена структура ще се променят.
Ето това би трябвало да се опита да пресечи новият футболен президент. Но как ще го постигне, при условие че за него гласуваха именно преторианците на Боби Михайлов. Как?
Аз съм ревностен фен на ЦСКА. Някога „ненавиждах“ Гонзо заради бруталната му ефективност в мачовете срещу ЦСКА. А онзи „кървав гол“ се заби и в моето сърце.
Но от сърце и душа ви казвам, че нямам нищо против Георги Иванов да вкара „кървав гол“ във вратата на футболното статукво, да блъсне по масата и да сложи край на тази кошмарна безкрайност от падение, унижение и срам, каквито изпитахме пребогато през повечето от изминалите 18 години от управлението на Боби.
Някога Борислав Михайлов и екипът му започнаха с огромен кредит на доверие заради принадлежността си към митичния отбор на „Четвъртите в света“. И всички фенове ги боготворяха.Днес ги проклинат.
Днес Гонзо започва своето управление, заобиколен от фенове, които силно го любят и мразят . Едни го обичат силно, други го мразят дваж по-силно...заради изявите му като футболист. Но той вече не е футболист или треньор, който за да се хареса на феновете, псува и обижда едни или два конкретни отбора.
Сега по делата му на футболен президент ще го съдят.
Гонзо е на ход. Нека получи своите 100 дни, в които ще може да покаже нещо ново или още от забравеното старо.
Относно Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Те мъжки поздравиха победителя и му пожелаха успех. Така се прави. Така правят най-големите.
Уважение за тази футболна троица и ...момчета, вие вдъхнахте толкова надежда на хората, че само заради това заслужавате огромно благодаря.
Иначе странстването на българския футбол към Обетоата футболна земя продължава. Изминаха само 18 години и дано не се окаже, че остават още 22 години скитане из пустинята.
автор: Красимир Калудов
Коментари.jpg)
.jpeg)
