"Оплакваме се, че не получаваме винаги, че получаваме малко и несигурни неща и такива, които няма да имаме за дълго. Оттам идва и това, че нито искаме да живеем, нито да умрем. Мразим живота, страхуваме се от смъртта. Всяко наше решение е колебливо, никое щастие не може да ни изпълни. Причина за това е, че не достигаме до онова безмерно и ненадминато благо, на което неизбежно ще се спре нашето желание, защото отвъд него няма нищо. Питаш защо добродетелта не се нуждае от нищо? Защото се радва на настоящето и не иска това, което липсва. За нея е много всичко, което е достатъчно"
Днес ще прелистим още веднъж "Нравствени писма до Луцилий" на римския философ и мислител Сенека и ще потърсим из неговите прозрения една минута за размисъл. Между другото, написани са преди 20 века.
Коментари