И ти ли, Бруте

 

Направо гласовете ви чувам с този въпрос към мен.

 

Но ти стари мой приятелю и ти, нови мой приятелю, ако ме наричаш Брут, значи ти би трябвало да си Цезар?

Хм, виж ти!!! Въртя, суча...все до Рим опирам, а? А днес въпросът не е за Рим, а е за Рудник или за Меден рудник.

 

Стоя на улицата в центъра на Бургас, хвърлям поглед към красивата Нургюл Салимова и си мисля за онези хора, с които приказвах през изминалите два часа.

Подавам им брошура с имената и ликовете на кандидатите за общински съветници от листата на „Продължаваме Промяната – Демократична България“

 

Има свъсени вежди. Има скърцане със зъби. Има нещо средно между люти клетви и проклятия. Има неприязън. Съмнение, че аз и колегите ми можем да направим каквото и да е. Има отчаяние, че всичко е предрешенено и Ония пак ще победят. Кои са Ония ли? Не казват. Има и презрение. Враждебност. Дори трудно прикрита омраза. И е нормално да ги има.

Защото ние сме си такива. Силно любим и мразим.

 

Но това не е всичко, което усещам през шатрата, докато хвърлям сегиз тогиз поглед към прекрасната Нургюл Салимова.

Получавам и усмивки. Получавам и съгласие. Получавам готовност за подкрепа. Получавам и вяра в нас. Получавам доказателство, че някой вярва в нас и ни следва. И е нормално да ги има.

Защото ние сме си такива. Силно любим и мразим.

 

А един гражданин се ухилва на опита да му бъде връчена брошура и отвръща. „Не знаете ли как стават тия работи, бе!!!“ Пък потърква два пръста с универсалния жест „Мъни, мъни, мъни“. Туш!!!

Човекът поне си е откровен.

Неговият въпрос към кандидатите за общински съветници е „Кой ще ни даде, париии“.

Язък. Не случва на дащен кандидат при мен.

 

И пак хвърлям поглед към прекрасната Нургюл Салимова, която е ...ей, тук до мен почти.

Колко гласа съм спечелил от раздаването на брошурите ли?

Нямам никаква представа, а и твоят глас стари мой приятелю и на теб, нови мой приятелю си е твой. И естествено е, че няма да го даваш на улицата на някакъв тип с риза на райета и с шлифер в ръка, понеже той пък ти е дал брошура.

 

Но за печалбата. Печеля от това, че една украинка ми сподели, че иска по-добро улично осветление около училище „Любен Каравелов“ в к-с „Възраждане“.

 

Печеля от това, че се заприказвах с една самотна майка, изключително достойна жена, която е отгледала дъщеря за чудо и приказ. Печеля от това, че си поговорих с баща и син от Перник. Бащата споделя, че другият му син е в чужбина и няма да се върне. Но момчето до него се зарича, че ще остане в Перник.

 

Печеля от това, че майка поиска в Бургас да има повече работа за младите хора, за да не хукват по света и да не се връщат.

 

Печеля средно по една две минути от всички онези, усмихнати и намръщени, ведри и свъсени хора, които се спират, за да поговорят с мен и да споделят мнението си.

 

Печеля още поводи да бъда смирен, защото щом някой малък Цезар ме пита още „И ти ли Бруте? И ти ли ще се кандидатираш за общински съветник“, значи нещо не е наред. Дори и в мен.

 

Затова поглеждам за кой ли път към прекрасната Нургюл Салимова и ...

Моля, питаш ме какво общо има това слънчево дете с предизборната кампания ли?

Пази Боже, Нургюл няма нищо общо с предизборната кампания.

 

Истината е, че поглеждам десетки пъти към нея, защото ликът и грее от малък рекламен билборд, залепен до нашата предизборна шатра. Нургюл и чиния със суши. И аз се пъча до тях.

 

Поглеждам към прекрасната Нургюл, да е жива и здрава на родителите си, защото тя е вдъхновяващ пример, че всичко може да се постигне с чест и с усилие. Пък и човек, ако не да играе шах, може да се научи и суши на навива. Аз поне се научих.

 

Да, Цезаре мой. Да стари мой приятелю и нови мой приятелю.

Да. И аз се кандидатирам за общински съветник.

 

Но не за да ти забия нож в гърба.

 

И да. Харесвам суши, но си го правя сам.

 

Можеш да гласуваш за мен или можеш да не гласуваш за мен с номер 66  в бюлетината и с преференциален номер 104

 

Твой: Красимир Калудов ...Тодоров