Един необичаен футболен бенефис в Бургас

Представете се, че пред вас се изправя един футболист.

Може би халф, може би защитник...

Гледате го един такъв нисък, набит, не много бърз, не много техничен, не много сръчен, но изключително важен за отбора си футболист. Толкова важен, че никой не обръща внимание на ръста му, на техниката му, на бързината му или изобщо на уменията му. И не е важно кой крак му е по-силен. Левият или десният. Какво значение има всичко това, щом той играе на терена със сърце и с душа. Неслучайно дори е лидер на отбора си и преди мач той и някой друг застават в центъра на игрището и избират играчите за двата състава.

И освен, че този футболист невероятно много обича футбола, също така и невероятно много обича и уважава съотборниците си...Всички онези съиграчи от всички онези отбори, с които от началото на 60-те години до 9 септември 2023 година играе всяка неделя. Уважава и съперниците си.

И къде играе ли?

В училищните дворове най-вече. И по-точно в двора на Строителния техникум и в двора на Механотехникума в Бургас.

В мачовете е защитник, може би халф, а понякога и вратар, ако се наложи. Важното е само това, че всяка неделя в жега, дъжд, вятър, сняг той и останалите като него са там. И играят.

Понякога отборът му губи. Понякога дори след негови грешки. И някой нервен съотборник със звезден статут му крещи. Тогава заради обидата и заради болката от загубата той е разстроен. Но стиска зъби до другата неделя. Понякога загубите са в няколко поредни недели. Но този халф, защитник, дори ако се наложи и вратар, пак се връща там. На терена. На асфалтовото игрище.

И така неделя след неделя. Година след година. С всички останали като него. Връща се. Връщат се. Заради победата в поредния мач. Заради удоволствието да бъдат да заедно в своето лудо квартално дерби, което прелива от XX в XXI век.

И въпреки че не е ясно дали играчът, за когото ви разказвам днес, е защитник, халф, нападател или вратар, въпреки че, както вече ви казах, не е много бърз, не е много техничен, не е много сръчен, е изключително важен за отбора си футболист.

Защото спасява голове. Защото вкарва голове. Защото спира атаки, защото слага начало на атаки, защото подава топката и отнема топката. Защото не спира да се движи. Въпреки болките, въпреки контузиите, въпреки годините. Защото ако го подцениш, ще те изяде с парцалите на терена. Защото нали ви казах. Неделя след неделя, година след година той играе футбол със сърце и душа.

И защото е толкова добър ,че намира добра дума за всеки. Дори и за онези, които грешат. Дори и за онези, които са го хокали заради негови грешки.

Това е Чавдар. Чавдар Малкия. Нисък, набит, не много сръчен, не много техничен, но невероятен футболист. Играч, който оставя сърцето и душата си на терена. Ако се наложи оставя и чифт строшени очила, защото топката го е ударила по лицето и ги е строшила.

Страхотен съотборник и лидер на отбора си. Играч, когото всички слушат и уважават. И малки и големи.

На 9 септември той сложи край на своето футболно приключение. Изигра своя последен мач от кварталното дерби.

Взе със себе си спомените за страхотните победи и триумфи. Взе със себе си спомените и за болезнените загуби. Спомени за голове, за автоголове, за отнети топки и за невероятни пасове. Спомени за грешки. Спомени за безгрешни отигравания.  Спомени за безкрайна поредица от футболни недели в пролети, лета, есени, зими. Спомени за години, в които е изиграл безброй квартални футболни дербита.

За да стигне до последния мач. До своя бенефис.

Чавдар Малкия с червена фланелка получава почетни награди от своя вечен съотборник и съперник Чавдар Големия

Да имаше такъв мач. В негова чест.

Заради него се събраха играчи, с които той през всички тези недели в годините е бил съотборник и съперник, но най-вече приятел.

Събраха се, защото Чавдар се отказа от играта. Не, не защото навърши 70 години. Той само казва, че му е отнело цели 70 години, за да изглежда толкова страхотно. А и в този мач да играят футболисти на или окоо 70 години е нещо нормално.

Чавдар сложи край на участието си в това вечно дерби. Защото вече играе в един друг мач, в който всичките му съотборници и съперници му желаят да успее. И вярват, че ще успее.

На 9 септември два отбора направиха шпалир и изпратиха с овации Чавдар Малкия. Този много, много голям играч, лидер, приятел и човек. Имаше усмивки, имаше тъга, имаше шеги, имаше много "Спомняш ли си". Имаше всичко онова, което прави едни хора щастливи заради участието им в едно безкрайно футболно квартално дерби.

Чавдаре, да си жив и здрав приятелю.

Беше чест да играя с тебе и против тебе. За всички нас беше чест. И никой няма да те замени на терена. Защото такива като тебе са рядкост. Голяма рядкост.

автор: Красимир Калудов

Коментари