" Фактът, че все пак са оцелели, е своего рода признание за тъпоглавото, безмозъчно упорство на тези същества. "Еволюция ли- разсъждаваха те, - че за какво ни е тя?" и си караха тъй, без да се тревожат, че природата ги е лишила от нещо, щом могат да минат и без него...
...Междувременно природните сили на планетата Вогсфера бяха работили извънредно активно, за да компенсират предишната си грешка. Сътворили бяха елмазени припкащи морски раци, които вогоните ядяха, като разбиваха черупките им с железни млатове, високи, смайващо стройни дървета с чудно красива окраска, които вогоните изсичаха, за да има с какво да готвят месото на раците; изящни, прилични на газели същества с копринена козина и влажни очи, които вогоните залавяха и възсядаха. Те не можеха да им послужат като транспортно средство, защото гръбнакът им моментално се прекършваше, но въпреки това вогоните не се отказваха да ги възсядат"
Днес ще прелистим страниците на романа "Пътеводител на междугалактическия стопаджия" на писателя Дъглас Адамс.
И можем да поразсъждаваме дали и у нас в България имаме вогони?
Коментари
