" Една от ирониите на живота е, че ние си оставаме млади зад маската, която другите виждат. И един ден биваме леко изненадани, когато хора, вече доста зрели, се обръщат към нас с почитта, дължима на възрастните. Оглеждаме се, за да видим дали няма някой по-стар наоколо, и установяваме, че сме единствените и по такъв начин, щем не щем, трябва да проумеем, че вече сме остарели. какво ли може да бъде по-абсурдно? "
Днес ще прелистим "Законите на Паркинсън", в които уважаемият англичанин Сирил Паркинсън прави някои интересни умозаключения и някъде измежду всички тях ще чожем да открием за поеден път една минута за размисъл.
Коментари
