" "История славяноболгарская" се превърнала в българското Евангелие и грях, не грях - българите слушали думите на монаха Паисий с по-голям трепет от думите на Исус.
След онези три нещастни въстания, погребан в тъмния гроб на робството, цял век народът наш не давал признаци за живот - ни стон, ни ни гняв, ни молба, ни ярост, ни жалба, ни проклятие - нищо,
и чул гласа на Паисий - сякаш чул ангелската тръба за съдния ден - народът възкръснал из мертвых.
Затова не Възраждане - ние трябва да наричаме тази наша епоха Възкресение.
Може да съм неук, мили мой читателю, но аз не познавам друг подобен случай в историята на човечеството - една книга да разбуди цял едни народ, да стресне съвестта му, да осветли съзнанието му, да разяри гордостта му, да преобърне съдбата му - да постави начало на нова епоха в неговата история"
Днес ще прелистим втори том от поредицата "Български хроники" на писателя Стефан Цанев и ще открием някъде там една минута за размисъл.
Коментари
