Златин Димов е предприемач, който назад във времето е изграждал газопреносната мрежа в Югоизтона България и е продавал природен газ на крайни клиенти. В момент управлява собствени проекти в енергийния сектор. Потърсихме го с мола да направи кратък коментар и анализ на "неизбежните преговори с единствения неизбежен и незаменим достачвик" на газ за българския пазар.
Възможно ли е, съществува ли вариант, в който бизнесът в България може да потребява природен газ на добра цена и източникът да не е непременно единствен доставчик?
Да, може. В момента е възможно.
Извинете ме за съмнението, но според експертите, които денонощно правят изявление от телевизия, радио, сайтове и социални мрежи, това НЕ МОЖЕ да се случи и има само един безалтернативен и неизбежен доставчик. Затова, бихте ли обяснил как е възможно да се случи?
Много просто. Собственикът на даден бизнес звъни на фирма „М“ в България и казва „Трябват ми 1 млн. кубика в ето тази точка“ и получава природния газ от фирма „М“. Но трябва да се договори с „Булгартрансгаз“ и да заплати количествата, които ще бъдат транспортирани от точка „А“ до точка „Б“.
Но как този ваш оптимистичен сценарий кореспондира с обявеното от правителството „Разговорите с ГАЗПРОМ са неизбежни“?
Не, не бих ги определил като неизбежни, а като задължителни разговори, ако целта е да се направи един добър газов микс от различни доставчици, на различни количества, на различни цени, а не да имаме един доставчик на 90% от количествата и когато този доставчик реши да не ги доставя, не ги доставя и край. Това важи за абсолютно всеки "един единствен" доставчик на природен газ.
Винаги когато монополът предлага в началото изгодни условия „сега“ и те заключи с по-изгодни пазарни възможности в момента, се оказва, че напред във времето тази сделка ти излиза по-скъпо. Защото ти си пропуснал и си изгубил по-добри пазарни възможности.
Ето, ви пример. Ако договорите доставка на втечнен природен газ от Нигерия, защото Нигерия иска да си разработва находищата, това е сигурно изглежда добре, особено ако са ви предложили 25% отстъпка от борсовата цена. И вие сключвате договор за някакъв период от време и този доставчик ви е един единствен. Но малко по-късно Алжир започва да разработва своите газови находища и ви предлага договор с оферта 20% под офертата на Нигерия. При това положение вие изтървали ли сте добра възможност? Загубили ли сте от първия договор или сте спечелили?
Държавната фирма „Булгаргаз“ няма абсолютно никаква функционалност, ако не разполага с такива търговски структури, на които да дадат едни нормални хонорари и да ги пуснат по света да търсят и договарят с производители точки за доставки при нормални цени. И да търсят възможности за транспортиране, защото в търговията с природен газ траннспортът /тръби и кораби/ и терминалите за разтоварване са важен фактор.
Възможно ли е в българската газопреносна мрежа да се появи дори една молекула американски газ? Защото според експерта Делян Добрев по тръбите няма ни една молекула. Според други експерти и псевдоексперти също.
Това е вярно дотолкова, доколкото 30% от „молекулите“ по нашата мрежа са руски. В момента в българския газов микс има около 30% чист, руски, добивен природен газ. Останалите количества не са руски.
Но това не е важно. Важното е как е съставен газовият микс? Какви количества са миксирани, от какви точки на доставка, от какви производители? Но ако това не е направено, а доставките са оставени на един единствен доставчик, това вече не е хубаво. Независмо кой е този доставчик и от коя държава е. Ако е само един в дългосрочен план, това е пагубно. При условия на „форсмажор“, при извънредна ситуация, в която руснаците са ни спрели доставките, тогава вече сме длъжни да получим доставки дори и само от един доставчик. Но когато ти имаш във времеви аспект да избираш варианти, формирал си газовия микс най-добре..., тогава нещата се подреждат.
Но какво лошо има в дългосрочните договори? Добре, стана ясно, че пришиването към един монополен достачвик е пагубно, но какво лошо има в дългосрочни договори с няколко доставчици?
Дългосрочен договор с Газпром...нека поразсъждаваме върху тази опция. Моят личен опит ми показва, че те не са търговски доставчик, а нещо друго. Ако е къса паметта на хората, ако тези, които настояват за дългосрочен договор с „Газпром“ са забравили, нека им припомня, че през 2009 год. „Газпром“ спря природния газ към България. Тогава една голяма българска компания, прицепроизводител, хвърли на боклука 200 000 пилета, защото беше спрян природния газ. И животните умряха. А това го направи един господин от БСП, същите БСП, които настояват сега за подписване на дългосрочен договор с „Газпром“.
Защо забравяме и други събития. Нека си спомним 2015 год., когато Бойко Борисов „спаси“ 200 000 българи през зимата. Тогава имаше спор между „Овергаз“ и „Газпром“...
...не беше ли тогава моментът, в който г-н Борисов обяви, че е премахнал посредниците в търговията с природен газ?
Да, през декември 2015 год. той обяви, че е спасил българите от студа. Тогава пак ни бяха спрели газоподаването. А март 2022 год. пак ни спряха природния газ. Е, кажете ми тогава що за надежден доставчик е „Газпром“.
А защо при тези три спирания на природния газ никога няма неустойки по договора в полза на България? Как все така са подписани дооворите, че страната ни е винаги на губещата страна?
Е, кого да попитаме? Нека следваме тази логика. Но кой ще отговори защо няма неустойки?
Решението е друго. Държавата да остави обществената роля на „Булгаргаз“ и тази държавна фирма да пълни газовото хранилище в „Чирен“ винаги с над 80% запълнен капацитет. И ще ви кажа защо това е важно, като дам пример с АЕЦ „Козлодуй“.
Във форсмажорни обстоятелства АЕЦ доставя евтин ток на българските домакинства на цена четири пет пъти по-ниска от борсовата цена на електроенергия. Днес цената на тока в кажи речи цяла Европа е около 600 евро 1000 киловата или един мегават. А по същото време българският гражданин получава ток на цена 240 лева на един мегават. Близо пет пъти по-ниска цена, нали. Ето, това е обществената роля на едно държавно предприятие.
Същата роля трябва да има „Булгаргаз“, като ползва хранилището в „Чирен“, за да гарантира цените на газовите доставки на обществено значими субекти като битови потребители, болници, училища, детски градини, предприятия с непрекъсваем цикъл...
Но всичко друго като чиста търговия с природен газ да бъде освободено и оставено на онзи, който може да го прави. Търговецът, който може да договаря, ще прави доставки от производител с най-добри цени, за да реализира печалби.
До какво води намесата на политиците в търговията с природен газ? До поевтиняване или до поскъпване?
Намесата на политиците в тази сфера води до драстични загуби за потребителите. Политиците нямат никакво място там. Политикът Х от партията У има само деструктивна роля, защото той не налага някаква политическа програма, а интерес...партиен или негов личен. И налага на един или друг доставчик някакви условия.
Хайде някой да ми обясни, независимо от която партия е, каква партийна програма има в сферата на енергетиката? Някой има ли десет годишен план в своята политическа програма с конкретни параметри, с конкретен юджет, с очаквани резултати, със срокове, с ползи за крайния потребител, субект, търговско предприятие, икономика? Някой може ли да ми покаже нещо подобно?
Всеки от политиците се изказва и се обяснява, докато играе някаква роля. Дайте ни да ви видим програмата за енергетиката, дайте да ви видим бюджета, да видим стойността на мярката, която предлагат? Да видим очаквания ефект?
Е, добре...вие не сте политик, но какво бихте казал на битовите потребители по темата „Има ли възможност за всякакви молекули природен газ на пазара“?
Потребителите не би трябвало изобщо да се интересуват от никакви молекули газ. Разговорът е сведен на това ниво, за да заблуждава хората. Да ги обърква и да ги плаши. С какво се управляват масите? С любов и със страх. В момента нашите политици не ни предлагат любов, а ни предлагат страх. Всички те в един глас обясняват, че ще стане страшно. Кое е страшно?
Четиридесет доставчика на природен газ са се регистрирали в България. Ами, нека им дадем възможност, а не само на „Булгаргаз“. Освободете пазара и да видим какво ще се случи. Пазарът има нужда от либерализация и нека в него има място за един обществен доставчик, но другите да бъдат оставени на пазарните принципи. Нищо друго. Освобождаваме пазара, премахваме функцията на единствения достачвик ...Като при електроенергията. Можете да избирате, ако сте предприемач. Един ви предлага една единица за 1200 лв., но друг за 1100 лева и вие решавате от кого да купите, а не да ви зашиват за монопол. Това е пазарът. Взимаш само, ако ти е изгодно.
Нека изберем такъв модел и за търговията с природния газ.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
