"Не ни трябва твоята проклета атомна бомба, за да се бием и печелим! Това, което ни е необходимо, са социалистически души и сърца! Този, който чувства, че никога не може да бъде победен, е непобедим!
- Освен ако, разбира се, някой не му песне една атомна бомба отгоре- вметна Алан.
-Аз ще унищожа капитализма! Чуваш ли? Ще изтребя капиталистите до крак! И ще започна с теб, псе такова, ако не ни помогнеш да направим бомбата!
...
Но Алана нямаше желание да търпи повече обиди. Беше дошъл до Москва, за да им помогне, а не за да му крещят. Сега СТалин трябваше да се оправя, както може.
- Мислех си за нещо - каза алан.
- За какво? - гневно попита Сталин.
- Защо не вземеш да го обръснеш тоя мустак?
С това вечерята приключи, тъй като преводачът припадна"
Днес ще прелистим страниците на романа "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга" на шведския писател Юнас Юнасон. И докато се смеем на небивалиците, в които се забърква главният герой, можем да осъзнаем, че дори и световните лидери са всъщност обикновени човеци, събрали в себе си необикновено голяма власт и влияние.
Коментари