Поръчките за доставки на въглища нарастват. Някои от страните членки на ЕС, като Германия, Франция, Австрия и Нидерландия буквално вадят от фризера своите въглищни централи...и планират да ги въведат отново в работен режим.
Същевременно вносът от Казахстан се увеличава в пъти спрямо предходната година.
По същото време ЮАР, САЩ и Австралия изнасят с огромни темпове въглища. Нещо, което прави и Колумбия.
Причината за случващото се се крие не само в „газовата“ война, в която повечето козове са в ръцете на ГАЗПРОМ, но и в една важна подробност от санкциите срещу Русия. От първи август вносът на руски въглища в ЕС спира.
Потърсихме представител на транспортния и търговския бранш, който да ни помогне да видим цялостната картина на ренесанса на въглищата.
Предлагаме ви разговор по темата с Тодор Георгиев, финансов консултант и представител на морския и транспортен бранш.
Как се измерва интересът в момента в Европа към въглищата като енергоносител?
Има огромен интерес към въглищата. Въглища се внасят от ЮАР, САЩ, остров Калимантан и Австралия...
А от Колумбия?
Въглищата от Колумбия са висококалорични и те са подходящи основно за стоманодобивната промишленост. Докато останалите могат да се използват не само в промишлеността, но и за...отопление. Например Индия внася годишно 60 млн. това въглища от ЮАР основно за бита и за промишлеността си. А в случая ЕС внася въглища за отопление през зимата, за въглищните си централи.
Количествата за крайните клиенти в Европа увеличават ли се?
Крайните клиенти в Европа основно са Великобритания, Германия и Полша. В Полша на пристанището, което оперира тези товари, няма свободни места. Това е нещо като хъб за региона. За Латвия, за Естония. На пазара все още няма значителни поръчки за Франция, Австрия или Нидерландия, но ще се види какво се случва при тях около 1 август.
Сам споменахте 1 август. Тогава се спира вносът на въглища от Русия. Как ще се компенсира този дефицит в ЕС?
О, въглища има колкото искате. До момента най-близко и лесно беше да се търгува с Русия. Но 15 дни доставка по-дълго време няма да е проблем, ако доставките са редовни.
Но ако повече европейски държави рестартират своите въглищни централи, това няма ли да доведе до поскъпване и на въглищата?
Да, има увеличено търсене има и увеличение на цените. Това е нормално. Но пък количествата са по-големи. Ще започне планиране на доставките.
А досегашните руски доставки накъде ще се насочат?
Ще се насочат към техните печки. Ще си палят печките с тях. Няма накъде да изнасят. Една от големите руски компании, които изнасят към малки катайски компании с малки, стари кораби, вероятно ще продължи да го прави, но...ако това са локални фирми. Мултинационалните китайски компании работят с цял свят. А представете си някаква локална китайска фирма, която оперира само на техния пазар. Така става, може да си позволи лукса да внася от Русия. Но ако преработва стомана и иска да я изнесе към САЩ? Няма да стане, защото попада под санкции. Големите китайски компании искат да съхранят бизнеса си цял, а техните основни партньори са ЕС и САЩ.
Винаги при такива разговори питам ние къде сме в процеса?
Ние сме в паралелна вселена. Ние имаме някакъв износ за Полша, но се твърди, че въглищата, които изнасяме, са казахстански. Това е реекспорт. Нашите мини, „Марица изток“ добиват лигнитни въглища с много ниска калорийност в сравнение с южноафриканските.
ЕС видимо се пренастройва, за да компенсира недостига на природен газ...
Вижте, всичко е временно. Това с въглищата няма да е повече от година две. Газопроводът от Ангола, Нигерия до Мароко и оттам до Испания се разширява за Европа. Ще транспортира природен газ от Нигерия и Ангола, а там находищата са огромни. Но най-голямото находище в света е в Аржентина. До няколко години ще го разработят. Досега това не се случваше, защото търговците си казваха „Ей, къде е Русия, ей къде са САЩ“. Те бяха най-големите производители и най-големите износители. Това се променя в движение.
В разработването на аржентинските находища вероятно ще се включат американски и арабски компании.
Усилено се строят и терминали за доставки на природен газ в целия свят.
Търговците вече не искат да зависят от политиците, които да им казват да купуват от този или от онзи. Търговците не искат Путин или Байдън да им казва „Няма да ти давам природен газ или въглища“
Живеем наистина в интересни времена и хубавото на тази ситуация е това, че всичко се променя. До скоро търговията почиваше на стари лаври. От началото на 90-те години. Стари контакти, стари връзки и търговски отношения. Светът се обръща и се създават нови връзки.
Единственият губещ от тази ситуация е Русия...
Защо пък Русия да е в ролята губещият? Нали и ЕС понася икономически загуби в момента?
Губеща е, защото ако няма какво да изнася, няма как да получава средства. ЕС влиза в сътресение, а всяко сътресение води до трудност. Когато Русия се изтегли от ГДР, а ФРГ се обедини с тях, тогава Германия беше в тежка ситуация. Марката се беше обезценила. Но германците тогава подписаха договор за превъоръжаване на Гърция за около 200 млрд евро днешни пари и икономиката им се оживи. Днес няма нищо по-различно от нещата, които съм виждал през моя живот. Както казах, създават се нови търговски връзки, нови контакти и това е.
автор: Красимир калудов
Коментари
