Една реч за онези, които не спечелиха футболния мач

Днес получих възможност да връча награди на участниците в детски турнир по футбол като представител на спортната комисия в общинския съвет в Бургас.

Последният мач беше приключил буквално преди минути при равен резултат. Последваха дузпи. Едните момчета бяха щастливи от победата, а другите много тъжни.

Изправих се пред младите играчи. Цели шест отбора от финалната фаза на турнира.

Разбира се, поздравих отбора на ДИТ, победителите в състезанието, и призовах всички играчи да ги аплодират. Децата ръкопляскаха. Родителите също. Победените ръкопляскаха на победителите. Лицата на победителите грееха.

А победените?

Виждах колко са разочаровани някои от тях заради това, че не завоювали първото място.

Затова поисках разрешение от треньорите и родителите да кажа няколко думи на ...всички онези играчи и отбори., които днес не бяха спечелили.

Изправих се пред тях и им казах нещо приблизително такова.

Момчета, нека всеки един от вас, който е вкарал гол в турнира, да вдигне ръка и да я задържи във въздуха.

А сега нека всеки от вас, който е дал точен пас на свой съотборник по време на мач, да вдигне ръка и да я задържи във въздуха.

Нека сега вдигнат ръце онези от вас, защитниците, които са спечелили топка или са я отнели от нападателите на съперниците...

Да вдигнат ръка вратарите, които са спасили поне един гол...

..от всички отбори се виждаха вдигнати ръце...

Момчета, виждате ли каква гора от ръце има.

Днес вие не сте спечелили, но знайте, че ако продължавате да вкарвате голове, да отнемате топки, да подавате топки, да спасявате топки, ако не се предавате, повярвайте ми, ще загубите сигурно още някой друг мач, но победите са неизбежни. Победите ще следват една след друга..., ако не спирате да правите всичко това.

И нека вдигнат ръце онези от вас, които са вкарали гол с глава в турнира..

Ръцете си вдигнаха само трима, на които казах ...

Вие тримата можете да бъдете като Карим Бензема, като Левандовски или като Роналдо, но вие останалите...не се отчайвайте ,защото и Лионел Меси не вкарва голове с глава, което означава, че вие можете да бъдете като Лионел Меси, ако поискате.

После връчих медали, награди на всяко дете, пожелах на треньорите да създават в своите отбори не само добри футболисти, но също така добри мъже.

А докато връчвах отборните награди, индивидуалните награди, купите, медалите, едно момче ми каза „Ние никога не се предаваме и играем до последно“...

Е, това беше.

Един страхотен футболен турнир за деца, зад който стоят Петър Алексиев от академия „Звездичка“ и неговият всеотдаен екип.

Днес в Бургас се бяха събрали много футболни таланти от цялата страна и всяко дете се почувства специално и част от голямата магия на тази игра.

И всяко едно дете имаше повод за вълнение, радост и щастие в някакъв момент от турнира. Защото точно това беше смисълът от това състезание. В него имаше един шампион и много победители.

Беше си страхотно преживяване и благодаря на организаторите, че получих възможност да усетя всичко това.

P.S ...сутринта играх футболен мач и нашият отбор загуби с 5:6, ама хич не бях щастлив...

автор: Красимир Калудов

 

Коментари