Д-р Зияд Ел Масри е редовен наш събеседник в моменти, когато светът или части от световната карта се разкъсват от конфликти. Любознателен, любопитен, мъдър и преживял гражданска война в Ливан, той винаги се опитва да улови знаците и посланията на наглед дори и незначителни процеси и събития. Опитва се да прозре до какво водят разместванията на пластовете между Изтока и Запада. Днес ви представяме неговата гледна точка, свързана с конфликта в Украйна.
Какво всъщност се случва пред очите ни в Украйна? Локален конфликт в сърцето на Европа между суперсилата Русия и държава в нейната сфера на влияние или част от един глобален процес?
Да погледнем на случващото се така. Това е резултат от процес на събития от последните няколко години, дори по-точно от 2019 година до тези дни. Не се събудихме на 24 февруари, за да си кажем „Войната започна“, защото специално за Украйна нещата започнаха от 2014 год. с присъединяването на Крим към Русия. Напрежението там се покачваше и в други наши разговори в “Бургаски репортер“ по онова време ви казвах, че това не е краят, а началото на следващи събития. Беше ясно, че Русия няма да позволи НАТО да стигне до границата и. Така се натрупваха тези нерешени проблеми.
Лично за мен, светът е в състояние на война от 2019 год., когато започна Ковид пандемията. И до ден днешен никой не е казал ясно и точно откъде дойде вирусът. От лаборатория или по естествен път от природата...няма отговор. Но това няма значение, защото цял свят беше в нещо като във война, а сега сменяме маските с каските.
Но на въпроса ви за Украйна. Преди няколко месеца вече започна да се говори за напрежение с Русия, за струпване на военни части по границата, спомняте си и за обществените трусове в Беларус, където не бяха признати резултатите от изборите, имаше протести там, бежанският поток изведнъж смени маршрутите си и стигна до Беларус, а оттам за ЕС. Целият район се превърна в огнище на напрежение и беше ясно, че нещо се случва.
Наскоро имаше учения на НАТО в Черно море, имаше други конфликтни точки и руският президент Путин заяви, че това няма да продължава. Ако си спомняте, той заяви, че не иска да преговаря с НАТО, а иска гаранции от САЩ. Затова и имаше руско-американски срещи в САЩ и в Русия. Дали са му дали гаранции? Само те си знаят. Но е повече от ясно, че помежду си се разбраха.
И събитията го доказват. Още по време на Зимната Олимпиада се заговори за руска инвазия в Украйна. И тя се случи, но това е само малка част от един глобален процес.
Всъщност пред очите ни се слага края на досегашния модел на света, на досегашната система. Виждаме, че системата рухва. В края на 80-те рухна комунизмът, сега рухва капитализмът. Задава се нов ред на света, в който се преплитат мощната икономика на Китай, кризата от корона вируса, заради която много държави са на колене, умората на САЩ и военните амбиции на Русия. Доскоро САЩ буквално носеха целия свят на гърба си, а това изтощава. Не може да продължава по този начин.
Америка търпи последици от това, безработица, инфлация, социални трусове. Неслучайно хората там нахлуха в Конгреса.
Затова проблемът не е в Украйна, неизвестното е съвсем друго.
Добре, ако въпросът е по-голям, какъв е той? Какви отговори трябва да търсим?
Кой ще ръководи новия свят по новия модел? Това е въпросът. И каква ще е ролята на Европа? Поддържаща или водеща? Защото по време на всяка голяма война или криза Европа плаща. Накрая винаги ни дават фактурата на нас, на европейците. Дори и сега със санкциите, които уж ще наказват Русия, ще накажат пак Европа. 40% от природния газ, който влиза в Езропа е от Русия. Е, добре...Китай ще го вземе веднага ,защото има нужда дори от повече количества. А Европа остава пак сама със своя енергиен проблем и няма как компенсира дефицита от Катар, от Алжир или от САЩ.
Затова тук проблемът не е във войната в Украйна. Никой не обича войната, разрушенията и жертвите, но новият световен ред, който се подрежда пред очите ни, поставя друг важен въпрос.
Къде ще сме ние в тази подредба? Къде ще е България? Готови ли сме като малка държава да имаме роля и как ще се ориентираме? Какво решение ще вземем? Ще повторим ли стари грешки, които вече сме допускали? Ще вземем страна с някого срещу някого или ще запазим дистанция като Швеция, Финландия, Холандия, Австрия, Унгария? Да не забравяме, че за разлика от много други членове на ЕС и НАТО ние сме в много опасна зона, на границата между Изтока и Запада. Да не забравяме, че имаме смесица от етноси тук. Ще отворим ли вратата към ада, ако заемем позиция с едни срещу други?
Е какво е възможното правилно решение?
За мен най-правилната политика е да се пазим от грешни стъпки, да наблюдаваме, да сме на еднакво разстояние от всички, защото когато тръгне сблъсък между големите, първите смачкани са...малките, като нас.
Но ние сме част от НАТО и ЕС, как ще сме на различна позиция от нащите съюзници?
Ще следваме и спазваме общите политики за демокрация, права на човека, върховенство на закона и общите европейски ценнности, но има проблеми, по които трябва да имаме своя, национална политика. Ние сме до Турция, отсреща е Русия. Те са велики сили, а ние не можем да срещу тях. Националният ни интерес е на първо място. До момента така и не чухме Испания, Португалия или Италия да заемат агресивни позиции срещу Русия. А ние не сме на нивото да показваме мускули. Малка държава сме. Авторитетът ни ще е по-голям, ако сме в добри отношения с НАТО, ЕС и с Русия и Турция.
Разберете ме, не защитавам и не одобрявам стореното от Русия в Украйна. Но това не отменя факта, че те са велика държава. А ние ги заплашваме??? Та, те прегазиха за дни Украйна с нейната огромна армия, а нашата армия е малка.
Равно отдалечени от всички, това е добрата политика за България. Европейците ще ни разберат заради мястото, в което сме разположение.
Казахте, че пред очите ни се трансформира, променя и прекроява моделът и устройството на света. Каква е ролята на Китай? Той ще си вземе ли своето в рамките на новия световен ред?
Да, САЩ, Китай и Русия са се разбрали помежду си. Какво са се разбрали, това ще го видим всички. И кой ще плати цената? Колко ще струва на останалия свят? Преди около година видяхте, че Азърбейджан влезе в Нагорни Карабах и Армения остана сама. Не видяхме светът да се намеси. Спомнете си Сирия, как беше разпределена между Иран, Русия и Турция. Пред очите ни се случва. Изглежда така, сякаш си следват някакъв предварителен сценарий.
Преди няколко дни американският президент Байдън таза нещо, върху което малко хора се замислиха. А думите му бяха „Ние с нашите партньори сме половината икономика на света“ Разбирате ли значението на тези думи. Има една половина около САЩ, а кой доминира, който ръководи другата половина? Те вече не са водач на свободния свят, а на половината от него. Приемат го като факт, светът е разделен окончателно. САЩ от една страна, а от друга Китай и Русия. Китай държи всички финансови козове, та те дори овладяха икономически Африка. Разделиха си света.
Връщам се към думите ви, че ЕС както винаги ще е в ролята на онзи, който накрая ще плати фактурите. При това положение приближава ли се Европа към модела, който предлага Еманюел Макрон. Европейски съединени щати с обща валута, армия, закони и едни общи външни граници?
Закъсняхме за това приятелю, безвъзвратно закъсняхме. Нали видяхме какво се случи в Афганистан. САЩ се изтгеглиха за дни, без да уведомят европейските си партньори. Американците тръгнаха, а кризата е за Европа и бежанците също. Европа пак плаща. Както по време на Първата световна война, както след Втората световна война, както по време на Студената война. Европа плаща най-много. Сега пак европейците ще са потърпевши от икономическите санкции и последиците от тях, защото утре няма да знаят с кого могат и с кого не могат да работят и търгуват.
ЕС вече трябва да започне да мисли за създаването на едно голяма федерация. Една валута, една граница, един пазар, една армия, за да бъде велика сила. Да, обединена Европа е едни голям пазар, но не е велика сила, защото няма обща армия. Китай може да каже, че е велика сила, защото има огромна и силна армия, Русия е като събудила се мечка след дълъг сън и има огромна армия. Тя е велика сила. САЩ също. А къде е Европа? Само в ролята на плащащия сметката.
ЕС е в дългове заради ковид кризата, а сега и война в Европа. Влизаме от криза в криза.
Кога сме пропуснали шансовете?
О, още през 90-те години.Когато се разпадна СССР. Тогава можеше Европа да заеме опразненото място и да поеме ролята на балансьор, на втори център. Ако имаха една обща армия, всички щяха да се съобразяват с военната и икономическата сила на Европа, а какво стана? Един голям икономически пазар, една голяма икономическа сила, но военна ...никаква.
Зависим от НАТО, а доскоро НАТО беше като умряла организация.
Фактът, че НАТО , ООН и всички световни организации не могат да спрат Путин доказва ли вашата теория, че днешният модел на света е разрушен?
Защо днес? Върнете се в началото на века. Моделът на устройство на света рухна тогава. САЩ и съюзниците им от Великобритания влязоха в една суверенна държава Ирак, свалиха Садам Хюсейн. Поводът беше, че имал химическо оръжие и ще го използва. После обявиха, че имало грешка. Влязоха в Афганистан. А сега руснаците. Ами утре може да са китайците. Моделът, системата умряха.
Доскорошният модел на устройство на света, системата на света...всичко това е вече НЕВАЛИДНО. Всичко показва, че ООН действа само тогава, когато искат определени държави. Иначе си затварят очите. Ирак, Либия са доказателства.
Руснаците бомбардират Украйна и това го виждаме и се възмущаваме основателно, но защо не видяхме как бомбардираха Ирак, Либия с ракети, със самолети, унищожиха държава със залежи от петрол, чиито количества бяха пети в света. Върнаха Ирак не във втория свят, а в десетия.
Този ред приключи, той не работи и дърпа света назад. Всички велики сили правят това, което си искат и винаги намират оправдание за себе. Американците воюват в името на демокрацията, Русия воюва в името на своята сигурност, Китай утре ще воюва в името на това, че някаква държава е част от неговата сфера. Ами Израел през 1982 год. нахлу в Ливан и нищо не се случи.
Промените настъпват обикновено след голяма война, когато победителите, големите държави сядат на масата на преговорите и разпределят всичко в света. Тогава казват „Това е мое, това е твое“. Байдън неслучайно каза „Ние сме половината икономика, ние сме половината свят“. Вече са разделили света.
Смятате ли, че Украйна ще се превърне във втора Сирия, в една разсипана държава, разделена на територии и региони, доминирани от различни сили?
Не мога да се ангажирам с някакъв краен резултат. Но по моето скромно мнение руснаците ще превземат Киев, ще сложат някакво свое правителство, което ще се съобразява с Москва и всичко ще се върне във варианта от преди 2014 год. Дали това ще е добре за хората, за украинците? Не мога да кажа нищо. Може би Украйна ще се превърне в нещо като Финландия. Без НАТО, без оръжие. Относително неутрална. Но Украйна и досега не беше добре икономически. Не очаквам да стане хаос като в Ирак или в Афганистан. Тук е различно. В този район ще се върне всичко на старото положение от преди 2014 год.
А ако Китай, САЩ и Русия ще доминират в новия ред, войната няма ли да отслаби Русия?
Колко голям е пазарът на ЕС? 500 млн. души? 600 млн. души? Русия се преориентира отдавна към пазара на Китай с 1.4 млрд потребители. САЩ и Китай се конкурират и на валутния пазар. Вече доларът има алтернатива. Неслучайно Китай и Русия подписаха споразумение в 86 области. Китайците получават суровини от Русия и плащат затова. Най-много ще страдат европейците.
Да погледнем тогава малко по-напред във времето. На полето остават само Китай и САЩ, така ли?
И Русия.
А какво остава тогава за ЕС?
Ако нещата не се променят, ЕС върви към разпад. В момента го виждаме. Има несъгласни държави със санкциите срещу Русия. Да, в Полша омразата към Русия е от векове, но Германия, Унгария, други държави са много обвързани с руския пазар. Ами, България е също обвързана икономически с Русия. А ние какво правим, забраняваме полетите на руските авиокомпании. Замисляме ли се как ще се отрази това на българския туризъм? Та, той едва оцеля от ковид кризата и сега това с войната в Украйна. България ще пострада заради вноса, заради износа, заради туризма.
Ето така ще почнат разногласията в ЕС. Нали знаете кога почват проблемите в едно семейство. Когато мъжът спре да носи пари и жената недоволства. Е, кризата в икономиката и финансите на ЕС ще доведе точно до това. До разногласия и скандали и трусове. Парите ги няма, свършват. Някой държави ще откажат да хранят други, защото ще помислят първо за своите граждани.
Отново казвам. Досегашният модел на устройство на света приключи.
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
