Със 117 гласа „за“, осем „против“ и 107 „въздържали се“ беше прието избирателни секции извън страната да се образуват при най-малко 40 подадени заявления за гласуване и на местата, в които през последните пет години са гласували най-малко 100 души.
С приетите текстове, по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, ще могат да се откриват избирателни секции и ако подадените заявления са по-малко от 40.
„Паднаха маските кой се бои от вота на българите зад граница, кой не иска българите в Западна Европа да не гласуват, кой залага на натиск и на купуване на гласове. Страх ви тресе! Ако българите зад граница гласуват, цялата политическа картина в България ще се промени изцяло”, заяви председателят на парламентарната група „Изправи се! Мутри вън!“ Мая Манолова по време на обсъждането на промените в Изборния кодекс за разширяването на възможностите за откриване на секции в чужбина.
Тя беше категорична, че ограниченията за откриване на избирателни секции в страни извън Европейския съюз не влияят на вота в Турция. През 2013 г. при същия ограничителен режим за откриване на секции в чужбина, въведен с Изборния кодекс на Фидосова, са гласували 117 хил. българи зад граница. От тях 67 хил. са в Турция, а 40 хил. в Западна Европа и Америка.
„По новия Изборен кодекс през 2014 г., който изработихме заедно, гласуваха рекорден брой българи зад граница – 145 хил. души., от които 63 хил. в Турция”, обясни Манолова.
По думите ѝ рестрикциите в броя секции ограничават единствено свободния вот на българите в Западна Европа и в Америка. На последните избори българи във Великобритания, Германия и Чикаго се редяха на опашки десетки часове. Накрая не успяха да гласуват. Манолова подчерта, че са били заявени два пъти повече секции, отколкото са отворени в Америка и във Великобритания.
Коментари
.jpeg)
