Какво предстои да се случи с националната програма за саниране на сградите беше темата, която граждани на Бургас обсъдиха заедно със зам. министъра на енергетиката Жечо Станков и главния архитект на Община Бургас Емил Бурулянов.
По време на живото предаване във Фейсбук се чуха и няколко новаторски идеи и интересни предложения.
Потърсихме за коментар автора на някои от идеите арх. Бурулянов.
Един от въпросите, които гражданите отправиха към вас със зам. министър Жечо Станков беше свързан с реновирането на „Краставицата“, един от жилищните блокове, превърнал се в част от символите на Бургас…Ако ви цитирам правилно, вие изразихте очакване при тази сграда да се осъществят „по-смели интервенции“ и споменахте доста смела идея за покрива на тази сграда…Може ли да споделите детайли?
Убеден съм, че блокът „Краставицата“ има потенциал да се превърне в една изключително красива, като визия, сграда. В нея могат да бъдат вложени всякакви енергоспестяващи мерки по фасадата и самия покрив. При добро желание и повече отпуснати средства покривите на блока могат да бъдат озеленени и там да има изнесени пространства, градини, детски площадки в зависимост от пространството, което се осигури. Самата уникалност на сградата може да се използва чрез новите способи на строителство да се направи връзка със създаденото преди десетилетия. Нови материали и иновативни методи могат да помогнат да се „надгради“ построеното от нашите предшественици. Така ще създадем и по-приятна за обитаване среда в един жилищен блок, който сам по себе си е един от символите на града.
Но бих допълнил нещо важно. За нас са еднакво важни всички сгради и всички активни граждани, които са част от дадена етажна собственост. За всеки гражданин сградата, в която живее, е най-важната. Така че добрите примери в развитието и изпълнението на програмата са предизвикани от активността на гражданите. Има все по-голям интерес и …нека така да го кажем, заразителен ефект.
По време на обсъждането ви чух да споменавате, че покривите на общинските сгради могат да придобият много по-важно значение, свързано с енергията. В какво ще се изразява това ново осмисляне на покривните пространства?
Имам предвид покривите на общинските сгради. Всякакъв вид администрация, детски градини, училища и др.. Общата площ на тези покривни пространства надхвърля 50 000 кв. метра. Те могат да бъдат използвани за производство на електроенергия чрез фотоволтаични и соларни системи, за да се оползотворява цялата тази енергия.
Това може да е част от един голям проект за виртуална електроцентрала, която да произвежда ток от много източници и да го връща към електроразпределителната мрежа. А оттам чрез корекции към сметките на различните сгради да се оползотворява на момента или да се складира в хранилища, в батерии и да се оползотворява в по-късен етап. Може да се произвежда на едно място, а да се изразходва на друго като мерни единици…
Чух ви да предлагате един по-различен подход при санирането на еднофамилни сгради…Споменахте за търсенето на възможност притежателите на такива сгради да се обединяват по примера на етажните собствености в многофамилните сгради. Как си представяте този процес?
В разговора със зам. министъра и нашите съграждани ми хрумна този термин „квартална собственост“, който да репликира „етажната собственост“ в хоризонтално отношение. Например къщи по протежение на една улица или няколко съседни къщи от един квартал. Еднофамилни или малки многофамилни къщи.
Представям си ги като малки обединения, които да кандидатстват заедно в програмата, за да може чисто визуално като идентичност и като мерки за енергийна ефективност да бъдат обновени. Най-малкото заради това, че те вероятно ще имат сходни проблеми и еднакви нужди, защото са една до друга. Ако се групират така, ще могат да се обновяват части от квартали или като цели квартали. Така ще се постигне по-цялостна визуална идентичност.
Мислите ли, че ще са нужни законодателни промени, за да се случи тази „квартална собственост“?
По-скоро си представям в началото всичко като добра организация, инициативност на хората и добра практика. Хубаво е да не ограничаваме хората до две или три къщи на една улица. Би било много по-добре, ако такива собственици на еднофамилни сгради кандидатстват заедно, защото тогава ще бъде по-добре за тях, а не къща по-къща. Ще бъде нещо като цял клъстер. Мерките ще се извършват едновремено.
Ако тези промени влязат в сила, такива „клъстери“ и мини квартални собствености ще могат ли да се прилагат за сгради, паметници на културата в историческото ядро на Бургас и изобщо във всички населени места?
Освен нашите ангажименти като администрация и отговорностите ни по проектите, проектната готовност на документацията и одобряването и важно е и участието на собствениците на сградите, които са паметници на културното наследство. Те трябва да ги поддържат в добро състояние.
Но на въпроса ви. Това би могло да се случи на по-късен етап. Действия по сградите, които са недвижимо културно наследство или граничат с такива, трябва да бъдат съгласувани с Министерство на културата и със съответния национален институт. Този процес е малко по-продължителен. Иначе ние работим в тази посока и в наредбата за градската среда, която е в процес на обсъждане, ще покажем един нов модел при работата с такъв тип сгради.
автор: Красимир Калудов
Коментари
