Близо 140 дни ще работим за държавата през 2021 г., съобщават от Института за пазарна икономика.
Въпреки тежкия удар на пандемията, през следващата година консолидираните приходи в бюджета се очаква да достигнат 47,6 млрд. лв. Заложеният размер на брутния вътрешен продукт на страната през тази година е 124,5 млрд. лв., тоест средно за един календарен ден българите ще изработват по 341 млн. лв.
Ако приемем, че всичко изработено от началото на годината отива в държавата хазна, то ще ни трябват 140 дни да я попълним. Това означава, че Денят на данъчна свобода през 2021 г. се пада на 20 май, което е най-късната дата за „данъчната“ свобода през последните над 10 години, показават изчисленията на ИПИ.
Пандемията нанесе своя удар върху бюджета. Преразпределението се увеличи, като през 2021 г. се очаква консолидираните приходи да достигнат 38,2% от БВП на страната. След възстановяването от предходната криза, в един продължителен период – от 2013 до 2018 г. – бюджетните приходи са в рамките на около 35-36% от БВП. Нарастването сега показва, че ролята на държавата в икономическия живот на страната се увеличава. Това се потвърждава и от другата голяма промяна, а именно – значително по-високите публични разходи и свързания с тях голям дефицит, който се очаква се да достигне 4,9 млрд. лв. през 2021 г.
Само въпросните 4,9 млрд. лв. се равняват на над 14 дни за „отработване“. Това са допълнителните дни, през които икономиката щеше да работи само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит. Наричаме ги дни за отработване, тъй като дефицитът в крайна сметка винаги тежи върху данъкоплатците.
Последните получават помощ от европейските граждани, като заложените помощи в бюджета са близо 4 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ще ни спестят близо 12 дена работа за държавата. Официалната дата на данъчната свобода – 20 май 2021 г., включва всички приходи, в т.ч. „приносът“ на европейските данъкоплатци, уточняват от ИПИ.
Най-голямата тежест традиционно пада върху работещите българи. Денят на данъчна свобода за работещите настъпва по-късно, тъй като върху тях пада и тежестта на облагането върху доходите, в т.ч. попълването на социално-осигурителните фондове. Интересно е, че въпреки безпрецедентния срив на стопанската активност през първата половина на изминала година, работещите българи са внесли повече данъци в държавната хазна през 2020 г. в сравнение с 2019 г.
Въпреки някои мерки за облекчаване на данъчното бреме – например по-ниската ставка за ДДС на определени стоки или временни отстъпки при някои местни данъци и такси, в общия случай българският данъкоплатец ще плати повече данъци и през 2021 г.
Коментари
