Бургаският народен представител Димитър Стоянов беше част от парламентарната група на БСП. През тази седмица той и още няколко негови колеги официално обявиха, че напускат групата и стават независими. Една от причините е несъгласие с процесите в партията и с политиката на ръководството. Малко по-късно организацията на бургаските социалисти поиска от г-н Стоянов да напусне парламента. Потърсихме го с молба да коментира ситуацията около себе си и около партията.
Напуснахте парламентарната група на БСП и при това положение как се чувствате сега с новия си статут на „врага с партиен билет“? Поне социалистите в Бургас ви определят като такъв…
Някои съпартийци от ръководството ме определят като такъв. В интерес на истината те правят изказвания, но ми се обаждат по телефона, за да ми обяснят, че са били принудени да направят такова изказване и да ми се извинят. Но това са партийните игри в БСП. Именно това са част от нещата, които не ми харесват и затова прецених, че моето време в партията е приключило.
БСП за мен е изключителна партия. Моята голяма любов, но този път беше овладяна от паралелната партия на Нинова, от „ниновистите“. Сега се търпят последствията. Това е най-общото.
Слушам ви и си мисля, че вие самият сте участвал в изграждането на тази партия, печелел сте и сте губил избори, битки…как оставяте всичко това?
Така е. Всичко добро и лошо, което може да се случи на човек, участвал в това, съм го изживял. Вижте, едно е когато има някаква идея. Тогава човек се стреми към нея, пада, изправя се, греши, побеждава ,губи…но вървиш напред. Друго е когато тази идея е подменена.
Битката за социализъм се оказва, че е битка за слава на лидера. Битка за овладяване на позиции. Битка за промяна от демократизъм в еднолично ръководство. Битка за превръщане от масова партия в електорална партия. Битка срещу хора, които не е ясно с какво са заслужили това. Не е ясно защо. Това е процес, който продължи през годините и аз очаквах, че ще бъде преодолян, ще се тръгне по нов път, но се задълбочи.
Но погледнато отвън, вие имахте избори за нов председател, имахте кандидати с различни платформи и планове за развитието на партията, партийните ви членове гласуваха…всичко това не са ли белези за демократичност?
Фактически това изглежда точно така за човек, който е страничен наблюдател. Трябва да сте в кухнята на нещата, за да видите това, което виждам аз.
Ще бъда откровен. Имаше различни кандидати и те изказваха своите становища. Между тях нямаше диспут.
Зад председателя на партията стои едни огромен ресурс от хора по места. Председателят формално повери управлението на партията на един от своите заместници, но този заместник беше определен лично от председателя. Правеше това, което му нареди председателят. Този заместник не беше избран от Националния съвет, за да бъде в някаква степен независим от решенията на председателя. От друга страна председателят водеше и парламентарната група и продължаваше да се явява по медии без контрол. Продължаваше да управлява парите на партията.
За всеки един от кандидатите се предвиждаше да има по десет минимални заплати за разход за кампанията. Но идва един от кандидатите в Бургас и на него му се осигурява залата в театър „Адриана Будевска“. Има винил с името му. Докарани са хората от цялата област, театъра е пълен. Повече от една минимална заплата. Когато това се отнася за цялата страна, десет минимални заплати могат да бъдат прехвърлени. А едновременно с това председателят има застъпници във всяка една избирателна комисия в цялата страна, осигурени от съответните общински съвети на БСП.
Какво става с другите кандидати, при какви условия се правят нещата за тях? Всичко си правят сами. От общинските организации не им обръщат никакво внимание, защото нямат никакви ангажименти към тях. Даже не говоря за това дали са честни или нечестни изборите.
Взимаме Националния съвет. На Конгреса се раздадоха списъци за кои да се гласува или за кои да не се гласува. Как няма да има победа.
Всичко това…човек не би му обръщал толкова голямо внимание, ако не беше това, че БСП се отклони от социалистическата идея. Започна да се изповядва някакъв консервативен социализъм, който не е ясно какво точно представлява. Понеже говорим за консервативност, явно идеята е, че бедните трябва да стават по- бедни, а богатите да са богати и да видим ние с какво ще помогнем на бедните. Това е консерватизмът, изглежда.
А БСП не изпълни задачите си, които пое в началото на този парламент. Разминава се с тях. Не виждам как и с какво защитаваме интересите на наемния труд, на дребните и средните собственици. Това нещо се задълбочава.
Раздялата ви тогава е породена от идеологически различия с ръководството на партията ли?
Не, не. В ръководството на партията останаха честни и предани хора. Хора, които в някаква степен бяха манипулирани. Те тръгнаха да спасяват хората от това, за което говориха техните кандидати. Дефакто те гласуваха за Корнелия Нинова, без да разбират, че вместо да спасят партията, те гласуваха за нейното унищожение. В историята е пълно с примери и случаи, в които хората масово избират диктатори.
Това е. Ние се отделихме, не за да правим интервюта, в които да обясняваме колко са лоши те и колко сме добри ние. Аз дори смятам, че трябва спра да говоря по темата, но сега участвам в това интервю заради вас. Продължавам напред. Всеки сам прави своите избори. А резултатите могат да се харесат, може и да не се харесат.
Но вече се появиха тълкувания от типа на „Ето, ГЕРБ си осигуриха още шест гласа за свикване на Велико народно събрание“…вие и останалите напуснали ще гласувате с ГЕРБ ли?
Това за Великото народно събрание е от пропагандната машина на БСП. Между другото от БСП ми предложиха да стана част на временната комисия, но аз отказах. В залата се гласува точно избора на тази комисия и моите колеги заявиха, че ние не променяме идеята за нова конституция. Винаги ще се опитат някъде да ни пришият.
В БСП има процеси, които се разгръщат. Интелигентните хора в партията набират скорост. Трябва по някакъв начин да се изплашат тези хора. И в самата парламентарна група има подобни процеси.
Това върви с подобни искания на оставки, с очерняне.
Прогнозирате унищожение на партията. А възможно ли е тези процеси да доведат до това, че БСП да стане нормална европейска социалистическа партия като социалистите в Испания, Италия и Франция, да речем?
Какво означава нормална европейска социалистическа партия според вас? В общи линии социалистическите партии в голямата си част в Европа са в някаква криза. БСП също е в криза, но малко по-различна. БСП се премести надясно, а има лява фразеология. БСП в много от нещата подкрепя ГЕРБ.
Това последното ми звучи странно. Какви примери за подкрепа на ГЕРБ бихте дал?
Самото излизане от парламента е подкрепа за ГЕРБ. Защото ГЕРБ си приема самостоятелно законите, а ние стоим отвън и се правим на борци.
С бургаските си колеги какви отношения имате в момента? Те ви поискаха оставката все пак…
Нормални са отношенията ни. Нормално е те да са дистанцирани от мен, все пак те са в някаква степен да демонстрират тази дистанцираност и да изпълнят нарежданията от София. След няколко месеца ще има извънредни или редовни избори и е нормално всеки един от да иска място под слънцето. Казвам, че нормално, но не казвам, че е естествено. Така че всеки един от тях избира поведението си.
Човек има една единствена битка в живота си, макар че смята че са много повече. Това е битката със себе си. Битката със себе си как ще постъпиш в дадена ситуация. Какво решение ще избереш, какво ще предприемеш? Ще замълчиш, ще преклониш глава, ще се изправиш сам срещу море от мъки или ще им сложиш край? Нали разбирате? Ние се борим със себе си.
Не казвам, че един избор е правилен, а друг е неправилен. Важно е как се чувства накрая човек.
Всеки избор води до съответното последствие. Ако човек е доволен, значи последствието е добро. А ако не е доволен, значи трябва да направи друг избор. Аз своите избори ги направих.
И за моите избори не обвинявам никого. Само посочих причините, които са ме довели дотук. Никой не ми е виновен.
Така или иначе предстоят избори. Извънредни или редовни. Вие ще продължите ли да сте част от политиката? Ще потърсите ли поле за изява в тази сфера?
Политиката е примамливо поле, което привлича много хора. Това е въпрос, който ще реша малко по-нататък. В момента има доста други въпроси, които трябва да решим в парламента. В интерес на истината с част от колегите, с които се отделихме, бяхме умишлено спирани от парламентарна дейност. На нас ни беше забранявано. Тъй като всяка група има парламентарно време, лансирани бяха колеги, които не са специалисти по теми, по които аз съм специалист, например. Аз съм специалист в две области „Сигурност“ и „Право“. Но не съм поставял въпроси или да имам отношение и становище. Правеха го други хора ,приел съм го, защото е било част от играта. Но тази игра сега приключи. Започваме по нов начин.
Лично вашата позиция в качеството ви на вече независим народен представител…смятате ли, че този парламент трябва да изпълни до края своя мандат или да се разпусне и да се върви към предсрочни избори?
Този парламент като всеки друг смятам ,че в известна степен е изживял времето си. Но аз мисля така. Не знам защо в битката срещу институциите в един момент се появи и парламентът. Искаше се оставката на правителството, а сега вече има и битка срещу Народното събрание. Да, вярно е, че за да има нов избор, трябва да се случи нещо с парламента, но не вярвам, че това ще доведе до по-добър избор.
Знаете за моите интереси в изучаването на емпиричното.
Всяко едно правителство, всяко едно управление има две цели. Първата е да постанови доброто и втората е да възстанови справедливостта. Поради тези две цели обаче и всяко едно правителство си заминава.
Защото това са морални цели. Не може с указ, декрет или закон да постановиш хората да бъдат добри и справедливи.
Въпросът е има ли държавата ни обща цел.
Каква е тази цел? Към какво се стремим? Къде ще бъде България в следващите 20 или 40 години? Или ще продължаваме да си говорим големи работи, зад които няма нищо?
Когато седнем всички и си определим общите цели, когато на базата на тези цели се изготви закон и която партия да е на власт, ги следва, тогава можем да говорим за развитие.
Тогава бизнесът ще знае къде да инвестира, защото ще знае, че тук има дългосрочни цели.
Тогава и съседните държави ще се съобразяват с нашите цели и няма да могат да ни отклонят от тях, защото ние ще ги следваме.
А иначе какво. Ще бъдем като свещ на вятъра. Когато ни духне или ще угасваме или ще се обръщаме, накъдето ни духне.
Автор: Красимир Калудов
източник на снимката ТУК
Коментари
.jpeg)
