За бургаския адв. Михаил Хаджиянев изборите не са сблъсък на партийни елементарни частици, а част от една сложна система, в която трябва да се избягват груби намеси…Уважаваният бургаски юрист е преминал от 1996 год. до днес през всички възможни нива на провеждане на избори. От член и председател на секционна комисия, до член, секретар и зам. председател на Районна избирателна комисия и на Общинска избирателна комисия. На практика той е бил част от провеждането на всички видове избори у нас, т.е парламентарни, президентски, местни, европейски и референдуми. Като такъв адв. Хаджиянев познава и меда и жилото на българския вот.
Потърсихме го с молба да коментира, анализира и обясни на достъпен език всички тези предложения и контрапредложения за промени в изборния кодекс, които в последно време хвърчат из публичното пространство.
Визитката ви на участник в българския изборен процес е солидна. Опитвал ли сте се да изброите през колко промени е преминало изборното законодателство през всички тези години, в които вие сте част от организацията на изборите?
Многократно. Включително се достигна и до изцяло нов изборен кодекс. Смея да кажа, че изборният кодекс и изборите в България са на много високо ниво в сравнение с аналогични примери по света и дори в Европа. Сигурен съм, че това мое твърдение би изненадало хората, но аз смятам, че е необходимо това да се знае.
На какво се дължи този постоянен стремеж от всички управляващи да променят изборното законодателство?
Има много почтени законотворци и специалисти, които са част от законодателството. Те наистина искат да подобрят законодателството, но проблемът възниква от това, че промените преимуществено са конюнктурни. Свързани са с някакво моментно политическо състояние на нещата. Нещо като облагодетелстване на дадена политическа сила, която внася предложение за промени.
Но защо една политическа сила печели дадени избори по силата на един изборен закон, а към края на мандата си същата политическа сила започва кампания за промяна на същия този закон и за въвеждане на нови правила?
Всички изменения на Изборния кодекс у нас се случват в последните месеци на четиригодишния мандат, а не в началото му. Това противоречи на много от принципите на европейската изборна практика. Има една комисия, наречена „Венецианска“, която е създала едни принципи, според които промяната на изборното законодателство шест месеца преди изборите не показва коректност и не е добра практика. В България абсолютно всички промени се извършват точно в този период на последните месеци.
В интерес на истината всички тези промени в изборния кодекс, защото той не е закон, а кодекс, бяха обединени от законодателя в едно цяло. Едно време беше различно. Тогава имаше Закон за избор на народни представители, Закон за избор на общински съветници и т.н
Когато се правят промени „ад хок“, те разрушават логическата структура на тази система. Затова се получават недоразумения.
В момента на масата или дори под масата се поставят за обсъждане различни варианти, специалисти и псевдоспециалисти разясняват и пускат в публичното пространство какви ли не причудливи термини. Може ли да разтълкувате детайли от цялата тази законодателна екзотика…например що за чудо е това „активна регистрация за гласуване“. До какво би довела тя?
Това по никакъв начин няма да повлияе на изборите, но ще помогне за „изчистването“ на списъците. В настоящия момент избирателните списъци включват абсолютно всички лица, за които има данни. Включва ги по постоянен адрес. Разбира се, законодателят е предвидил възможност в определен период някой гражданин да реши и да гласува по настоящ адрес. За целта той трябва да се отпише от един списък и да се впише в друг.
Има много спекулации, но те остават само спекулации за „мъртви души“, за „хора фантоми“. Такова нещо обаче няма. Избирателните списъци се създават на основата на система, която е много добре структурирана. Нарича се ГРАО. В нея са данните на всички граждани на България. Те трябва да имат по закон постоянен адрес. Това е един от елементите на идентификацията на един човек. Всеки един от тад има ЕГН и постоянен адрес.
Представете си, че някой е заминал за САЩ. Там става милионер и се дезинтересира от България. Минават 50 години, човекът предава Богу дух, което очаква всеки от нас, но за жалост неговото име ще продължи да съществува в списъка. ГРАО няма данни за това, че човекът е починал в САЩ.
В този момент някой, който спекулира и не разбира, но види в избирателния списък името на българина, живял и починал в САЩ, ще каже. „Чакайте, той живее от 50 години в Щатите, защо го пишете още тук?“
Пишат го, защото няма данни, че е починал. Ако има данни, ако има представен смъртен акт, ще го отпишат, но…такива данни не са представени.
В този момент се появява едно елегантно решение, наречено „активна регистрация“. Означава следното.
В някакъв период преди изборите всеки гражданин, който желае да гласува, отива и заявява, че ще гласува. Това обаче е пожелателно условие.
Тогава се съставят едни нови списъци, но те са много кратки, защото малка част от хората ще отидат специално до общината, за да заявят ,че смятат след няколко месеца да гласуват. Така че в едни евентуални „активни“ списъци ще има малко имена.
Да, обаче в деня на изборите до секциите ще отидат и хората, които не са "активно регистрирани". Ще си подадат личните карти и председателят на секционната комисия ще прецени на място дали може да гласува гражданинът или не.
Ето, по този начин ще се почистят списъците от "мъртви души“, както ги наричат.
Това ли е изборен регистър?
Да, това е.
Какъв е смисълът на „избирателния адрес“?
Избирателният адрес се покрива по смисъл с постоянния адрес. В определен срок обаче даден гражданин има право да си промени постоянния адрес и да се впише по настоящ адрес. Например, ако живеете в Бургас, жк „Зорница“ блок 50. Отивате обаче в София, за да разпръсквате светлина и знания и се регистрирате по настоящ адрес в „Студентски град“ бл. 40. И заявявате в тамошната община, че желаете да гласувате по настоящ адрес. По служебен път информацията стига до Бургас и заличават името ви от списъка по „постоянен адрес“. Тази възможност е ограничена като време. Можете да го направите до три месеца преди изборите. А регистрацията по настоящ адрес изисква документ за собственост, за доходи, за наем и т.н
Тук трябва да подчертая, че „активната регистрация“ освен добри ефекти има и други.
Създава се един технологичен проблем. Когато се предприемат някакви действия, които касаят секционните избирателни комисии, тези неща трябва да се правят с хронометър в ръката.
Важно е да се знае колко време е нужно на един избирател да гласува.
Представете си, че вие влизате в секцията, не сте активно регистриран, представяте си личната карта и председателят на секцията трябва да вземе решение дали можете да гласувате или не. А вас ви няма отбелязан в активния избирателен списък. Не сте регистриран и имате това право. Вероятно 90% от хората ще са като вас.
И всичко ще се преценя на място. Доста субективно мнение, нали. Ще има конфронтации и скандали, не че сега ги няма.
Но ще се губи ценно време на комисиите.
Не ви ли смущава това, че броят на недействителните бюлетини расте постоянно. Защо? Заради лоши правила или заради лошо прилагане на правилата?
Не е такъв проблемът. Чисто математически невалидните бюлетини са изследвани. Неслучайно в протоколите те са описани с видове невалидност. Гласуване за две партии, бюлетина без глас и т.н
Но тази недействителност се разпределя между партиите в същото съотношение, каквото е за валидните бюлетини.
А това влияе ли върху крайния резултат?
Не, не влияе. Предполагам, че говорите за местните избори. А ако те съвпадат и с друг тип избори, това затруднява избирателите и секционните комисии.
Добре, ако говорим за облекчение и улеснение. Машинното гласуване, електронното гласуване…биха ли помогнали за по-нормален начин на провеждане на изборите?
Смисълът на изборите и техният фундамент се основава на доверието. Винаги се шуми, че изборите са манипулирани. Не, не са. Поне във времето от влизането на избирателя в секцията до отчитане на резултатите. Ще ви обясня защо.
Около 15 000 секции се откриват в страната по време на избори. В тях средно има 7 или 9 души секционна комисия. Около 105 000 души. Ангажирани са органи на МВР, служители на общините и служители на държавата. Ангажирани са и застъпници, наблюдатели, медии, кандидати. Около 200 000 души са косвен гарант за изборите. Не е толкова лесно някой да допише резултатите…
По политическа линия там около стаичката има застъпници, наблюдатели, идват кандидати, има комисия…няма как някой да промени нещата и да преброи фалшиво. Има представители на партии, които записват и в момента, в който преброяването е завършило, те изпращат данните в партийната си централа.
Веднага след изборите, когато отмине първоначалната емоция, хората разбират, че изборите са били нормални. Отново казвам…от стаичката за гласуване до резултатите.
При машинното гласуване или при електронното обаче това го няма.
Да разгледаме електронното гласуване като процес. Провеждат се изборите и вечерта в 19.30 часа излиза един човек от ЦИК по телевизиите и обявява „Резултатите са такива. Партия Х има толкова гласа, партия Y има толкова гласа“
Ще кажате „Чакайте, къде са гласовете, аз гласувах в тази секция, а моят глас го няма“
Но няма чувал с бюлетини, който да се отвори и да се доказва. Няма ги гласовете. Четирима петима души ще имат една флашка с резултатите. Това е всичко.
Неслучайно Конституционният съд на Германия със свое решение от 2009 год. отмени електронното и машинното гласуване във федералната република. Електронното гласуване е отменено почти в цяла Европа освен в Естония, но там пък има силно електронно управление.
Електронното гласуване има смисъл най-вече в страни с голяма диаспора извън метрополията…Франция, например.
Иначе проблемите в българските избори са до влизане в стаичката за гласуване. Говоря за „контролирания вот“
А нима електронното гласуване няма да отстрани като фактор „контролирания вот“?
Именно електронното гласуване ще мултиплицира многократно този проблем. Сигурно ще ми кажете, че сега в някакъв квартал хора с определена етническа принадлежност гласуват по определен начин. Добре, но резултатите от този квартал не са чак кой знае колко впечатляващи. Но представете си неделя следобед, когато същите тези хора бъдат поканени на един хубав банкет в някаква спортна зала. Представете си, че в някоя малка община всички служители на общината и семействата им са поканени в една хубаво изолирана хижа и там за тяхно улеснение има инсталирани няколко компютъра и четирима служители до тях…и поканените си дават гласовете там. Представете си как работници и служители на голяма компания заедно със семействата си са поканени на някакъв фирмен празник в деня на изборите и там има компютри, за да си гласуват. И някой стои да компютрите просто така…Ами, какво ще стане в някои наши близки страни?
Нещо като фестивал на гласуването ли?
Да, точно. Има една хубава мисъл на монах, която е цитирана от Труман Капоти. „Най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти“. Ще ви дойде на главата електронното гласуване и ще видите какво е. Онова, от което най-много се страхувате, ще ви се случи.
Какви са вашите лични предложения за оптимизиране на изборния процес и за увеличаване на степента на доверие в избирателите към резултатите?
Запознах се с новия законопроект за изменение на изборния кодекс в частта му за Велико народно събрание и по-точно за това половината депутати да са избрани мажоритарно и половината пропорционално.
Но се предлага един ужасяващ текст, по силата на който мажоритарните кандидати да бъдат избирани в един тур. По принцип одобрявам мажоритарните избори, но считам, че най-добри са пропорционалните избори с преференции. Мажоритарни избори в един тур, това е скандално. Губи се смисълът на представителността. Толкова брутално е, че няма накъде повече. Имам предчувствието, че това ще се приеме.
Но ето идеите ми.
да започнем с контролирания вот. Купен вот или т.н
Проблемите с този вот са основно извън изборите. Няма как да се преборим с това, че началникът контролира работниците. Но има един ключов момент. Отчитането на контролираните гласове. Някой трябва да се отчете пред някого.
Предлагам решение на този проблем чрез създаване на „преброителни центрове“
Как точно преброителните центрове ще попречат на контролирания вот?
С тях ще се облекчи много процедурата, ще се премахнат недействителните бюлетини, ще се оптимизира много процесът с изчислението на резултатите…
Към момента в Бургас има 290 секции, например. След края на изборния ден девет души от секционната комисия започват да броят , да нанасят в протоколите преференции…седми номер го нанасят на осми номер, объркват, зачеркват, забравят да преброят. Става 22 часа-23 часа – 24 часа, всички са изморени, рухнали, после взимат чувалите с бюлетините и се носят в ОИК. Бавене, проверки, протоколи, поправки, подписи…
В преброителните центрове това няма как да се случи. Изборният ден приключва. Урната с бюлетините се запечатва. Носи се с полиция до преброителния център, в Бургас да са два. Там под светлини и камери започват работа специално обучени експерти, бюлетините от урните се изсипват, започва преброяване, видеокамерите снимат, всичко се излъчва онлайн.
Подреждат се бюлетините на купчинки…за тази партия толкова, за тази партия толкова и това е.
Тогава вече не се знае в секция 243 кой как е гласувал. Няма контролиран вот при това положение. Не знаем дали има сто гласа от секцията или десет за определен кандидат или партия. Гласовете ще се броят от обучени хора и под камерите, които излъчват директно процедурата.
Така вече не може никой да размени гласовете, да скрие преференциите. Нали се излъчва директно.
Тогава секционните комисии ще отговарят само за провеждане на изборите, а преброяването на гласовете ще се случва в преброителните центрове. Тези структури ще подобрят качеството на изборния процес.
Но така няма да се знае в коя секция, в кой квартал за коя партия са гласували избирателите…това не е ли странно? Как партиите ще си правят анализите?
Разбира се, че няма да знаят. Но аз имам неприятното съмнение, че за мнозина най-важното е да проследят как действа контролираният вот. Разбираме какъв е проблемът и работим за отстраняването му. Казват, че в изборния процес има проблеми. Че са надраскани протоколите, че се носят чували. Това няма съществен ефект.
Ето, взимам протокола. Приемаме, че в секцията има 800 души по списък. Гласували са 167, действителни бюлетини 140, 27 са недействителни и изведнъж при пренасянето на резултатите се оказва, че недействителните бюлетини са 87!!! Поглеждаме към протокола, сумираме и вече гласувалите стават 227. Питаме защо са писали 87 недействителни, а те са всъщност 27. 5 за партия Х, 10 за партия Y и т.н
И тогава върху грешно изписаните 87 недействителни пишем 27 /двадесет и седем/ и всички се подписват, председател, секретар и членове и …протоколът става поправен, задраскан, надраскан и прочие.
Но ако питате застъпниците, те ще ви кажат, че точно това са всъщност резултатите или 27 недействителни бюлетини. И какво е станало накрая? Бройките излизат.
Другите възможни грешки са с преференциите. Една голяма квадратна схема, в която се нанасят преференциите. Три преференции на 17 номер, ама ги записват на 16 номер.
При преброителните центрове всичко това изчезва, защото там ще има повторно броене, с още хора, с видеокамери…
Второто ми предложение е създаване на „професионална изборна администрация“.
И сегашното законодателство позволява това или поне не го забранява.
Сега членовете на секционните комисии се избират по партиен признак. Слава Богу, има много обучени хора и те са били многократно на избори. Но има и млади хора, които идват просто така, не се фокусират и им все едно кой ги обучава, кой не ги обучава…Напоследък поне възнагражденията им са прилични.
Може да се започне с един пакет от хора, които са 300 или 400 души във всяка една община. Да се обучават два пъти в годината, да преминават опреснителен курс преди изборите. Тогава към всяка секционна комисия да има поне един секретар от тези обучени хора. Такъв човек няма да има съмнения и притеснения как да попълни протокола, защото ще е добре подготвен.
А другите хората в комисията ще гарантират, че всичко е наред. Чисто техническата част ще е гарантирана.
Моето виждане на база на опита ми е, че преброителните центрове и професионалната изборна администрация са възможни. Ако Община Бургас отдели само 10 000 лв. за това, ние ще подготви специалисти, които ще намалят недействителните бюлетини десет пъти.
Така ако политическите сили предлагат членове на комисиите, нека предлагат хора от тези обучени специалисти. Защо една политическа сила да не вземе на добра воля като свои представители двадесет такива обучени специалисти.
Но вероятно има кръгове, които не искат това да се случи…
Не знам. Честно казано, основните проблеми у нас идват от глупост. Много малко хора разбират изборната материя.
Ако трябва да обобщя как изглеждат идеалните избори за мен. Въвеждане на полупрофесионална изборна администрация с поне един човек от нея в секционните комисии, създаване на преброителни центрове за отчитане на разултатите. Използване на пропорционална система с преференции. И последно…премахване на прага за парламентарните избори.
Всичко това е начин да получим всички позитиви на мажоритарното гласуване и да съхраним всички позитиви на пропорционалната система.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
