Процесите в Близкия изток в момента наподобяват „перфектната буря“. В Иран и Ирак има нестабилност, в Сирия гражданската война бушува неумолимо, кюрдите не са се отказали нито за миг от мечтата си за своя държава, Турция и Гърция отново са на крачка от военен конфликт, а Ливан е пред разпад, докато по улиците на израелските градове хората протестират срещу премиера Бенямин Нетаняху. Същевременно Турция и Либия от една страна и Гърция и Египет от друга сключват договори, с които се опитват да прекрояват зоните на влияние в Средиземноморието. До къде ще стигне ескалацията на напрежението и как това ще се отрази на Европа и на България…Потърсихме за коментар по темата д-р Зияд Ел Масри. Ето и мнението му.
Имало ли е друг такъв момент, в който всички държави от Близкия изток са едновременно толкова нестабилни? Какво ще предизвикат тези процеси?
Всичко е заради корупцията. В Ливан, в Ирак, в Сирия, в Израел…протестите са заради корупцията… Смятам, че има връзка между случващото се в тези страни. Проблемът между Гърция и Турция е на друга основа.
Но да започнем с Израел. Там хората не протестират заради границите или заради религия. Там хората са срещу корупцията. Писна им. Представяте ли си. Един от техните най-големи регионални съперници, Ливан, има същите проблеми. Хората и там са по улиците. Не искат този Министерски съвет, който отново е свързван с корупция. Нека погледнем и към Сирия. Там е същото. Откъде тръгна през 2011 год. всичко? Една шепа хора държи властта от 40 години и краде брутално от народа и там хората скочиха.
Днес е същото и в България. Хората са на улиците не заради демократи или комунисти, заради СДС или заради БСП. Днес те са по улиците заради кражбите, защото те им отнемат от всичко…защото ги ограбват. Това е проблем. Това е световен проблем и хората посочват корупцията като своя враг N:1.
Виждаме едно поколение, което няма с какво да сравним. Днес едно 15 год. момче или момиче знае много повече, отколкото можем да си представим. Преди 20 год. за да зане някой човек тези неща, трябваше да има магистърска степен. Днес това поколение разполага с океан от информация и не може да бъде излъгано. Получава информация мигновено, през социалните мрежи младите хора виждат всичко по света как се случва. Едно време комунистите казваха „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“. Днес младите хора са обединени без идеология. Обединени са в социалните мрежи без идеология. Искат да живеят добре, да имат достъп до информация. А управляващите все още мислят като хора от 50-те и 60-те години, което е нормално, защото те са родени през 50-те и 60-те години. Днешните управляващи имат в главата си някакви стари принципи и идеология. Те се самозаблуждават, че никой не ги вижда, но всичко се вижда.
В края на миналата година коментирахте, че политическият модел в Ливан, по силата на който всички ръководни постове в страната се разпределят по квоти и по религиозен и етнически принцип, е напълно изчерпан. Тогава дори подкрепихте тезата си с това, че мюсюлмани и християни протестират рамо до рамо. Приключи ли окончателно съществуването си този ливански модел?
В Ливан днес никой не вярва на политиците, които ползват тези разделителни линии между хората. На ливанците им е все едно кой е президент, мюсюлманин или християнин. Дали е сунит или шиит, дали е католик или от друзите. С това е приключено. Хората искат само едно. Достоен живот. А партиите в Ливан са капсулирани в религията и изнудват и ползват хората като овце по този признак. Долу горе същото е и в България. От ноември миналата година в Ливан станаха поредица от събития, които никога не бяха се случвали по едно и също време. Огромна инфлация, фалит и крах на банковата система, външния дълг на Ливан достигна 100 млрд. долара. 40 млрд. долара само за електричество. Представяте ли си, че е възможно в XXI век да има режим на тока по 20 часа на ден. Това преля чашата на ливанците. А на 4 август този взрив беше резултат от безхаберие и незаинтересованост на държавните власти. Те са проспали това, че на пристанището в Бейрут има такива количества амониева селитра, лошо съхранявани в някакъв склад. Само си представете, ако, недай си Боже, такова нещо се беше случило в Бургас, пораженията щяха да стигнат до Айтос. Ливанците загубиха всичко и няма какво да губят, няма кой да ги уплаши с нищо. Затова излязоха на улицата.
Но досегашният премиер призна преди да подаде оставката си, че корупцията е по-силна от държавата. Толкова ли е страшно в Ливан?
Той не е дошъл, защото е избран от народа. Назначиха го онези политически сили, които са част от корупцията. Те не биха поставили на този пост човек, който ще бъде срещу тях.
Може ли Ливан да служи като пример не само до какво води корупцията в държавата, но и битката за влияние между Иран и Саудитска Арабия в Близкия Изток?
Не, корупцията е самата власт. В Ливан, по света и в България…
Защо в България?
Защото ако не вземем мерки, ще се превърнем във втори Ливан. Ако в Ливан заради корупцията експлозията на склада с амониевата селитра унищожи половин Бейрут, у нас преди няколко месеца министърът на екологията беше арестуван заради вноса на отпадъци от Италия. Никой не знае какъв е този боклук, а той е в земята ни. Какво ще стане с хората? Ето, наскоро цяло стадо с крави умря заради замърсена вода. От какво точно, къде точно, не стана ясно. Корупцията пусна корени навсякъде в България, на всички нива и това вреди на хората. Дойде им до гуша. Както в Ливан, в Израел, така и в България хората не вярват в управляващите, които им показват, че в тях е силата. Това е глобален проблем, а не чисто български. Но ние трябва да вземем мерки.
Как в Ливан се оценя тази бърза и категорична намеса на Франция. Президентът Еманюел Макрон реагира светкавично и посети Ливан след катастрофата…какво е посланието?
В следващите месеци Франция ще има голяма роля. Ливан ще отбележи наскоро 100 години от „освобождението“ си от Франция. А Ливан и днес е част от нейната сфера на влияние. Там християните приемат Франция като държава „майка“, която се грижи за тях. В Германия Меркел приключва управлението си. Президентските избори в САЩ са непредвидими. Е, освен Русия и Китай остава Франция и президентът Макрон.Затова той реагира и взе мерки. Достатъчно нестабилност има в Йемен, в Сирия, в Либия, за да позволи Франция да има проблеми и в Ливан. Там има над 2 млн. сирийски бежанци и при някакво задълбочаване на катастрофата там ще има нова бежанска вълна към Европа. Франция не желае това и затова реагира бързо. Световните лидери също.
Заради петрола и природния газ има напрежение между Турция и Гърция или напрежение и в Кипър. Така че в този район е сложно. Близкият изток е огледалото, в което се оглежда Европа. Ако има проблем там, има проблем и в Европа. Болките от изток обхващат и Запада. Затова Европа според мен ще действа много здраво в Ливан. Макрон дори разговаря и с Хизбулла. Даже Израел също прави всичко възможно в Ливан да се успокоят нещата. Да не забравяме, че Турция винаги плаши Европа с 4 млн. бежанци и ако добавим 2млн. бежанци в Ливан, става страшно. Европейците не искат този проблем да се разрастне и да стигне до тях.
Заплашен ли е Ливан от вариант с военен режим?
Не, Ливан не може да влезе във военен режим. Смятам, че е невъзможно да има и гражданска война, защото всички протестират. Няма да се възстановят бързо, защото имат огромни дългове, а водещите отрасли, т.е туризмът и банковият сектор, са унищожени. Всичко е рухнало. Ливан ще се оправи само с международна помощ и най-вече с помощ от Арабският свят. В последните години заради Хизбулла Ливан се дистанцира от арабските държави и това доведе до икономическа катастрофа, защото петролните държави изтеглиха капиталите си от банковата система в тази държава. Проиранската партия Хизбулла може да представлява 20% от ливанското население, но другите 80% не мълчат вече. А и Иран е в трудна ситуация.
В България има повече от месец протести срещу правителството и корупцията, но ЕС не реагира. Защо?
Защото България не е Ливан. Европа не се меси във вътрешната политика на страните членки, но не мисля, че е изоставила България. Спомнете си, че сигналът за италианския боклук у нас беше подаден точно от Европа. ЕС изпраща ясни сигнали на ГЕРБ и на Борисов, че „червените“ лампи светят.
Ако протестите станат по-силни, със сигурност ЕС ще действа по-твърдо. Европа няма нужда от нестабилност в още една точка на външната си граница.
Автор: Красимир Калудов
Коментари